О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София . 07.07.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 149 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. Е. К., гр. Х. чрез а. Т срещу решение на Хасковския окръжен съд №322/7.11.2008г., постановено по в.гр.дело №399/2008г., с което е оставено в сила решение №49/11.04.2008г. по гр.дело №2201/2006г. на Хасковския районен съд. Касаторката счита решението за неправилно, поради необоснованост и допуснати от съда нарушения на материалния и процесуален закон, с искане да бъде отменено и постановено решение, с което да бъде уважен искът й по чл.254 ГПК/отм/ предявен срещу В. “Т” гр. Х.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на чл.154-156 ГПК/отм/, което е довело до неправилно решение. Твърди се, че спазването на процедурата по чл.154 ГПК/отм/ за проверка на доказателствата е съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, основание за допустимост на жалбата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че съдът е нарушил чл.156 ГПК/отм/ като не се е произнесъл с определение или изричен диспозитив на решението по оспорените документи и в този смисъл, решението противоречи на Р №216/29.05.1989г., по гр.дело № 166/89г. на ВС, определение №53/21.06.1984г. по гр.дело № 508/1984г. на ВС и Р.06.07.2004г. по гр.дело № 2654/2002г. на ВКС ІVг.о. Касаторката счита, че въззивното решение противоречи на Р №276/18.07.2006г., по т.дело № 562/2005г. на ІІт.о. с твърдението, че съдът не се е съобразил с правното основание на иска по чл.254 ГПК/отм/ , който има за предмет само възражения на длъжника по обективираното в изпълнителния лист задължение, за разлика от защитата по чл.97, ал.1 ГПК/отм/, която е по – разширена.
Ответникът В. “Т”, гр. Х. в писмен отговор излага доводи за отсъствието на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първи състав след преценка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от страна, участвувала във въззивното производство, срещу въззивно решение, което подлежи на касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Предмет на обжалване е въззивно решение, с което е отхвърлен иск на ищцата Д срещу В. “Т”, гр. Х. с правно основание чл.254 ГПК/отм/, че не дължи сумата от сумата от 4145, 77 лв. от която главница 3000лв. по договор за кредит, разрешен с протокол № 22/26.11.2000г. и лихви върху главницата за времето от 12.10.2002г. до 12.10.2005г. в размер на 1145. 77 лв., както и допълнителното решение, с което е отказано обезсилване на изпълнителния лист. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че записът на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство №53/2006г. на ЧСИ, е неистински документ. С оглед твърдението на ответника, че записът на заповед от 20.11.2003г. обезпечава предоставен на ищцата кредит, съдът е разгледал каузалните правоотношения между страните по договора за заем за сумата от 3000лв., получени с РКО №369/27.11.2000г., въз основа на протокол на кооперацията №22 от 26.11.2000г. От съда е открито производство по оспорване на молбата й за отпускане на кредит и протокол №22 на кооперацията, без да са представени доказателства. Открито е производство по оспорване на протокол №44 от 24.08.1998г. за отпуснат на ищцата и съпруга й кредит общо в размер на 6000лв., погасен от нея с квитанция от м. декември 2000г., в което ответника е представил допълнителни доказателства, в подкрепа на тезата му за установена облигационна връзка по договор за заем. Направен е правен извод, че независимо, че записа на заповед е неистински документ, с оглед на направените от страна на ответника доводи, съдът е задължен да изследва фактическата, материалната и действителна недължимост на сумата по изпълнителния лист, т.е. дали съществува вземането по каузалната сделка.
За да е налице основание за допустимост на касационна жалба по чл.280, ал.1 ГПК трябва въззивният съд в обжалваното решение, при разрешаване на релевантния за конкретното дело материален или процесуален въпрос, да се е отклонил от задължителната и константната практика на ВС и ВКС от непротиворечиви идентични решения по конкретни дела, да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. Основният по делото въпрос, обусловил решаващия извод на съда за отхвърляне на иска по чл.254 ГПК/отм/, е за обвързаността на страните по договор за заем и неизпълнение на задължението на ищцата да възстанови на кооперацията заетата сума, след като с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, по иск по чл.97, ал.3 ГПК, записът на заповед е признат за неистински документ .
Преценката на доводите на касатора и посочената съдебна практика, не обосновават извод за наличието на допълните основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Доводите на касаторката за допуснати от съда нарушения по приложението на чл.154 и чл.155 ГПК/ отм/ са доводи относими за правилността на въззивното решение и към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 пр. второ ГПК, каквото заключение се съдържа в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Не обосновават допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доводите за допуснато от съда нарушение на чл.156 ГПК/отм/, тъй като обстоятелството, че съдът не се е произнесъл с отделно определение или в решението по оспорените от нея документи в производството по чл.154 ГПК /отм/, не се отразява на решаващия извод на съда за дължимост на сумата по издадения изпълнителен лист от 24.10.2005г. Произнасянето с решението по истинността на оспорените документи има значение единствено за установяването на този факт със сила на пресъдено нещо за страните и невъзможността, поради забраната на чл. 224, ал.1 ГПК/отм/, този въпрос да бъде разгледан отново чрез предявяването на иск по чл.97, ал.3 ГПК.
Неоснователен е доводът за съществуващо противоречие между постановеното решение и решение №1213/16.07.2008г. на Пловдивския окръжен съд, посочено като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото, на първо място, въззивният съд признава реалния характер на договора за заем с получаването на сумата от 3000лв. от ищцата с РКО от 27.11.2000г., и на второ място защото няма данни решението на Пловдивския окръжен съд да е влязло в сила.
Не обосновава извод за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, с което е оставено в сила допълнителното решение на първоинстанциония съд за обезсилване на издадения изпълнителен лист, позоваването на Р №276/18.07.2006г. по т.дело № 562/2005г. на ІІ т.о. на ВКС. Предмет на разглеждане по цитираното дело е положителен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм/ от длъжника по запис на заповед за обявяване на негова нищожност. Хипотезата е различна от тази по конкретното дело. Предмет на разглеждане в конкретния казус е отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм/, който се характеризира с тази особеност, че ищецът трябва да противопостави всичките си възражения за съществуването, респ. несъществуването на вземането по изпълнителния лист, а взискателят съществуването на изпълняемото право. В цитираното решение на ВКС не е разгледана хипотезата при успешното доказване от ответника на съществуването на каузално правоотношение между страните за вземането по изпълнителния лист дали следва същия да бъде обезсилен, т.е. липсата на обективен идентитет в двата казуса изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд поради бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение не са налице основанията на закона-чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №322/7.11.2008г., постановено по в.гр.дело №399/2008г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