5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр. София, 05.08.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
дело № 1929/2015 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. А. – пълномощник на К. Г. М., срещу решение № 797 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 1244/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 961 от 23.05.2014 г., постановено по гр.д. № 3919/2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд и К. Г. М. е осъден да заплати на Б. Х. М., Р. И. Б. и Н. Х. М. общо сумата от 600 лв., представляваща съдебни разноски, направени пред въззивна инстанция за адвокатско възнаграждение.
Поддържат се доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1. Когато предмет на спор и изследване по делото е един акт с вещноправно значение, каквото е завещанието, следва ли сравнителният материал/най-малкото в копия/ да съществува по делото или трябва задължително да се доверим на добросъвестността на експертите, които са се справили с някакъв непознат за страните материал; 2. При извършване на графологично и почерково изследване, страната има ли процесуалното право да се запознае със сравнителния материал, с който са работили експертите, или трябва задължително да се доверим на същите, при това, без в приложения към експертизата албум да съществуват снимки на всички изследвани от експерта образци; 3 По какъв начин страната би могла да провери заключението на експерта, след като няма и не е имала достъп до ползвания сравнителен материал, който не фигурира по делото; 4. След като по делото основното доказателствено средство е извършването на графологична експертиза, то представения нов новоотркрит сравнителен материал, не представлява ли ново обстоятелство, касаещо именно събирането на нови доказателства. Извършването на нова графологична експертиза върху този новооткрит материал, не е ли ново доказателство по смисъла именно на чл. 266, ал. 1 ГПК; По поставените в т. 1-3 въпроси бланкетно се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изложени са съображения, че липсва съдебна практика. Във връзка с поставения в т. 4 въпрос се твърди противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д. З., в качеството му на пълномощник на ответниците по касация Б. Х. М., Р. И. Б. и Н. Х. М., в който е изложено становище, че жалба не следва да бъде допускана до касационна проверка, а по същество е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка на обжалваното решение ВКС, състав на І г. о. взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 42, б. „б’ ЗН във вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчното завещание, направено от С. Г. Б. в полза на К. Г. М.. Исковата молба е подадена от Б. Х. М., Р. И. Б. и Н. Х. М., които поддържат, че са наследници на С. Б. заедно с ответника К. М.. Искането е за прогласяване нищожността на саморъчното завещание поради това, че не е написано и подписано от завещателката, както и че не е съставено на посочената в него дата. При условията на евентуалност се поддържа унищожаемост на саморъчното завещание поради съставянето му поради грешка – волята на завещателката била да остави наследството си не на К. М., а не нейния племенник – син на К. М., поради упражнено върху завещателката психическо насилие и поради измама – въвеждането й в заблуждение, че след като получи имуществото, ответникът ще го предостави на заедно със собственото си имущество на своя син. Първоинстанционният съд е уважил главния иск, с който е прогласена нищожността на саморъчното завещание на основание чл. 42 б. „б” ЗН, поради което няма произнасяне по евентуалния такъв, свързан с унищожаемостта му на основание чл. 43 б. „б” ЗН.
Второинстанционният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ответника – К. М.. След съвкупна преценка и подробен анализ на събраните от Окръжен съд-Пловдив доказателства, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. За да достигне до този извод, Апелтаивен съд-П. се е позовал на приетите единична и тройна съдебно-почеркови експертизи, в които експертите са направили категорично заключение, че процесното саморъчно завещание, носещо дата 29.08.2012 г., обявено с протокол от 01.11.2012 г. на нотариус Е. А.-А. с рег. № 401, не е написано и не е подписано от сочената в него като завещателка С. Г. Б.. Посочил е, че експертизите са изготвени на базата на сравнителен материал от почерка и подписа на завещателката, предоставен от страните в процеса, като още с определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд им е дал възможност да предоставят такъв. В тази връзка въззивният съд се е произнесъл и по наведените оплаквания от страна на въззивника, като е приел, че обстоятелството, че самият сравнителен материал не е приложен по делото към експертизата, не е основание същата да не бъде ценена като доказателство по делото. Този извод, съдът е обосновал с мотивите, че за вещите лица не съществува задължение да прилагат към заключението си всички изследвани от тях документи, въз основа на които е направено заключението. Освен това е посочил, че част от изследваните документи са приложени по делото. При това положение е приел за неоснователно оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата и изясняването на фактическата обстановка. По отношение на искането за допълнителни съдебно-почеркови експертизи, включително и въз основа на допълнителен сравнителен материал, открит по твърдения на жалбоподателя в по-късен момент, които са поддържани във въззивна инстанция, съдът е приел, че при категорични единична и тройна експертиза, че завещанието не е написано и подписано от С. Б., изготвени на база многобройни документи, намиращи се в различни институции, използвани като сравнителен материал, изслушването на допълнителна експертиза въз основа на нов сравнителен материал, не би могло да допринесе за изясняването на фактическата обстановка по делото. За да постанови крайното си разрешение, въззивният съд е направил преценка и на изслушаните в първоинстанционното производство свидетелски показания, като ги е съпоставил и преценил в съвкупност с всички доказателства по делото.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение изобщо не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси. Съгласно даденото задължително тълкуване в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуланоправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационнио обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора в т. 1- т. 3 въпроси имат еднакъв предметен обхват и се отнасят до правилата за назначаване и изслушването на съдебно-почеркови експертизи и в частност необходимо ли е по делото да бъде приложен изследваният сравнителен материал. Така формулираните питания са общи и абстрактни, те не съдържат конкретно правно разрешение на въззивния съд, обусловило крайната му воля. Представляват преповтаряне на оплакванията, съдържащи се в касационната жалба, с които се оспорва верността на експертното заключение. Въззивният съд е кредитирал с доверие единичната и тройната експертиза и изложил мотиви във връзка с направените оплаквания и по отношение на сравнителния материал. Следва да се подчертае, че вещите лица носят отговорност за изготвяне на невярно заключение, а от друга страна съдът не е длъжен да възприема заключението им. Следователно поставените въпроси се отнасят до формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд и преценката му относно достоверността на събраните доказателства и не могат да обусловят наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно проверка и във връзка с формулирания в т. 4 въпрос. В обжалваното решение съдът е отказал извършване на повторна експертиза, излагайки конкретни мотиви относно категоричността на вече изслушаните заключения на експертите. Преценил е и това, че новооткритият сравнителен материал не би повлиял на изводите на експертизата, тъй като ползваният от тях е бил достатъчен за нуждите на проведеното изследване. Зададен въпрос пряко оспорва правилността на даденото разрешение по чл. 266 ГПК и не може да обуслови наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационният съд, упражнявайки правомощията си по дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран в чл. 6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен и/или процесуалноправен/ не налага обсъждане на специалните хипотези по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 797 от 15.12.2014 г. по гр.д. 1244/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: