О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 15.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 821 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. И. М. от гр. П. против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 119 от 23.04.2009 год., по гр.д. № 248/2009 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на ТД”ХЪС”О. , гр. П. солидарно с ответника Р. Г. А. сумата 1 800 евро, представляваща договорна неустойка по т.4, р.ІІІ от договор за заем, сключен на 19. 09. 2007 год. от по 0.5% на ден върху невърнатата сума за периода 16. 10. 2007 год.- 4.10.2007 година и е оставен в сила първоинстанционния съдебен акт в останалата му осъдителна част за сумата 40 000 лв., представляваща невърнат в срок заем по договор за заем от 19.09.2007 год., заедно с присъдените 5 631 лв. деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора решаващата инстанция не е отчела вида на сключения договор, както и характера на породеното от него задължение за заемателите, поради което е изградила лишен от основание в закона правен извод, че отговорността за неизпълнение на паричен дълг, което винаги е само забавено, може да породи за последните отговорност за обезвреда, извън регламентираните с чл.86, ал.1 ЗЗД мораторни вреди.
Позовавайки се от една страна на законовото правило на чл.86, ал.1 ЗЗД, а от друга – на липсата на установен от съконтрахентите с неустоечната клауза на т.4, раздел ІІІ краен предел, до който договорената помежду им неустойка от 0.5% на ден да спре да се увеличава касаторът е оспорил законосъобразността на изводите на въззивния съд относно приетата неоснователност на въведеното в хода на делото правопогасяващо възражение за нищожност.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния правен резултат по предявения иск с правно основание чл.92, ал. 1 ЗЗД въпрос на материалното право, а именно- излиза ли извън пределите на нравствената допустимост по см. на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД договорената по търговска сделка неустойка за неизпълнение на парично задължение, когато е определена без краен предел и надхвърля в пъти размера на обезщетението за забава, изчислено по правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД, противоречи на трайната практика на ВКС, израз на която е постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ВКС № 1/ 2009 год., по т.д. № 372/2008 год. на І-во т.о., като същевременно този въпрос е разрешаван и противоречиво от съдилищата, по смисъла на критерия за селекция т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид цитираните в обстоятелствената част на изложението към касационната жалба съдебни актове на ВКС: №1319/95 год., по гр.д. № 2202/94 год. на V-то г.о.; решение № 68/2008 год. по т.д. № 722/ 07 на ІІ т.о.; решение 278/96 год., по гр.д. № 98/96 год. на петчленен състав на ГК; определение № 85/ 04.02.2009 год. на ІІІ г.о.; определение № 148/ 2009 год., по т.д. № 54/ 2009 год. на І т.о. и определение № 33/2009 год., по гр.д. № 3219/2008 год. на ІІІ г.о. .
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания по т.3 на чл.281 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявените при условията на чл.103 ГПК/ отм./ искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД въззивният съд, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства, е счел за доказано виновното договорно неизпълнение от страна на ответниците, като заематели по сключения между страните на 19. 09.2007 год. договор за заем за сумата 40 000евро с падеж – 05. 10. 2007 год., обуславящо правото на кредитора на обезвреда, съобразно уговорената помежду им с клаузата на т.4 от раздел ІІІ неустойка за забава.
Позовавайки се на отсъствие на въведено от законодателя нормативно изискване за форма на регламентирания с нормата на чл.240 ЗЗД заем за потребление Пловдивският апелативен съд е счел за неотносимо към неговата действителност липсата на издадени в съответствие със ЗСч. документи, удостоверяващи извършено реално предаване на заетите средства от заемодателя.
Според изложеното, обективираното в изготвеното и надлежно подписано от съконтрахентите писмено съдържание на договора изрично признание на заемателите за реално предадената им от заемодателя парична сума в посочения размер, автентичността на което не е оборено по предвидения в ГПК ред, е достатъчно, за да обоснове краен правен извод, че в тежест на същите е възникнало валидно задължение за връщане на заетите им парични средства на уговорения срок.
Затова и липсата на ангажирани в хода на делото доказателства, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест за осъществена на 05.10.2007 год. на кредитора престация в съответствие с едностранно поетото от ответниците задължение по сключения заем, според съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на въззивния съд обуславя правото на кредитора наред с реалното изпълнение и обезщетение на вредите от длъжниковата забава, определени предварително с договорената неустоечна клауза на т.4, раздел ІІІ от договора.
Като неоснователно, поради отсъствие на законова забрана за уговаряне на мораторна неустойка за забава на парично задължение, въззивният съд е преценил въведеното в тази вр. от ответниците правопогасяващо възражение за нищожност, основано на чл.26, ал.1 ЗЗД, излагайки подробни съображения, основани на произтичащата от нормата на чл.9 ЗЗД автономия на волята на договарящите и за отсъствие на твърдяното от настоящите касатори противоречие на неустойката без краен предел с добрите нрави.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт е безспорно, че поставеният от касатора специфичен за делото въпрос на материалното право, обусловил крайния правен резултат по спора попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за достъп до касационно обжалване.
Обстоятелството, обаче, че на тази въпрос конкретно разрешение е дадено с поставеното от ОСТК на ВКС ТР № 1/2010 год. – задължително за съдилищата в страната и обусловило спиране на осн. чл.229, ал.1, т. 4 ГПК на касационното производство по настоящето дело следва, че ноторно съществуващото до момента противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно, поради което съвпадението на даденото от Пловдивския апелативен съд тълкуване на нормата на чл.26, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД в разглежданата хипотеза на уговорена без краен предел неустойка за забава, изключва наличието на въведения от касатора критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за допускане на факултативно касационно обжалване.
От своя страна съществуващото пълно съвпадение между постановките, възприети с цитираното ТР № 1/2010 год. на ОСТК на ВКС във вр. с приложението на чл.26, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД, във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД с тези, съдържащи се в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 1/2009 год., по т. д. № 372/2008 год. на І т.о. на ВКС, с които изцяло е съобразен обжалваният съдебния акт на Пловдивския апелативен съд са основание да бъде изключен и селективният критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, на който също касаторът се позовава.
Що се касае до въпроса за правилността на извършената от решаващата инстанция конкретна преценка за отсъствие на настъпило в случая неудържимо натрупване в размера на уговорената между страните неустойка, което поради краен предел да я прави неморална висока, и водеща до неоснователно обогатяване, то тя, по арг. от чл.281, т.3 ГПК е правно ирелевантна за предпоставките за допускане на касационен контрол и не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 119 от 23.04.2009 год., по гр. д. № 248/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: