1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр.София, 01.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1156 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. М., чрез адв. Д. П., срещу въззивно решение №VI-124/19.11.2014г., постановено по възз.гр.д. №1435/2014г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №1287/19.06.2014г. по гр.д. №2172/2014г. на Районен съд – Бургас. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от П. М. М. срещу И. Д. Р. иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. 2-ро ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., дадена без основание.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, като се иска неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са релевирани доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК по въпроса за: „основните предпоставки за уважаване на исковете за неоснователно обогатяване, поредността, с която те трябва да се установят пред решаващия орган, съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба /от гледна точка на твърдяните в нея факти/ и правилата за разпределение на доказателствената тежест за установяване на фактите от значение за основателността на иск за връщане на даденото”. Касаторът твърди, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №29/28.03.2012г. по гр.д. №1144/2010г. на ВКС, IV г.о. и решение №239/ 16.07. 2013г. по гр.д. №1050/2012г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът И. Д. Р., в представения писмен отговор, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
За да приеме, че предявеният от П. М. М. срещу И. Д. Р. иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. 2-ро ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв. е неоснователен, въззивният съд е посочил, че не е налице фактическият състав на соченото от ищеца основание за връщане на даденото поради „неосъществено разделяне” на извършвана съвместна търговска дейност. Прието е, че за да е налице хипотезата на предл.2-ро от чл.55 ал.1 ЗЗД е необходимо престацията да е направена с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. В случая е установено, че с дадената сума са заплатени две лизингови вноски за товарни автомобили, собственост на управлявано от И. Р. търговско дружество. Поради това е прието, че липсва получаване на сумата от ответника в качеството му на физическо лице. В мотивите на въззивното решение е направено разграничение между трите фактически състава, уредени в текста на нормата на чл.55 ал.1 ЗЗД, като изводът за неоснователност на претенцията на поддържаното основание е обоснован и с недоказаност на твърдението парите да са дадени с уговорка за бъдещо „разделяне” на въпросните товарни автомобили между страните.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставеният от касатора правен въпрос, доколкото е обусловил решаващите изводи на съда, не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика. Изрично и в мотивите на атакуваното решение съдът се е позовал на приетото с ППВС №1/1979г., че нормата на чл.55 ал.1 ЗЗД урежда три отделни фактически състава на неоснователно преминаване на имуществени блага от едно лице на друго. В тази връзка е посочено, че поддържаната от ищеца хипотеза за връщане на сумата от 10 000лв. – неосъществяване на основанието, поради което сумата е дадена – предполага, че престацията е извършена с оглед на очаквано в бъдеще сбъдване на условие, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т.н. В случая съдът е посочил, че връщане на сумата не се дължи от ответника, защото не е установено получаването й от него в качеството му на физическо лице. В тази връзка не е бил спорен фактът, че с процесната сума са платени две лизингови вноски за товарни автомобили, собственост на търговското дружество, на което Р. е бил управител. Парите са предадени от ищеца на ответника като управител на дружеството именно с тази цел и с оглед осъществяваната през този период съвместна дейност, т.е. – доказано е основанието за предаване на парите. Събраните по делото доказателства са преценени и анализирани от въззивната инстанция поотделно и в съвкупност, при правилно разпределение на тежестта на доказване за всяка от страните.
Предвид изложеното, не е налице основание за допускане на касационния контрол на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – въззивното решение не противоречи, а съответства на задължителната съдебна практика, включително и на тази, представена от касатора, по въпросите за предпоставките за уважаване на иск, заявен за разглеждане на основание чл.55 ал.1 предл.2-ро ЗЗД и за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. Сочените за неосъществили се правни очаквания на едната страна в облигационната връзка, не са равнозначни на сключване на сделка под отлагателно условие, което не се е сбъднало и е породило правото да се иска връщане на даденото в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.2-ро ЗЗД.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VI-124 от 19.11.2014г., постановено по гр.д. №1435/2014 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.