1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр.София, 21.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1110/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7971 от 17.12.2018 г. по гр.д.№ 13539/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 12847/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 51 от 20.10.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „офис мениджър/деловодител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 230 лв за период от 20.10.2017 г. до 20.04.2018 г.
В приложени към жалбата две изложения по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК Счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото следните разрешени от въззивния съд правни въпроси (уточнени от касационната инстанция при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС): допустими ли са свидетелски показания за установяване неверността на съдържанието на документ, чиито автор е оспорващата документа страна; длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза за правнорелевантен факт при спор за незаконно уволнение (каква длъжност е заемал уволненият работник), ако за този факт са налице противоречиви писмени доказателства. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е обосновано допълнително, не са посочени и представени решения на Върховния касационен съд, в които същите въпроси да са разрешени по противоположен начин.
С молба от 20.02.2019 г. процесуалният представител на жалбоподателката адвокат Х. П. представя писмени доказателства и моли за приемането им. В производството по чл.288 ГПК обаче касационната инстанция не може да приема доказателства. Тя единствено проверява налице ли е някое от допълнителните основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на оспорените от касатора правни разрешения на въззивния съд, както и наличието на основания по ал.2 на чл.280 ГПК.
Ответната страна „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор в ответното дружество заемала е длъжността „офис мениджър/деловодител”. Тази длъжност била единствена по щата на работодателя, който със своя заповед я съкратил и внесъл промени в щатното разписание. На 20.10.2017 г. работодателят издал заповед за уволнение на ищцата, която й била връчена на 23.10.2017 г. около 8 часа сутринта, когато ищцата се явила на работа. Съдът посочил, че връчването на заповедта на посочените дата и час е основният спорен факт между страните по делото, като ищцата възразява, че на 23.10.2017 г. не е била по това време на работното си място. Съдът обаче приел за установено от свидетелските показания по делото, че ищцата е била на местоработата си около 8 часа, че е била извикана от представители на работодателя и че била запозната със заповедта, с която се прекратява трудовото й правоотношение. Тя обаче отказала да удостовери с подписа си връчването на заповедта преди да се консултира с юрист, като този й отказ бил удостоверен писмено от двама свидетели. Съдът посочил, че така съставеният документ е частен по своя характер и не го обвързва да приеме за установени удостоверените факти. Въз основа на анализ на свидетелските показания обаче съдът намерил за недоказани твърденията на ищцата, че на 23.10.2017 г. е отсъствала от работа поради разрешен й отпуск по болест. Обратно, дал вяра на свидетелите, според които ищцата е била на работното си място около 8 часа й уволнителната заповед й е била връчена при отказ. Затова оспорването на уволнението като незаконно тя е следвало да направи в срок два месеца от тази дата, съгласно чл.358 ал.1 т.2 КТ, а исковата молба е подадена на 23.02.2018 г.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от жалбоподателката правни въпроси са необуславящи. Съдът е отхвърлил исковете, защото е приел за доказано по делото именно от събраните свидетелски показания, че ищцата е пропуснала законоустановения срок за оспорване на уволнението пред съда. По отношение на този му извод въпросът, свързан с доказването на заеманата от уволнения работник длъжност няма никакво значение, защото при пропускане на срока по чл.358 ал.1 т.2 ГПК съдът не се занимава със спора по същество. Неотносим е и въпросът свързан допустимостта на свидетелски показания за установяване неверността на съдържанието на изходящ от оспорващата страна документ. Такъв документ съдът не е приемал, нито въз основа на него е изграждал фактическите си констатации по спорния въпрос за връчването на уволнителната заповед. Той е посочил изрично, че писменото удостоверяване на отказа на ищцата, извършено от двама свидетели, съставлява частен документ, който не обективира изгодни за ищцата факти и който няма материална доказателствена сила за вписаното в него съдържание. Това обаче не е документ, изходящ от ищцата, тя не го е подписала и той не съдържа нейно волеизявление. Автори на този документ са лицата, които са го подписали и което авторство не е оспорено от ищцата, а съдържанието на документа не я обвързва.
По необуславящи въззивното решение правни въпроси касационното му обжалване не може да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7971 от 17.12.2018 г. по гр.д.№ 13539/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: