O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 10.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдия Томов ч. гр. дело № 4146 / 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. З. С., чрез адв. К. С., срещу разпореждане № 240 от 01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 2309/2018 г. по описа на ВКС, IV- то г.о., с което е върната частна жалба срещу постановеното по делото определение № 344 от 24.07.2018 г.
Иска се отмяна на атакуваното разпореждане с довод, че обжалваемостта на един съдебен акт, респективно допустимостта на жалба срещу него произтича от закона, а не от преценката на постановилия го състав. В случая върнатата от състава на ВКС частна жалба е била насочена срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол пред друг състав на ВКС съгл. чл. 274, ал 2 ГПК. Изтъква се липса на правна логика в това разпореждане,с което се връща една частна жалба да подлежи на обжалване, а актът,срещу който тя е насочена, да не подлежи на обжалване.
От [фирма] като ответник , представляван от адв. Л. Г.,е постъпил писмен отговор,с който жалбата се оспорва като недопустима.
Частната жалба е в срок , обжалва се преграждащ по смисъла на чл. 274, ал.1,т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от ВКС , което е допустимо .
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане съдията-докладчик по ч.гр.д. № 2309/2018 г. по описа на ВКС, IV- то г.о. е върнал подадената частна жалба срещу поставеното по делото определение № 344 от 24.07.2018 г. след като е приел,че с това определение съставът се е произнесъл по същество и окончателно по частна жалба, имаща за предмет разпореждане на апелативен съд , с което е върната частна касационна жалба.
Разпореждането е правилно и законосъобразно
С определение № 3031 от 07.02.2018 г. по ч.гр.д № 1424/2018 г., Софийски градски съд е оставил без разглеждане частна жалба на Д. З. С. срещу разпореждане № 272205 от 17.11.2017 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 15510/2017 г., с което е оставено без уважение искането му за поправка и допълване на протокол от ОСЗ на 27.10.2017 г.
С определение № 1126 от 02.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1338/2018 г. Софийският апелативен съд, по жалбата на С., е потвърдил определението от 07.02. 2018 г. на градския съд.
Срещу това определение С. е подал частна касационна жалба, като с разпореждане от 23.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1338/2018 г., същата е върната като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Страната е обжалвала и това разпореждане на Софийския апелативен съд с частна жалба вх. 10473/05.06.2018 г. като с определение № 344 от 24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2309/2018 г съставът на ВКС, IV- то г.о., е потвърдил връщането на частната касационна жалба.
Срещу определение № 344 от 24.07.2018 г. е подадена жалба вх. № 7907 / 07.09.2018 г. , която съдията докладчик по ч.гр.д. № 2309/2018 г. по описа на ВКС, IV- то г.о. е върнал с разпореждане № 240 от 01.10.2018 г., частната жалба срещу което е предмет на настоящето производство.
Следователно върнатата като недопустима с обжалваното понастоящем разпореждане частна жалба е насочена срещу определение, постановено от състав на ВКС като втора инстанция по процесуален въпрос, по който апелативният съд се е произнесъл за първи път (въпросът дали определение № 1126 от 02.04.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1338/2018 г. подлежи на касационен контрол) и като е потвърдил преграждащото разпореждане на Софийския апелативен съд .Това произнасяне на ВКС е окончателно Съгласно чл. 274, ал, 2 изр. 2-ро вр чл. 274, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК преграждащите определения постановени от състав на ВКС, както и тези, извън преграждащите, чиято обжалваемост изрично е посочена в закона, подлежат на обжалване пред друг състав на ВКС. Определение № 344 от 24.07.2018 г. на ВКС, IV- то г.о., по ч.гр.д. № 2309/2018 г. не е нито преграждащо ( спрямо производство пред касационния съд), нито обжалването му е изрично предвидено в ГПК или в друг специален закон, затова и правилно с обжалваното сега разпореждане съставът на ВКС е върнал частната жалба срещу него.
Както действащият, така и отмененият ГПК възприемат принципа на двуинстанционен контрол върху определенията и разпорежданията на съда, като актове,с които се разрешават процесуални въпроси. Триинстанционният контрол върху посочената категория съдебни актове е уреден като изключение и е допустим при покриване на критериите посочени в чл. 274, ал. 3, т.1 и т. 2 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд на РБ, състав на III то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 240 от 01.10.2018 г. на съдията –докладчик по ч.гр.д. № 2309/2018 г. по описа на ВКС, IV- то г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: