О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
[населено място] ,11,06,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на девети юни,през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1738 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 645/14.02.2014 год. по ч.т.д.№ 265 / 2014 год. на Варненски окръжен съд , ТО , с което е прекратено производството по подадена от същата страна частна жалба срещу определение № 18 356 / 13.12.2013 год. по гр.д.№ 14 587 / 2013 год. на Варненски районен съд, 11 състав,в частта в която със същото не е приет за разглеждане предявен от [фирма] против С. Х. К. насрещен иск , с правно основание чл. 403 ал.1 ГПК, за заплащане сума от 5100 лева – обезщетение за вреди от неоснователно наложено обезпечение на предявения иск,обезпечен като бъдещ, чрез наложена обезпечителна мярка запор по банковите сметки на [фирма].Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд, че определението на първоинстанционния по неприемане за съвместно разглеждане с първоначалния на насрещния иск, предвид липсата на процесуални предпоставки за това ,съгласно чл.211 ал.1 ГПК / преждевременно заведен / , не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо за разглеждането на спора, предмет на насрещния иск – в самостоятелно исково производство , нито е определение, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона . В подкрепа на несъстоятелността на извода за непреграждане защитата на страната , жалбоподателят се позовава на практически неудобства , като необходимостта от заделяне нови средства за предявяване на иска – за държавна такса, процесуално представителство, разноски , както и на фактическата си невъзможност за отделяне на такива средства, предвид наложеното от ищеца обезпечение,чрез запор по сметките му. Позовава се и на принципа на процесуална икономия,който съвместното разглеждане на първоначалния и насрещния иск безспорно ще обслужва.
Ответната страна – С. Х. К. – оспорва частната жалба и моли да бъде потвърдено въззивното определение . Излага съображения по съществото на преценката на първоинстанционния съд, за недопустимост на кумулиране с първоначалния , в общо съдебно производство на иска по чл.403 ГПК , като преждевременно заведен .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира , че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на въззивното производство, съдебен акт.
Частната жалба е неоснователна .
Съгласно т.7 б.”в” на ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС , само определението на първоинстанционния съд с което насрещната искова молба е върната като нередовна, поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовността й , какъвто не е настоящия случай ,съобразно мотивите на постановеното първоинстанционно определение , подлежи на въззивно обжалване , на основание чл. 274 ал.1 т.2 във връзка с чл.129 ал.3 ГПК. В мотивите към съответната точка са изложени съображения относно непреграждащия разглеждането на спора – предмет на насрещната искова молба – характер на постановеното определение за отказ за присъединяване за общо разглеждане и решаване.Мотивите съдържат изричен отговор и на практическите съображения на жалбоподателя. При неприемане на насрещния иск за съвместно разглеждане и решаване с първоначалния, съдът дължи отделянето му и образуването на самостоятелно производство, с което биха запазили своя ефект и последици и извършените от страната процесуални действия, вкл. направени до този момент разноски , вкл. за процесуална защита по спора . В настоящия случай подобно отделяне , на основание чл.211 ал.2 изр. 2 ГПК, не е разпоредено, но правото на страната да поиска извършването на това действие от първоинстанционния съд , не е преклудирано . Цитираното от ответната страна определение на състав на ІІг.о. на ВКС , макар постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, не съставлява относима към настоящата хипотеза на възмездяване на разноски задължителна съдебна практика .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 645/14.02.2014 год. по ч.т.д.№ 265 / 2014 год. на Варненски окръжен съд , ТО .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :