О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 06.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3695 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. К. срещу решение № 977/23.05.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО-8 състав по гр.д. № 1193/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. Г. Л. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от Х.-А.-А.-А.” О. срещу С. Г. по чл.422 ГПК за установяване дължимост на сумата 14302.56 евро – главница по запис на заповед. Искът е уважен от СГС, чието решение е отменено от САС и е постановено друго, отхвърлящо иска. САС е приел, че страните не спорят, че записът на заповед е издаден като обезпечение по договор за финансов лизинг. От тълкуването на договора САС е приел, че страните са договорили издаване на записи на заповеди, а не на един запис на заповед. Няма последващо писмено съглашение между страните за това, че ще бъде издаден само един запис на заповед. В случая процесният запис на заповед според САС е за първата вноска, която е и платена. Все според САС не може да се приеме в разрез с посоченото в договора за обезпечение със записи, че един запис на заповед за 14000 евро обезпечава задължения за над 71580.86 евро. Обезпечена е само първата вноска, която съвпада по размер и падеж с вписаната сума по издадения запис на заповед, предмет на предявения установителен иск и тя е платена. О първоначалната и допълнителна ССЕ е установено, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, задълженията по договора за финансов лизинг с падеж 01.09.2008 г. са платени изцяло. Има непогасени задължения по договора, но с настъпил падеж след 01.01.2009 г., а процесният запис на заповед е с падеж 01.09.2008 г.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси в изложението към касационната жалба: 1. „Ако длъжникът е издал няколко записа на заповед в полза на кредитора, за общата сума, която дължи по сделката, всеки от записите на заповед гарантира плащане само на вземанията, произтичащи от договора за годината, за която е бил издаден съответния запис на заповед или отделните записи на заповед обезпечават изпълнението на всички вземания на кредитора, при условие че вземанията по предявените записи на заповед са с настъпил падеж?” 2. „Запис на заповед, издаден с цел обезпечаване на изпълнението на каузално правоотношение, обезпечава изпълнението само вземания по сделката, които са станали изискуеми в определен срок до датата на падежа му или менителничният ефект може да бъде използван при образуване на заповедно производство за установяване и събиране на всички вземания по сделката на кредитора, които са станали изискуеми към датата на образуване на заповедното производство?” Въпросите са некоректно зададени с оглед прието за установено от САС от събраните по делото доказателства, платеното от ответника и тълкуването на сключения между страните договор. В този смисъл въпросите са неотносими към изхода на конкретния спор и не представляват основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. В процесния случай от САС е обсъждан издаден само един запис на заповед, който е предмет на иска по чл.422 ГПК, без по делото да има данни за издадени и други записи на заповед, а първият въпрос визира няколко записа на заповед. С втория въпрос касаторът иска ново тълкуване на договора в смисъл, че един запис на заповед служи на обезпечение на всички задължения, а не само на първата вноска по договора за лизинг, което също не представлява основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, а желание за преразглеждане на спора с друг изход по същия, съответстващ на защитаваната от ищеца теза. В случая САС е съпоставил отделните клаузи в договора, размера на отделните лизингови вноски и тяхната изискуемост, както и общия размер на задължението, за да достигне до извода, че процесният запис на заповед е обезпечение само за първата вноска, която е и платена. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело при конкретно установената и приета фактическа обстановка само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, а общото основание за допускане на касационно обжалване в случая не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито са представени доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 977/23.05.2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО-8 състав по гр.д. № 1193/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.