3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 389/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 455
гр. София, 11.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 389 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 4 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 274/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация В. К. М. оспорва жалбата.
Ответниците по касация Р. Л. П. и А. Р. П. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 132 от 29.09.2011 г. по гр. д. № 295/10 г. на Районен съд [населено място] и е прекратил производството по делото. Изложил е доводи че исковата молба е била нередовна, затова дал указания на ищеца да отстрани конкретно посочени нередовности. С молбата уточнение ищецът не изпълнил указанията на съда, като не е индивидуализирал предмета на спора, не посочил и правен интерес за предявяване на отрицателния установителен иск. Според съда, с оглед неяснотата в нотариалните актове на страните, правата си ищецът можел да защити само чрез положителен установителен иск.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси дали съдът е длъжен да постанови решение по същество на спора тогава, когато ищецът е предявил иск за защита в по-ограничен обем, като отрича правото на собственост на ответника и дали е налице бездействие на ищеца тогава, когато е изпълнил указанията на съда и е конкретизирал имота така както е описан в неговия нотариален акт. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд приел че касаторът е предявил срещу В. М., Р. П. и А. П. иск за установяване, че не са собственици на пристройки, подобрения и приращения от поземлен имот с идентификатор 73496.500.3588 по плана на [населено място]. Съдът приел че исковата молба е нередовна дал указания на ищеца да конкретизира с пълно описание процесните недвижими имоти; да уточни правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск; да отстрани абстрактността на искането си в съответствие с правния си интерес и да формулира искане спрямо ответниците П.. Ищецът депозирал молба с която според него е уточнил исковата молба. В. съд приел че с молбата нередностите не са отстранени. В нея отново била възпроизведена част от исковата си молба. Досежно описанията на имотите ищецът записал, че в петитума на искането си е описал имота така, както бил записан в нотариалния му акт. Правния си интерес обосновава с обстоятелството, че не може да се защити чрез предявяване на иск за прогласяване нищожността на договора, затова възможността му била да предяви отрицателен установителен иск. От ищеца зависело в какъв обем ще защити правата се, като съдът му дължал произнасяне по търсената защита. Правен интерес срещу ответниците П. бил също налице, тъй като с уважаването на иска срещу тях щяла да се предотврати последваща продажба от тяхна страна.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Цитираното тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГК ВКС разглежда конкретни въпроси във връзка с допустимостта на касационното обжалване и няма отношение към повдигнатите от касатора въпроси. Обобщено, в решения № 90 от 05.05.2011 г. по гр. д. № 846/10 г. на ВКС ІІ ГО, № 66 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 4152/08 г. на ВКС ІІ ГО, № 993 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 3351/08 г. на ВКС III ГО, № 983 от 29.12.2009 г. по гр. д. № 4305/08 г. на ВКС I ГО, № 183 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 3887/08 г. на ВКС III ГО и № 504 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 797/09 г. на ВКС I ГО е прието, че от ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът който владее имота и разполага с документ легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. Настоящият състав споделя цитираната практика на ВКС, но счита че въззивното решение не и противоречи. Както е посочено и в тази задължителна практика, правният интерес се преценява за всеки един случай поотделно. В случая, в нотариалните актове на страните съществуват неясноти относно предметите на продажба, затова изложените доводи на касатора не обосновават правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. А и не само липсата на правен интерес е основание за прекратяване на производството. Основният довод на съда е че в исковата молба не е посочен конкретен предмет на спора. Без значение е как имота е описан в нотариалния акт. В исковата си молба ищецът трябва да опише същия по вид, граници и други индивидуализиращи признаци, за да получи търсената за този имот защита. Записания в исковата молба петитум че ответникът М. не е собственик на „ … пристройки, подобрения и приращения от поземлен имот с идентификатор 73496.500.3588…” не е основание за да се постанови съдебно решение. Решение № 483 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 991/09 г. на ВКС І ГО е неотносимо към поставените въпроси, тъй като разглежда въпрос за продажбата на чужда вещ. По втория въпрос се сочи противоречие с определение № 86 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 45/2009 г. на ВКС II ГО, според което посочените индивидуализиращи белези на имота /номер по кадастралната карта и кадастрален регистър/ са достатъчни той да бъде отграничен от всеки друг недвижим имот. Определението е постановено по конкретен спор и не е основание за допускане на касационно обжалване. С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответникът по касация В. М. претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът му дължи заплащане на 700 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 274/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА от [фирма] [населено място] да заплати на В. К. М. 700 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: