О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр. София, 04.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 560 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. В. против решение на Софийски градски съд, постановено на 03.02.2009 година, по гр.д. № 132/2008 година, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 31 състав, постановено на 06.07.2007 година, по гр.д. № 5521/2006 година. С последното е отхвърлен предявения от К. В. против „М” ООД иск с правно основание чл.75 от ЗС.
Ответникът по касационната жалба не е подал отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Предявения иск е за възстановяване на нарушено владение, с правно основание чл.75 от ЗС. Въззивния съд е приел, че с оглед най-ранната установена дата на владението на ищеца, както и соченото нарушение от страна на ответника, владението не е продължило повече от шест месеца. Приел също така, че от събраните по делото доказателства не се установява нарушение на владението на ищеца именно от ответника по делото и то по начина, описан в исковата молба.
В изложението на касационните основания, жалбаподателят сочи като касационни основания произнасянето на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, без да се сочи кой е този въпрос, както и че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по аналогични случаи и е налице противоречиво разрешаване от съдилищата по подобни казуси. Представя решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./ по гр.д. №147/1008 г., V г.о., както и решения на Районен съд – Пловдив и Окръжен съд – Пазарджик. В изложението си, жалбоподателят твърди, че решението на Софийски градски съд противоречи на материалния закон – разпоредбата на чл.75 от ЗС и поради това е неправилно, като се излагат доводи за необоснованост, посочвайки се събраните по делото доказателства.
В рамките на проверката по допустимост на касационното обжалване, с оглед неговата факултативност, касационния съд е обвързан от посочването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Касационния съд дължи произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, обусловено от посочения в изложението на касационното обжалване материално или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода на конкретното дело. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания за това, сочени от жалбоподателя. В случая, в изложението на касационните основания не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Посочването от страна на жалбоподателя, че по подобни казуси, ВКС, както и съдилищата дават различно разрешение като изход на спора не е основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото по посочените съдебни решения фактическата обстановка, възприета от съдилищата е различна от настоящата. В тази връзка, твърденията на жалбоподателя, че решението на съда е необосновано не е основание да се приеме, че същото следва да се допуска до касационно обжалване. Правилността на съдебното решение, както и неговата обоснованост не следва да се преценяват в производството по чл.288 от ГПК, доколкото неправилността и необосноваността не са посочени сред основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, водещи до допускането да касационно обжалване. Излагането на доводи в изложението на основанията, касаещи възприетата от съда фактическа обстановка, както и факти по конкретния спор, касаят обосноваността на съдебния акт, респ. неговата правилност, доколкото въз основа на тази факти съдът е приложил материалното право, поради което същите доводи не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Предвид изложеното, не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, постановено на 03.02.2009 година, по гр.д. № 132/2008 година, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 31 състав, постановено на 06.07.2007 година, по гр.д. № 5521/2006 година.
Председател: Членове: 1. 2.