2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 05.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1029 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ц. Н. С. от [населено място], обл. П., чрез процесуалния му представител адв. М. М., против въззивното решение № 258 от 25 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 334 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2012 г., с което е потвърдено решение № 261 от 24 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 6741 по описа на районния съд в гр. Плевен за 2011 г. за отхвърляне исковете на С. против П. у. – и. „А. К.” [населено място] за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на С. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 2480,99 лева обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 25 октомври 2011 г. – 31 януари 2012 г., и С. е осъден за разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като изводът на съда за спазване на процедурата по осъществяване на подбора е сторен без обстойно обсъждане на всички наведени доводи и възражения – работодателят направил признание, че оценките на комисията за подбор са всъщност оценките, с които са оценени служителите от друга комисия – тази по диференцирано заплащане, а работата на тази друга комисия е била съвсем различна от подбора на кадри, един от членовете на тази друга комисия е бил съкратен; комисията по подбор има съвсем различни функции и в нейния състав не може да вземе участие лице, което подлежи на съкращение; поставените оценки, взети от другата комисия, не са обективни, а са поставени при субективната и окончателна преценка на директорката; необосновано се приема, че критериите за подбор са правилно определени, тъй като касаторът е изпълнявал трудовите си задължения през нощта и няма да се конкурира с дневните възпитатели по определени критерии, поради което касаторът е бил поставен в по-неблагоприятно положение от колегите си, които са дневни възпитатели; липсват данни откъде комисията е стигнала до посочените оценки за работата на касатора, както и кога е проверяван и дали изобщо му е правена проверка; съдът неправилно е приел, че не може да проверява качеството на работа и изпълнението на поставяните задачи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: за законосъобразност на извършения от работодателя подбор по чл. 329 КТ – противоречие с ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК; за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, както и направените възражения по тях, както и по правомощията на въззивния съд, свързани с преценката на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК.
Ответникът П. у. – и. „А. К.” [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че следва да се препрати към мотивите на първата инстанция по твърденията за липса на реално съкращаване в щата и че прекратяването на трудовото правоотношение не следва по време съкращаването в щата – към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице реално съкращаване в щата с шест щатни бройки за длъжността, заемана от ищеца, промяната е извършена по установения ред и новото щатно разписание е било утвърдено от компетентен орган, след което е предприето и прекратяването на трудовото правоотношение; твърдението на ищеца, че подборът е незаконен, тъй като е следвало да се извърши измежду всички лица на длъжност възпитател и учител, е неоснователно, тъй като длъжностите на началните учители и на възпитателите в прогимназиален етап на обучение, не са идентични с длъжностите, които се съкращават, а се различават според националната класификация на професиите и длъжностите и предвид спецификата на работата с учениците от различен етап на обучение, както и възможността да се направи обективен подбор от група от 10 лица, заемащи сходни и еднородни длъжности възпитател в начален етап на обучение и старши възпитател начален етап на обучение, от които е трябвало да се съкратят шест; ненавременно наведен (едва пред въззивния съд) е доводът за участие в комисията на лице, което е заемало длъжността възпитател, както и че комисията за извършване на подбора е използвала оценки от друга комисия, а и комисията по подбора е помощен орган, създаден със заповед на работодателя, за да го подпомогне в преценката му и не е задължително работодателят да прекрати трудовите договори само с посочените от комисията лица; при дадена цифрова оценка, шестима от останалите са получили по-висока такава; комисията е съобразила квалификацията, начина на изпълнение на служебните задължения, справяне с поставените задачи, спазване на нормативната уредба; дадената няколко месеца по-късно оценка при подбора не се различава от дадената при диференцираното заплащане, което говори за обективност при оценяването; правилен е изводът на първата инстанция, че правомощието й е да се произнесе само дали законосъобразно са били включени съответните категории и подкритерии за оценка, а не да проверява качеството на работата и изпълнението на поставяните задачи – при преценката си съдът не може и не следва да преповтаря работата на комисията по подбора, тъй като това е право на работодателя и съдът само следва да прецени дали упражнявайки правото си на подбор работодателят не е нарушил поставените от самия него изисквания и с това да е нарушил правата на работника при извършване на подбора.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по поставените правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, а дадените от въззивния съд разрешения не са в нейно нарушение. Настоящият съдебен състав не намира причина да изостави или да измени вече съществуващата задължителна такава.
На първо място се поставя правния проблем за законността на подбора, като се твърди противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с разрешението, прието от ВКС в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК. В тълкувателното си решение ВКС сочи, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В обжалваното решение въззивният съд, в нарушение на посоченото тълкуване, е приел, че при преценката си съдът само следва да прецени дали упражнявайки правото си на подбор работодателят не е нарушил поставените от самия него изисквания и с това да е нарушил правата на работника при извършване на подбора. Макар формално да е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, съдебният състав приема, че това не се налага. В исковата молба ищецът е оспорил подбора, като изрично е посочил като негов порок само невключването в него на всички работници и служители на съкращаваната длъжност. Заявеното, че работодателят не му е представил доказателства за резултатите от подбора, кой го е извършил, кои са обсъжданите критерии и кои лица са били в подбора, е сторено в контекста на твърдението, че работодателят е провел подбор само между лицата, които е предвидил за съкращаване. С отговора на исковата молба работодателят е оспорил твърдението за осъществено нарушение при подбора. Нови твърдения по незаконосъобразността на подбора не са въвеждани. Следователно, ищецът не е въвел в процеса твърдения за обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед възложената работа. При липса на подобен въпрос в спора, произнасянето на въззивния съд, както и самия той е отбелязал, по съдебния контрол върху дейността на работодателя по преценката на съответствието на проявените в работата професионални качества, е било недължимо. Ето защо, дори и формалното противоречие на изводите на съда, при тяхната недължимост, не води до извода за произнасяне в нарушение на задължителната съдебна практика, предвид рамките на действително въведените от ищеца основания за незаконност на уволнението, респективно – на подбора.
На второ място се въвежда въпросът за тълкуването на чл. 235, ал. 2 ГПК. За да обоснове тезата си за наличие на основание за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа липсата на преценка на доказателства за това, че комисията по подбор е взела оценки от друга комисия (комисия по диференциалното заплащане), в която са работили съвсем други членове, със съвсем различна задача, при поставяна крайна оценка от директора на училището, която е била председател на тази друга комисия, и при участие в другата комисия на лице, което е съкратено при подбора. При вече посочените факти във връзка с първия правен въпрос, следва да се приеме, че и вторият такъв не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като тълкуването на поставения правен проблем касае обстоятелства, които не са били въведени от ищеца в спора по съответния ред, а както се приема в обвързващото тълкуване на т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, даващ основание за допускане на касационното обжалване, следва, за да има значение за изхода на конкретното дело, да е бил включен в предмета на спора и разрешаването му да е обусловило крайния резултат по делото. В случая поставения правен проблем не е бил въведен от ищеца надлежно в процеса, поради което, дори и да е налице произнасяне на въззивния съд по него, това не би обосновало допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 258 от 25 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 334 по описа на окръжния съд в гр. Плевен за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: