О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 24.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Тодор Домузчиев т. д. № 177/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. кооперативен съюз, гр. С. срещу решение № 210 от 04.11.2008 г. по в. гр. д. № 283/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по реда на чл. 218з ГПК /отм./. С това решение е обезсилено решение № 237 от 08.01.2007 г. по гр. д. № 400/2006 г. на Великотърновски окръжен съд и е прекратено производството по делото в частта, с която В. к. „Н”, гр. С. е осъдена да заплати на Ц. кооперативен съюз сумата 20 000 лв., дължима по споразумение от 15.06.2005г. втора вноска от предоставени средства от фонд „И” при ЦКС с падеж 30.09.2006 г. и същото решение е отменено в частта, с която кооперацията е осъдена да заплати на Ц. кооперативен съюз сумата 20 000 лв., дължима по посоченото споразумение първа вноска с падеж 30.09.2005 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, като моли за отмяната му и за уважаване на предявените искове. Развити са подробни съображения срещу извода на решаващия състав за липса на възникнало задължение от страна на ответната к. за връщане на средствата, предоставени й от фонд „И” на ЦКС. Според касатора, при новото разглеждане на делото въззивният съд не е съобразил дадените в тази насока указания от касационната инстанция и е тълкувал и приложил неправилно относимите към случая материалноправни норми – чл. 59, ал. 1 ЗДП /отм. и чл. 61г ЗКПО /отм./, без да обсъди разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ППЗДП /отм./ и приетите от УС на ЦКС вътрешни актове /наредби/ за управление на средствата, акумулирани в специализирания фонд „И”. Релевирано е и изрично оплакване срещу обезсилването на първоинстанционното решение в частта за втората вноска по процесното споразумение от 15.06.2005 г. с твърдението, че се касае за последващо обективно съединяване на искове, което е допустимо, с оглед обстоятелството, че исковите претенции имат едно и също основание.
В съответствие с изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в което се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По-конкретно, твърди, че важният за изхода на спора въпрос е свързан с характера на предоставените от фонд „И” на Ц. кооперативен съюз средства и възможността му да отпуска суми от този фонд на кооперациите на възмездно основание със задължение за връщането им. Според касатора, този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на твърденията си се позовава на решение № 1* от 24.01.2007 г. по т. д. № 704/2006 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 441 от 18.06.2007 г. по т. д. № 191/2007 г.; решение № 327 от 19.05.2008 г. по т. д. № 36/2008 г.; решение № 487 от 09.07.2008 г. и решение № 140 от 30.04.2008 г. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа и по отношение на процесуалноправния въпрос за възможността по реда на чл. 116 ПК /отм./ да се достигне до обективно съединяване на иска.
Ответникът по касация – В. к. “Н”, гр. С. изразява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения в писмен отговор от 19.02.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск по чл. 240 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 000 лв. – първа вноска по споразумението от 15.06.2005 г., Великотърновски апелативен съд, съобразявайки разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗДП /отм./ и чл. 61г ЗКПО /отм./, е приел, че в периода до 30.12.2002 г. /т. е. и в периода, през който са предоставени процесните суми/, за Ц. кооперативен съюз не е съществувало задължение за възстановяване в държавния бюджет на акумулираните в специализирания фонд „И” средства от преотстъпен данък печалба, респ. корпоративен данък, поради което за него не е налице и основание да претендира предоставените на кооперациите средства от този фонд. Освен това, съдът е счел, че липсва реално предоставяне на процесните средства към датата на сключване на писмен договор за заем. По отношение претенцията за сумата 20 000 лв., представляваща втора вноска по споразумението от 15.06.2005 г., съдебният състав е преценил, че същата е недопустима, тъй като не е предявена с исковата молба, а в хода на производството.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Наистина, поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретния спор, тъй като обуславя отхвърлянето на предявения иск. Следователно, осъществено е главното условие за допускане на касационно обжалване, визирано в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е обаче твърдението, че по посочения въпрос е налице единна практика на Върховен касационен съд и че същият е решен в противоречие с тази практика. Приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на ВКС сочат, че важният за спора въпрос е решаван по различен начин от отделните състави на Търговска колегия, т. е. че е налице противоречие в практиката.
Това противоречие обаче не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като този въпрос вече е решен по задължителен начин. С решение № 75 от 20.07.2009 г. по т. д. № 8/2009 г., постановено по новия процесуален ред на чл. 291 ГПК, е прието, че специализираният фонд „И” към Ц. кооперативен съюз, регламентиран от Закона за данък върху печалбата /отм./ и Закона за корпоративното подоходно облагане /отм./ е предназначен за финансиране на проекти на кооперациите и отпуснатите им от него средства, като заемни такива, не подлежат на връщане на Ц. кооперативен съюз и че същите подлежат на възстановяване в републиканския бюджет само в случай, че изразходването им е в нарушение на условията за предоставянето им.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, даденото от Върховен касационен съд разрешение на посочения въпрос е задължително за съдилищата. Следователно, съществуващото противоречие в практиката на съдилищата следва да се счита вече преодоляно. И тъй като постановеното от Великотърновски апелативен съд решение по поставения от касатора материалноправен въпрос е в съответствие с цитираната задължителна практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото.
Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 116 ГПК /отм./. Освен, че е достатъчно ясна и не поражда проблеми при тълкуването й, по приложението на тази разпоредба е налице изключително богата и непротиворечива съдебна практика.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 210 от 04.11.2008 г. по в. гр. д. № 283/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: