1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
[населено място], 22.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №781 /2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на З. [фирма] срещу решение № 433 от 5.07.2012г., постановено по в.гр.дело № 647/2012г. на Русенския окръжен съд, с което, след отмяна на решението по гр.дело № 11872/2011г. на Русенския районен съд, е отхвърлен искът на касатора по чл.422 ГПК срещу Х. Б. К. за установяване на вземане за сумата от 9689.11лв., представляваща изплатено на [фирма] – [населено място] застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва и разноски в размер на 421.38 лв. Жалбоподателят моли за отмяна на решението, като излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Позовава на противоречие на обжалваното решение със съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата Х. Б. К., чрез процесуалния му представител, заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол поради това, че не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски без да е представен документ за заплатено адв. възнаграждение на адв. И. И..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валиден съдебен акт на въззивен съд.
Съдът се е произнесъл по установителен иск по чл.244 ГПК за установяване на вземане по оспорена от ответника заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК. Ищецът, с предявения регресен иск, установява вземане срещу ответника за изплатено застрахователно обезщетение на лизингодателя [фирма] – София по застрахователна полица от 1.01.2003г. №1640/02/218/000003, с която е застрахован риска на лизингодателя за вземанията, които му дължи лизингополучателя – ответник по делото по договор за лизинг №М4722/10.05.2006г., с предмет лек автомобил “Шкода”, м.“Ф.” седан с р. [рег.номер на МПС] . Първостепенният съд е уважил иска за главница до размер на 9689.11лв. и го е отхвърлил за разликата до 11 289.11лв. и изцяло за лихва за забава в размер на 5356.13 лв. По въззивна жалба на ответника К., искът е отхвърлен в уважената част изцяло. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че застрахователя не е възникнало регресно право срещу ответника лизингополучател поради това, че не е имал основание за изплащане на застрахователно обезщетение на застрахования лизингодател. След тълкуване клаузите на договора за застраховка и ОУ към него съдът е счел, че вземането на [фирма] към ответника включва преки вреди / неплатените от лизингополучателя лизингови вноски до момента на прекратяване на договора 23.10.2006г./ и пропуснати ползи / обезщетение за пропуснати ползи съизмеримо с дължимите месечни вноски след прекратяване на договора до връщане на автомобила/ като резултат от неизпълнение на договора за лизинг и неговото прекратяване от лизингодателя, които обаче са изключени от покритите застрахователни рискове.
Формулираният от касатора въпрос: “произнасянето от на съда относно основанието за изплащане на застрахователно обезщетение и съществуване на регресното суброгационно право на застрахователя, представлява разрешаването на значим за конкретния спор правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК” не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е посочен общо без да е съобразен с фактите и правните изводи на съда по конкретното дело.
Не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на решение № 109 по т.д. № 91/2009г. и решение № 222 по т.д. № 476/2009г. на ВКС, ТК с които състави на ВКС са се произнесли по материалноправен въпрос налице ли е застрахователен интерес и съответно действителен ли е договора за застраховка срещу финансов риск от неплащане на дължими вноски по договор за лизинг, сключен от застрахования с трето лице, по които правни въпроси спор по конкретното дело не е имало спор. По конкретното дело не е имало спор относно действителността на договора за застраховка и наличието на застрахователен интерес към момента на неговото сключване. Спорът е дали вземането на лизингодателя към лизингополучателя е обхвато от застрахователния риск или изключено, както е приел въззивния съд.
С решение №90 по т.дело № 761/2010г. ВКС, състав на ТК се е произнесъл по въпроса следва ли да бъде намалено застрахователното обезщетение за неизплатената четвърта и пета вноска от лизингополучателя , след като застрахования не е прекратил договора за лизинг след неплащането на първите три вноски от лизингополучателя. След тълкуване на ОУ на договора за застраховка е прието, че преди връщането на автомобила от лизингополучателя на лизингодателя, застрахования има право да получи обезщетение по застрахователния договор за неизплатените лизингови вноски, т.е. риска е изключен за времето след връщане на МПС. По конкретното дело въззивният съд е отхвърлил регресния иск на застрахователя срещу третото лице лизонгополучател поради обстоятелството, че дължимото от лизингополучателя на лизингодателя обезщетение за неизпълнение на договора е изключено от покритите застрахователни рискове, извод направен на базата на тълкуване на клаузите на договора за застраховка и ОУ към него. Правилността на този извод на съда може да бъде проверена само след допускане на въззивното решение до касационен контрол, но основания за това по чл.280, ал.1 ГПК касаторът не установява. В останалата си част изложението съдържа съображения за необоснованост на решението, основание за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3, пр. последно ГПК, различно от основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, ал.1 ГПК. Ответникът не представя доказателства за платено адвокатско възнаграждение поради което такова не се присъжда по арг. на чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №433/5.07.2012г., постановено по в.гр. дело № 647/2012 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: