2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр. София,11.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 701/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] – [населено място], срещу въззивно решение № 5918 от 14.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 16606/2015 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 08.07.2015 г. по гр. д. № 4149/2014 г. на Софийски районен съд, с което [община] е осъдена на основание чл.31, ал.1 НВМОП (отм.) вр. с чл.266 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 21 528 лв. – остатък от възнаграждение за изготвен идеен проект на пречиствателна станция за отпадъчни води на [населено място], общ. Крушари, съгласно договор за услуга № ОС-09-545/26.01.2009 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 27.01.2014 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 3 011.12 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон – чл.20 ЗЗД и чл.25, ал.1 ЗЗД, като не е тълкувал взаимната воля на страните в сключения помежду им договор, не е съобразил уговорката в договора окончателното заплащане на възнаграждението за изработения идеен проект да се извърши след финансиране на проектното предложение със средства от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” и не е възприел довода, че тази уговорка има характер на отлагателно условие по смисъла на чл.25, ал.2 ЗЗД, несбъдването на което препятства изискуемостта на вземането за възнаграждение и освобождава възложителя от отговорност за окончателно разплащане по договора. Навежда оплакване за необсъждане на аргументите във въззивната му жалба, че без получено финансиране съгласно чл.ІІ.1 от договора за него не е възникнало годно основание за плащане на последната част от възнаграждението и че извършването на плащане при липса на получени средства от оперативната програма би било предпоставка за санкционирането му съгласно чл.129 ЗОП.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в други влезли в сила решения – решение № 254/10.02.2014 г. по в. т. д. № 1495/2013 г. на Апелативен съд – София, решение № 2087/06.11.2013 г. по т. д. № 3343/2013 г. на Апелативен съд – София и решение от 08.07.2011 г. по т. д. № 304/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора, и със задължителната практика на ВКС в решение № 129/12.07.2013 г. по т. д. № 558/2012 г. на ІІ т. о., решение № 162/18.11.2010 г. по т. д. № 998/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ІV г. о. по следните значими за изхода на делото въпроси : „1. Представлява ли отлагателно условие – бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, уговорка в договор, при която страните са поставили изискуемостта на вземането за възнаграждение в зависимост от действието на трето за договора лице, като в чл.ІІ.1 от Договор № ОС-09-545/26.01.2009 г. са договорили следното : Окончателното плащане в размер на 60 % от стойността на договора по чл.ІІ, ал.1, т.3 се осъществява след финансиране на проектното предложение от ОПОСа; 2. Следва ли да се счита, че вземането е станало изискуемо предвид обстоятелството, че с решение на УО е прекратена процедурата за подбор на проекти по ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.” по процедура BG161PO005/08/1.12/01/07 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2 000 е. ж. и в населени места с под 2 000 е. ж., попадащи в градски агломерационни ареали” по причина, за която [община] не е отговорна”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 16.03.2017 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] против [община] иск за заплащане на сумата 21 528 лв. – остатък от възнаграждение за изготвен идеен проект на пречиствателна станция на [населено място], съгласно сключен по реда на ЗОП договор за услуга № ОС-09-545/26.01.2009 г., Софийски градски съд е приел, че след като дружеството – ищец е изпълнило в срок поетото с договора задължение да изработи идейния проект и изпълнената работа е приета без възражения от общината – възложител, за ищеца е възникнало право по чл.266, ал.1 ЗЗД да получи окончателно плащане на дължимите 60 % от договореното възнаграждение, възлизащи на 21 528 лв.
Като неоснователно е преценено основното защитно възражение на ответника, че не дължи плащане на претендирания остатък от възнаграждението поради несбъдване на уговореното в клаузата на чл.2.1 отлагателно условие, според което възложителят дължи окончателно плащане в размер на 60 % от стойността на договора след финансиране на проектното предложение от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”. Въззивният съд е изложил съображения, че договорната уговорка в чл.2.1 няма характер на отлагателно условие по смисъла на чл.25, ал.2 ЗЗД, тъй като не се отнася до пораждане действието на договора, а до изпълнението на основното задължение на едната от договарящите страни – възложителят, което не може да бъде поставяно в зависимост от бъдещо несигурно събитие с оглед на принципа, че договорите се сключват, за да бъдат изпълнявани. Изводът, че договорът не е сключен под отлагателно условие по смисъла на чл.25, ал.2 ЗЗД, е аргументиран и с липсата на изразено от страните съгласие договорът да породи или прекрати действието си в зависимост от това дали ще се осъществи бъдещото несигурно събитие „финансиране на проектното предложение от ОПОС”. С мотив, че поведението на страните, изразяващо се в изработване на идейния проект от изпълнителя, приемането му от възложителя, заплащането на част от договореното възнаграждение в размер на 40 % и отправянето от възложителя на искане до компетентния орган за осигуряване на финансиране за останалите 60 % от възнаграждението, предполага породено действие на договора, въззивният съд е отрекъл правото на ответника да откаже изплащане на дължимия остатък от възнаграждението с позоваване на чл.25, ал.2 ЗЗД. Неоснователността на възражението за недължимост на възнаграждението е мотивирана също с отсъствието на непреодолими пречки за изпълнение на задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД и с правилото на чл.81, ал.2 ЗЗД, че липсата на парични средства не е основание за освобождаване на длъжника от задължението да плати.
