4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 20.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4003 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р. Т., чрез юрисконсулт В. Д., против решение без номер от 1 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 159/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Монтана, с което се потвърждава решение без номер от 25 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 319/2015 г. по описа на районния съд в гр. Берковица, за признаване за незаконно на уволнението на И. Г. П. от [населено място] и възстановяването й на работа на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър екип банкиране на дребно – филиал [населено място]”, и в тежест на дружеството са определени разноски.
В жалбата се заявяват допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда, че в заповедта за уволнение липсват мотив кои конкретно правила са нарушени и кои действия представляват злоупотреба с доверието на работодателя, за да бъде спазено изискването за мотивиране на заповедта – въпросът кои и какви вътрешни правила са нарушени и дали описаните деяния представляват нарушение, е въпрос по същество, а и в заповедта са посочени кои вътрешни актове са нарушени. Подробно се излага виждането на касатора за правилността на обжалваната заповед за уволнение, респективно – за доказаността на всички посочени в нея нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, описани в обжалваната заповед, са достатъчно тежки по своя характер, тъй като касаят неизпълнение на основни задължения на служителя във връзка с осъществяването на основната трудова функция на заеманата длъжност в банката и възложените й с длъжностната характеристика „ръководни отговорности”. Касаторът намира, че с оглед заеманата от ищцата длъжност, която е ръководна и предполага по-висока степен на отговорност при изпълнение на служебните задължения, както и евентуалните последици от извършените нарушения, репутационният риск, работодателят е съобразил, че допуснатите нарушения са с достатъчен интензитет, за да бъде оправдано налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси по допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата И. Г. П. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.
От описаните в оспорената заповед за дисциплинарно уволнение 18 дисциплинарни нарушения, въззивният съд приема за установени по делото четири, три от нарушенията са извършени извън периода, посочен в заповедта, и извън едногодишния срок за налагане на наказание, а за останалите е прието или че не са доказани от работодател, или че не са извършени виновно от ищцата. Въззивният съд приема, че в заповедта липсват мотиви, които да конкретизират кои правила са нарушени с описаните действия, както и кои от тези действия представляват злоупотреба с доверието на работодателя, за да се приеме за спазено изискването за мотивираност на заповедта с посочване на нарушението, което законодателят определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения, но конкретните нарушени вътрешни правила и процедури са описани в доклада за специално проучване, и въпреки липсата на изрично посочване в заповедта, следва да се приеме, че нарушенията са индивидуализирани. Подробно са изложени съображенията на съда по отношение на всяко едно от нарушенията, визирани в обжалваната заповед. Изрично се обосновава, че за част от нарушенията не е установено служителката да се е възползвала от служебното си положение и да е извършила преднамерени действия с цел извличане на облага, или пък без такава цел да е извършила действия, компрометиращи оказаното й доверие или такива, злепоставящи работодателя пред трети лица. Заключено е, че наложеното наказание е несъответно на тежестта на установените нарушения, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на служителя, за работодателя не са настъпили неблагоприятни последици и не е възможно настъпването на такива, чисто дисциплинарно минало на ищцата, липсата на жалби от клиенти и липсата на връзка между ръководните й функции и установените нарушения на трудовата дисциплина.
Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се излага твърдението, че при извършване на множество и системни нарушения на трудовата дисциплина (за период около година), независимо от относителната тежест на всяко едно от тях и липсата на предходни дисциплинарни наказания, както и с оглед заеманата от служителя длъжност, наложеното най-тежко наказание съответства на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Ако се приеме, че е поставен въпросът при извършване на множество и системни нарушения на трудовата дисциплина (за период около година), независимо от относителната тежест на всяко едно от тях и липсата на предходни дисциплинарни наказания, както и с оглед заеманата от служителя длъжност, наложеното най-тежко наказание съответства ли на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, питането не би могло да доведе до допускане на касационното обжалване, тъй като в процедурата по селекция на касационните жалби ВКС не може да извършва контрол върху дейността на въззивния съд по преценка на представените доказателства, респективно по обосноваността на изводите му, а такова е всъщност искането на касатора – налага се в производството по чл. 288 ГПК да се изследва дали са осъществени твърдените в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения и съответно да се прецени както системността на извършването им, така и значението на заеманата от ищцата длъжност. В този смисъл е и разяснението, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК: материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства; касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Ето защо и дадените разрешения в цитираните от касатора решения на ВКС – решение № 117 по гр.д. № 1306/2011 г., ІV г.о., решение № 227 по гр.д. № 1417/2011 г., ІІІ г.о., решение № 163 по гр.д. № 564/2011 г., ІV г.о., не могат да бъдат взети предвид относно даденото в тях обвързващо тълкуване по съответните правни въпроси.
Второто твърдение е, че „злоупотреба с доверието” е налице и тогава, когато, макар и да не са настъпили вредоносни последици за работодателя, или са извършени с цел извличане на облага, злоупотреба е налице тогава, когато с оглед заеманата длъжност, в случая ръководна, се извършват действия, които са в разрез със задължението му за лоялност. Ако се поставя въпросът дали е налице „злоупотреба с доверието на работодателя” в случаите, когато, макар и да не са настъпили вредоносни последици за него, с оглед заеманата длъжност, в случая ръководна, се извършват действия, които са в разрез със задължението на служителя за лоялност, то и по отношение на него важи изложеното по предходния проблем. Касаторът търси повторение на преценката на въззивния съд в това отношение, още повече, че вземайки предвид съвкупността от данните по делото, въззивният съд заключава, че не е налице злоупотреба с доверието на работодателя. Ето защо даденото в решение № 86 по гр.д. № 1734/2009 г., ІV г.о., ВКС, разрешение не може да послужи за целите на селекцията като допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Накрая се пита следва ли в уволнителната заповед да са посочени конкретните нарушени правила, за да се приеме, че е спазено изискването за мотивираност. Този единствен поставен съгласно критериите, дадени в т. 1 на ТР № 1/2009 г,. ОСТГК, ВКС, правен въпрос самостоятелно не е обусловил изхода на спора. Това е така, доколкото съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви, които да конкретизират кои конкретни правила са нарушени с описаните действия, но че същите вътрешни правила и процедури са конкретизирани в специалния доклад, който е основание за налагане на наказанието, поради което нарушенията са индивидуализирани и нарушените разпоредби са посочени. Следователно няма приет извод, че наложеното дисциплинарно наказание следва да се отмени на основание липса на мотиви в заповедта на работодателя. Ето защо не се налага да се изследва и посочената практика на ВКС – решение № 469 по гр.д № 1744/2011 г., ІV г.о., решение № 419 по гр.д. № 2042/2013 г., ІV г.о., решение № 227 по гр.д. № 1417/2011 г., ІІІ г.о., решение № 128 по гр.д. № 726/2012 г., ІV г.о.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № решение без номер от 1 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 159/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: