О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 09.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1354/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3209 от 5.11.2010 г. по гр.д.№ 7932/2009г. на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение № 1635/14.10.2013 г. по гр.д.№ 417/2011 г. на Пловдивски окръжен съд е допуснато да се извърши делба на УПИ VІІ- 348 в кв. 32 по плана на [населено място] при дялове 1/3 ид.ч. за И. Х., 1/3 ид.ч. за него и съпругата му В. И. Б. и 1/3 ид.ч. за съпрузите Д. П. К. и П. К. К.. Със същото решение не е допусната делба на УПИ ХІ-1778 в кв. 32 по плана на [населено място].
И. Х. Б. и В. И. Б. са подали касационна жалба срещу двете части от решението на въззивния съд. Относно отхвърлянето на иска за делба на УПИ ХІ-1778 оспорват приетото от съда, че този имот е еднолична собственост на ответниците Д. П. К. и П. К. К.. Относно УПИ VІІ- 348 поддържат, че не следва да се дели, тъй като е застроен с две сгради, а дворното място има характер на обща част и в случая следва да намери приложение т.1, б.”г” и „д” от ППВС № 2/ 1982 г. Поддържа се и довод за недопустимост на решението по отношение на УПИ VІІ-348, той като имотът е допуснат до делба с описание по план с отпаднало действие.
Относно допустимостта на касационната жалба касаторите се позовават на следните правни въпроси, които според тях са разрешени от въззивния съд- 1. Дали задължителните указания на ППВС № 2/ 82г. по б.”д” във вр. с б.”г” се отнасят само за съсобственост, възникнала по силата на дворищната регулация, или делбата е недопустима за всички парцели, които са застроени със сгради на различни съсобственици? 2.Трябва ли съдът преди да допусне делбата да се произнесе по спора коя е приложимата регулация или този въпрос е безпредметно да сe изследва, както е приел въззивният съд в обжалваното решение? 3. Представлява ли произнасяне от административния съд, че заповедта за регулационно изменение не подлежи на обжалване, пречка за преценка на валидността на същата заповед по реда на чл.17, ал.2 ГПК? К. поддържат, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС- ППВС № 2/ 82 г., ТР № 3/93 г. на ОСГК на ВКС, р.№ 621/ 13.07.2011 г. по гр.д.№ 1195/2009г., І г.о., р.№ 242/ 20.12. 2011 г. по гр.д.№ 1459/ 2010 г., ІІ г.о., р.№ 87/ 7.07.2011 г. по гр.д.№ 825/2010 г. ІІ г.о., р.№ 964/30.12.2009г. по гр.д.№ 3306/2008г. ІІІ г.о., което се свързва с основанието за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. По третия въпрос се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето от страна на ВКС би имало значение за уеднаквяване на съдебната практика.
Ответниците оспорват жалбата, като считат, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Имотът, допуснат до делба като УПИ VІІ-348 съответства на имот пл.№ 348, който е бил собственост на Х. Р. Б.. След смъртта му той е наследен от трима синове, единият от които ищецът И. Х. Б.. Същият освен това е закупил от наследниците на брат си П. Х. Б. неговата 1/3 ид.ч. от имота, а частта на третия брат Б. Х. Б. е била продадена на ответниците. Имотът е бил отчужден за мероприятие по З., но е възстановен със заповед на Кмета на Общината № 380/ 26.05.1992 г., като по действащия план представлява УПИ VІІ-348 с площ 744 км. С оглед на тези данни въззивният съд приел, че се касае за съсобствен имот и допуснал делбата му при дялове 2/3 ид.ч. за ищеца и 1/3 ид.ч. за ответниците.
Относно съседния УПИ ХІ- 1778 е прието, че в него ищците нямат участие, тъй като той принадлежи само на ответниците, които са го закупили с нот.акт № 163/ 95г. При изменение на регулацията през 1998г. от имота на ищците са били придадени към имота на ответниците 145 кв.м., с което ищците обосновават твърдението си за наличие на съсобственост и в УПИ ХІ-1778., но то е отхвърлено, тъй като изменението е станало по взаимно искане на страните по реда на чл.93, ал.1 ГПК, а не по силата на дворищнорегулационния план.
По довода за недопустимост на делбата на УПИ VІІ-348.
Твърдението на касаторите е, че този имот не подлежи на делба, като се позовават на ППВС № 2/ 82 г.- т.1, б.”г” и „д” на ППВС, във връзка с което са формулирали и първия правен въпрос, по който искат да се допусне касационно обжалване. От данните по делото е видно, че съсобствеността върху този имот е възникнала от редица правопораждащи факти- наследяване и разпоредителни сделки с части от имота. Разгледаните хипотези на недопустимост на делбата в ППВС № 2/ 82 г. се отнасят до парцели, образувани по регулация- б.”г”, както и до такива, при които съсобствеността не е възникнала по регулация- б.”д”, но общото между тях е, че са застроени с две или повече сгради, които са изключителна собственост на отделните съсобственици. Създадено е положение сходно на етажната собственост. Дадените с постановлението разяснения са във връзка с приложението на З., който свързва предвижданията по дворищнорегулационния план с възможността за застрояване на съсобствените парцели най-вече с жилищни сгради за всички съсобственици. В настоящия случай имотът е застроен не с жилищни или вилни сгради, а със стопански такива- два магазина-павилиони, които по някои книжа се водят и като временни постройки, а освен това само единият е собственост на ищците, другият магазин е на наследниците на третия брат, които не участват в делбата /вж.декларация на л.86 и б.Б от договор на л.87/. Другите две сгради са извън имота или частично навлизат в него- в УПИ VІ- собственост на Н. и в имота на ответниците. Следователно при допускането на делбата на УПИ- 348 въззивният съд не е допуснал противоречие с ППВС № 2/ 1982 г. и затова искането за допускане на касационно обжалване на това основание следва да се отхвърли.
Относно делбата на УПИ ХІ-1778.
Вторият и третият правни въпроси са свързани с това дали делбата се допуска при приложена регулация и може ли по реда на косвения съдебен контрол да се провери валидността на административен акт, който не е подлежал на обжалване по реда на З.. Въпросите се поставят във връзка с искането за делба на УПИ ХІ- 1778 г., за който касаторът е твърдял, че заповедта, с която е образуван този имот, е нищожна. С оглед на данните по делото и решаващите изводи на съда, следва да се приеме, че въпросите са поставени неточно, тъй като предпоставят, че въззивният съд е допуснал делбата, без да изследва коя е приложимата регулация и без да се произнесе по валидността на заповедта, с която е одобрено изменението на плана. От мотивите към въззивното решение е видно, че това не е така, тъй като въззивният съд се е произнесъл и по двата правни въпроса, като въз основа на технически експертизи, извлечения от плановете, които са се прилагали за населеното място и скици към тях е проследил регулационния статут на имота с всичките му изменения и е допуснал делбата по последния действащ регулационен план, а косвен съдебен контрол върху заповедта за изменение на регулацията № 1/ 5.01. 1998г. не е осъществил, тъй като е приел, че въпросът е бил изследван в административното производство – р.№ 8864/ 18.06.2013 г. по адм.д.№ 3420/ 2013 г. на ВАС, ІІ отд., постановено по повод жалба срещу същата заповед. Отделно от това по делото има данни, че главният архитект е действал при одобряване измененията на плана съгласно възлагане със заповед № 407/ 7.11.1995. от страна на кмета на общината, което е видно и от другите заповеди, които е подписвал- напр.заповед № 33/ 24.07.1995г. за попълване на кадастралния план и поради липсата на доказателства за противното следва да се приеме, че той е действал в рамките на предоставената му компетентност и непроизнасянето от въззивния съд по довода за нищожност по реда на чл.17, ал.2 ГПК не е от съществено значение за изхода делото, поради което и не обосновава допустимост на касационното обжалване. Заповед № 1/5.01.1998г. е издадена по искане на страните по делото / вкл. и ищците/ за изменение на регулацията на двата съседни имота, каквато възможност е предвиждал чл.93, ал.1 ППЗТСУ, така че границата между имотите е определена със съгласие на страните, както се посочва още в исковата молба. Искането за изменение на регулацията на посоченото основание има характер на договор за спогодба с вещноправно действие. Присъединената по силата на това изменение площ от съсобствения имот към имота на ответниците не представлява придаване на части от имота по силата на дворищнорегулационния план в смисъла на чл.110 З., за да е необходимо да се изследва дали планът е приложен, уредени ли са сметките по регулация, респ. за приложението на §6 и §8 от ПР на ЗУТ относно отпадане отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. Поставянето на въпроса за нищожността на заповед № 1/ 5.01.1998 г. освен това не обслужва тезата на касаторите, тъй като те искат да им се признае съсобственост и в УПИ ХІ- 1778, а това няма как да стане без участие на части от техния имот. Същото се отнася и във връзка с доводите за евентуалното приложение на §6 и §8 от ПР на ЗУТ и противоречие с ТР № 3/ 1993 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС. На последно място въпросът за допустимостта на контрола за нищожност е зададен и контра легем, тъй като в самия закон- чл.17, ал.2, пр.1 ГПК, се посочва, че съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това дали подлежат на съдебен контрол. По изложените съображения поставените въпроси, както и приложената към тях съдебна практика, са неотносими към предмета на делото, не са определящи за резултата по спора и затова не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване както по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по т.3 на същия текст.
С оглед на горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1635/14.10.2013 г. по гр.д.№ 417/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: