О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
[населено място] ,11,06,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на девети юни,през две хиляди и четиринадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1467 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 пр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. С. против допълнително решение от 22.01.2014 год. по т.д. № 2535 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав ,в частта в която със същото е оставена без уважение молбата на страната,за допълване въззивното решение в частта за разноските,на основание чл.248 ал.1 ГПК,с присъждане в полза на същата сумата от 1800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство.Жалбоподателката оспорва правилността на извода на въззивния съд, че е обвързан с присъждането единствено на поисканите с представения във въззивна инстанция списък разноски,включващи държавна такса за въззивното обжалване и възнаграждение за процесуален представител във въззивна инстанция . Позовава се на своевременното претендиране възмездяване на разноски в първоинстанционното производство – до приключване на устните състезания по делото, вкл. с представяне на нарочен списък , съдържащ претендираното адвокатско възнаграждение от 1800 лева . Прилага изложение за допустимост на касационното обжалване, цитирайки и съдебна практика в подкрепа на частната си жалба . Съгласно т.24 на ТР № 6 / 2012 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, обжалването на основание чл.248 ал.3 ГПК, на постановен за възмездяване на разноски въззивен акт, се осъществява по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, поради което обосноваване допустимост на касационното обжалване не се дължи от страната .
Ответната страна – „ Р. / Б. / „ Е. – оспорва частната жалба, с ирелевантни , предвид преждеизложеното, доводи за необоснована допустимост на обжалване пред касационна инстанция . Оспорва и основателността на частната жалба, като намира правилно, в съответствие с диспозитивното начало в процеса , въззивното определение,като изцяло съобразено с предмета на исканото във въззивна инстанция присъждане на разноски, респ. списък на същите . Цитира в подкрепа на тезата си опр. № 225 / 06.06.2012 год. по ч.гр.д. № 197 / 2012 год. на ІІ г.о. на ВКС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване , но по реда на чл. 274 ал.2 ГПК съдебен акт .
Частната жалба е основателна .
В първоинстанционното производство жалбоподателката – ответник в същото , своевременно и с представен списък по чл. 80 ГПК, е претендирала възмездяването на разноски, в случай на отхвърляне исковете срещу нея, състоящи се от адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева /с представен договор за правна помощ, удостоверяващ разплащането на сумата/.С оглед изцяло неблагоприятния изход на спора не са й възмездявани разноски за същата инстанция . С въззивната жалба страната е претендирала , в случай на отхвърляне на исковете срещу й, възмездяване на разноски в „ настоящото „ / сиреч въззивното / производство, представяйки списък с разноски , касаещи адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и заплатена държавна такса по въззивната жалба,които са й присъдени,с оглед отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на исковете срещу нея . Въззивният съд и без изрично искане за възмездяване разноските в първа инстанция, с оглед промяната в правния резултат, е бил длъжен да се произнесе по своевременно направеното от страната в съответната инстанция искане за възмездяване на разноски, надлежно доказани като понесени , вкл. при изпълнено условие на чл. 80 ГПК, за представяне на списък.Опущението му да присъди същите,е допустим предмет на производството по чл. 248 ал.1 ГПК, но за уважаване или отхвърляне на молбата са преценими процесуалните предпоставки за разглеждането й,като искане за възмездяване на разноски,доколкото са надлежно реализирани в съответната / в случая първа / инстанция . Противното означава без изрично волеизявление на страната в този смисъл, да се презумира отказ на същата от права, предоставени й от закона / чл. 81 вр. с чл. 80 ГПК /. В конкретния случай произнасянето на въззивния съд е на основание уваженото искане за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете и своевременно депозираната в първоинстанционния съд молба за възмездяване на разноски в същата хипотеза , към която молба и процесуалните предпоставки за допустимостта й следва да се счита препращаща подадената по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА допълнително решение от 22.01.2014 год. по т.д. № 2535 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав ,в частта в която със същото е оставена без уважение молбата на Е. С. , за допълване въззивното решение в частта за разноските, на основание чл.248 ал.1 ГПК , с присъждане в полза на същата сумата от 1800 лева – заплатено от същата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ Р. / Б. / „Е. , на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК , да заплати на Е. В. С. разноски в размер на 1800 / хиляда и осемстотин / лева – заплатено за първа инстанция адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :