3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр.София, 10 октомври 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3981 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, наименувана „молба”, с вх.№6783/ 04.07.2016г., подадена от В. И. В. срещу определение №189/10.06.2016г., постановено по гр.д. № 2114/2016г. по описа на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязло в сила решение от 01.11.2007г. по възз.гр.д. №2383/2007г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 23.04.2004г. по гр.д. № 5525/ 2000г. на РС-София.
В жалбата не са изложени конкретни доводи и аргументи за евентуалната незаконосъобразност на атакуваното определение, а страната е развила общи оплаквания, касаещи несправедливото, според нея, разрешаване на правните й спорове във всички съдебни инстанции. Развити са подробни съображения за необсъждане на факти и доказателства, от значение за правилното решаване на множеството дела, по които В. е страна, за бавно правосъдие, за „преднамерено” решаване на делата, чрез превратно обсъждане на доказателствата по тях, включително се твърди, че действията на съда представляват „геноцид” спрямо жалбоподателя и неговото семейство.
От ответните страни по жалбата, писмено становище е подал И. И., в което са изложени доводи, че жалбата и съдържащите се в нея квалификации относно действията на съдебните състави, представляват „набедяване в извършване на престъпление” на съдиите, разглеждали спора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С атакуваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима за разглеждане, тъй като в същата липсва конкретна обосновка на някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК. Изложените от молителя оплаквания касаят общо неправилността на атакуваното съдебно решение, без да може да се изведе хипотезата на някое от изчерпателно и конкретно визираните в закона основания, с които се свързва допустимостта на производството по чл.303 и сл. ГПК.
Обжалваното определение е правилно. Отмяната по реда на чл.303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини.
Подадената от страната молба за отмяна съдържа само доводи и оплаквания, относими за инстанционното производство по обжалване на съдебно решение – за неправилно приложение на материалния закон, за необоснованост на съдебния акт и за допуснати процесуални нарушения при събирането, оценката и анализа на доказателствата по делото. Тези оплаквания обаче са неотносими за извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, което се развива само на изрично и изчерпателно регламентираните от законодателя основания, които страната трябва не само да посочи цифрово, но и надлежно да аргументира. В случая липсва изложение, съдържащо точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, заедно с доказателствата, които ги установяват, а чрез молбата за отмяна се цели да се постигне ревизиране на неблагоприятното за молителя решение, без да са налице действителните предпоставки за отмяна.
Ето защо, правилно молбата за отмяна е счетена за недопустима за разглеждане по същество и производството по делото е прекратено. Предвид това, атакуваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №189/10.06.2016г., постановено по гр.д. № 2114/2016г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.