О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 08.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 97 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Р. Д. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 1641/31.10.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1640/2011 г., касателно отхвърлителната част по предявения от касатора иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 15000 лв. до 50000 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – ЗК [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмено отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск по чл.226 ал. 1 КЗ от П. Р. Д. срещу ЗК [фирма] за сумата 50000 лв. – претърпени неимуществени вреди при ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС по риска „Гражданска отговорност”. Искът е уважен от СГС за 10000 лв., а САС е увеличил така присъденото обезщетение на 15000 лв. САС е приел, че на 02.07.2009 г. е настъпило ПТП между управляван от ищцата мотоциклет и управлявано от Б. Р. МПС, застрахован при ответника ЗК [фирма] по риска „Гражданска отговорност”. От събраните по делото доказателства, САС е приел, че процесното ПТП е причинено по вина на водача Б. Р. без данни за съпричиняване от страна на ищцата П. Р. Д.. САС е определил размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, обсъждайки доказателствата за причинените на ищцата увреждания, /заключение на СМЕ/, възрастта на ищцата, последвалото лечение, наложило оперативна интервенция, времето на претърпени болки и страдания, както и времето за възстановяване на ищцата, необходимостта от предстояща оперативна интервенция за изваждане на металната остеосинтеза и свързаните с това болки и страдания. При така преценените обстоятелства, САС е определил обезщетение в размер на 15000 лв., като е присъдил още 5000 лв. към присъдените от СГС 10000 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, отхвърляща иска за разликата от присъдените 15000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК този за размера на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като твърди, че той е разрешен при неправилно прилагане на чл.52 ЗЗД. Излага доводи за противоречие на решението на САС със съдебната практика на ВКС и други въззивни съдилища и необходимост от уеднаквяване на тази практика, при което като ориентир следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие. С тези доводи мотивира наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди обуславя изхода на спора, но при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства – причинените на ищцата увреждания, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на ищцата, последвалото лечение, наложило оперативна интервенция, времето за възстановяване на ищцата, необходимостта от предстояща оперативна интервенция за изваждане на металната остеосинтеза и значението им за размера на вредите. Законовата разпоредба, регламентираща критерия за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е на чл.52 ЗЗД и критерият е справедливостта. Промяна на обществено икономическите условия и нормативната основа на отношенията във връзка със застраховката „Гражданска отговорност” са налице, но промяна на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, приложима при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди няма. Липсата на такава законодателна промяна не би могла да се изведе с приложение на друг критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, различен от съществуващия законов такъв в чл.52 ЗЗД, приложението на който изисква конкретна преценка, на всеки конкретен случай. При изискване на такава конкретна преценка, не би могло да има уеднаквяване на обезщетения, присъдени при различни случаи, при които е извършена конкретна преценка на конкретните увреждания, на конкретно претърпените болки и страдания и конкретно необходимия размер на обезщетения за същите. Именно поради тази причина няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК при различни присъдени обезщетения от ВКС и въззивни съдилища за неимуществени вреди. Доводите за приложение на чл.52 ЗЗД, които по същество са за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК не мотивират и наличие на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са претендирани, а и няма доказателства да са сторени разноски от ответната страна за настоящата инстанция при представляването й от адв. Д. Р..
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1641/31.10.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1640/2011 г. в обжалваната му част – частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд в отхвърлителната му част по иск на П. Р. Д. по чл.226 ал. 1 КЗ срещу ЗК [фирма] за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 15000 лв. до 50000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.