При произнасянето по основателността на исковата претенция съставът на Софийски градски съд е съобразил и безспорния по делото факт, че с решение от 02.07.2009 г. на управляващия орган е прекратена процедурата за подбор на проекти по приоритетна ос „Подобряване и развитие на инфраструктурата за места с под 2 000 е. ж., попадащи в градски агломерационни ареали” на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”, в рамките на която е възложено изработването на идейния проект по сключения между страните договор. Прекратяването на процедурата е преценено от въззивния състав като правнорелевантен факт, с осъществяването на който е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца – изпълнител за остатъка от възнаграждението по чл.2.1 от договора.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото – чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, според които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в производството по чл.288 ГПК, и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които се проверяват само в случай на допуснато касационно обжалване в производството по чл.290 ГПК. Разяснено е, че в стадия за селекция на касационните жалби касационната инстанция не проверява правилността на обжалваното въззивно решение и законосъобразността на изводите на въззивния съд, както и че въпросите, които имат значение за обсъждането и преценката на доказателствата, за възприемането на фактическата обстановка по спора от страна на въззивната инстанция и за правилността на обжалваното решение, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Преценени от гледна точка на указанията и разясненията в цитираното тълкувателно решение, поставените от касатора въпроси не могат да се квалифицират като правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. По начина, по който са формулирани, въпросите са от значение за правилността на обжалваното решение, а не за формиране на решаващата правна воля на въззивния съд по съществото на спора за дължимост на претендираното с иска по чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение. Първият въпрос е изведен от съдържанието на конкретна клауза – чл.2.1, от сключения между страните договор, и е насочен към оспорване на обосноваността и законосъобразността на извода на въззивния съд, че съдържащата се в тази клауза уговорка не носи белезите на отлагателно условие по чл.25, ал.1 ЗЗД. Вторият въпрос е зададен с оглед на конкретен факт по делото – прекратяването на процедурата за подбор на проекти по приоритетна ос на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”, от който въззивният съд е направил извод за настъпване на изискуемостта на вземането за възнаграждение. Поради фактологичната им обусловеност и значението им за правилността на обжалваното решение въпросите не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване. Обвързването на въпросите с конкретна уговорка в договора между страните и със специфичен за делото правнорелевантен факт не позволява значимият за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК да бъде прецизиран от касационната инстанция, а предполага служебното му извеждане от твърденията на касатора, което е недопустимо с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Несъответствието на поставените от касатора въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и не налага обсъждане на поддържаните в изложението допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. За изчерпателност следва да се отбележи, че посочената задължителна практика на ВКС /решения по чл.290 ГПК/ не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като се отнася до приложението на чл.20 ЗЗД – предпоставки и критерии за тълкуване на договорите и/или отделни уговорки в съдържанието им, а приложното поле на касационното обжалване по настоящото дело не е обосновавано с въпрос/въпроси във връзка с тълкуването на пораждащия спорното вземане договор или на отделни негови клаузи. Представените решения на Апелативен съд – София и на Окръжен съд – Стара Загора не доказват специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка, доколкото изводите в мотивите на решенията за уговорено отлагателно условие по чл.25, ал.2 ЗЗД са обусловени от преценка на конкретни договорни клаузи, обсъждани при разрешаване на споровете по съответните дела.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 16606/2015 г. на Софийски градски съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 2 480 лв. – адвокатско възнаграждение, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 08.03.2017 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5918 от 14.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 16606/2015 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав.
ОСЪЖДА [община] – [населено място], ул. „9-ти септември” № 3 А, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :