1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр.София, 29.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3529/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Л. Ж. срещу определение на Варненски апелативен съд № 401 от 07.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 303/ 2017 г, с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд от 09.06.2017 г. по гр.д.№ 1387/ 2016 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
Жалбоподателят поддържа, че искът му е допустим, тъй като с него не оспорва влезлите в сила присъди и решения, с които е осъден на доживотен затвор без замяна, а оспорва бездействията на следствените органи и прокуратурата да извършат разследване по негови жалби и сигнали. Претенцията му се основава на твърдения за неоснователно възобновяване на водено срещу него наказателно производство, задържането му в продължение на повече от година без извършване на каквито и да е следствени действия с негово участие и отказ да бъде извършено обективно разследване на защитните му твърдения. Бездействието на прокуратурата в продължение на 6 години (1996 г. – 2002 г.) е причинило неимуществените вреди, чието компенсиране претендира с исковата молба и няма основания този иск да не бъде разгледан. Според частния жалбоподател въззивният съд изобщо не е обсъдил тези му доводи, а само е преповторил мотивите на първата инстанция, поради което постановил незаконосъобразно определение, което моли да бъде отменено. Като основание за допускането му до касационен контрол сочи неговата недопустимост, доколкото съдът не е изследвал служебно били ли са налице предпоставки за оставяне на исковата молба без движение като нередовна. Освен това повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и да мотивира постановения от него акт; за задължението на въззивния съд да констатира в кои точно части исковата молба е останала нередовна преди да потвърди определение за прекратяване на производството по нея; подлежи ли на прекратяване производството по искова молба, с която са предявени няколко иска, ако само някои от тях са недопустими. Счита, че първият от тези въпроси е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а останалите поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Пред Варненски окръжен съд производството е образувано по искова молба, подадена от М. Ж. срещу О. с. с. – В.. В молбата са изложени твърдения, че срещу Ж. е водено наказателно производство за изнасилване, което е прекратено през 2002 г. и умишлено, без основание е възобновено от прокуратурата през 2005 г. Въпреки възобновяването, докато бил поставен под арест, за период от 1 година и три месеца не били извършени никакви следствени действия за доказване на обективната истина. Разследващите органи не му дали възможност за даване на обяснения, довеждане на свидетели и представяне на други доказателства, нито му осигурили възможност да се запознае с мотивите за възобновяване на производството. Въпреки, че е осъден за престъплението, според ищеца вредите от необективното разследване подлежат на обезщетяване, тъй като осъждането е резултат именно от бездействието на разследващите. При тези обстоятелства претендира осъждане на ответника да заплати 200 000 лв обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. С допълнителна молба от 08.06.2017 г. Ж. уточнява, че предявява иска срещу О. с. с.– В., В. р. п. и О. с. – В.. Допълва и фактическите твърдения, като излага, че неоснователно не е извършена очна ставка между него и пострадалата, не е взето предвид несвоевременното й медицинско освидетелстване и липсата на намерен негов биологичен материал, не са съобразени свидетелски показания, според които „случилото се” между него и пострадалата има доброволен характер. В резултат обвинението срещу него останало недоказано, въпреки което получил осъдителна присъда.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни органи. Тази отговорност обаче може да се реализира само при изрично предвидените предпоставки по ЗОДОВ, сред които не попада отказът за извършване на следствени действия. Правилността на този отказ се изследва по реда на инстанционния контрол в наказателното производство, като ищецът се е възползвал от всички законови възможности за обжалване и доводите му са отхвърлени с окончателен акт на ВКС. Преразглеждането на този акт от гражданския съд е недопустимо, съгласно установената съдена практика, поради което предявеният иск е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване. С обжалваното в настоящето производство определение Варненски апелативен съд потвърдил изводите на първата инстанция като посочил, че правопораждащите фактически твърдения на ищеца се свеждат до наличие на процесуални бездействия и нарушения на правозащитните органи след възобновяването през 2005 г. на воденото срещу него наказателно производство за извършено през 1996 г. изнасилване. За същото престъпление Ж. е осъден с влязла в сила присъда и е недопустимо по реда на инцидентния контрол гражданският съд да ревизира констатациите в присъдата.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси не са обуславящи. Не може да се обсъжда доводът за недопустимост на обжалваното определение поради нарушение на задължението на въззивния съд да изследва служебно били ли са налице предпоставки за оставяне на исковата молба без движение като нередовна. Производството по делото не е прекратено на основание чл.129 ал.3 ГПК – поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности на исковата молба. Напротив, въззивният съд е констатирал, че исковата молба е редовна, съдържа фактически твърдения, от които ищецът извлича претендираното право, както и какво искане отправя до съда. Производството по делото е прекратено, защото така предявения иск е недопустим, а не защото е предявен с нередовна искова молба. Поради това въпросът бил ли е въззивният съд длъжен служебно да провери нередовна ли е исковата молба, няма отношение към дадените от него процесуалноправни разрешения в обжалвания акт. По същите съображения необуславящ е и процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да констатира в кои точно части исковата молба е останала нередовна преди да потвърди определение за прекратяване на производството по нея. С обжалвания акт производството е прекратено не поради нередовност на исковата молба, а поради недопустимост на предявените с нея искове.
Останалите процесуалноправни въпроси също са необуславящи, защото въззивния съд не е постановил, че не дължи обсъждане на доводите на страните и мотивиране на постановения от него акт, нито фактически се е отклонил от изпълнението на това задължение. Той също така не е приел, че са предявени няколко иска, поради което в акта си не е разрешил и въпроса подлежи ли изцяло прекратяване на производството по дело, по което част от предявените искове са допустими, а други не са. Ищецът е предявил иск за солидарно осъждане на трима ответници при едни и същи фактически твърдения, а основание за недопустимост въззивният съд е извел именно от фактическите твърдения на ищеца, които касаят претенциите срещу всички ответници.
Тъй като нито един от поставените процесуалноправни въпроси няма отношение към изводите на въззивната инстанция, няма основание за допускане на касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненски апелативен съд № 401 от 07.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 303/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: