О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 12.05. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1604/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 2469/ 14.12.2015 г. по въз. дело №3913/2015 г. на Софийски апелативен съд , ГК, 7-и състав , по касационна жалба на адв. С. А. като особен представител на И. М. К. от [населено място].
С обжалваното решение е потвърдено решението по гр.д. № 3132/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на И. М. К. от [населено място] за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в НА №200,т.ХХІІІ, дело №4449/1997 г. на нотариус при СРС В. М. , с който Т. Р. К. е продала на С. П. Иванова, действаща чрез законните си представители , собствения си апартамент №6, находящ се в [населено място], ж.к. Л. по отношение на 2/3 ид. ч. от имота, като неоснователен и са присъдени разноски .
Ответникът по жалбата С. П. Иванова чрез адв. В. Г. изразява становище, че не са налице законовите предпоставки, обуславящи допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Излага съображения по същество в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който за да има такава характеристика следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано изпълнението на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В представеното Изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: „Може ли изготвените съдебно- графически експертизи да са основания за извеждането на извода, че е налице съгласие , без да са обсъдени изрично извършени изявления от страна на продавача пред разследващи органи, че не е дал съгласие за прехвърляне на собствеността; Съгласно чл. 23/ отм./ СК, действащ към момента на прехвърляне на единственото семейно жилище следва ли да се прилага от нотариуса при извършването на сделката от съпруга – собственик . Следва ли при извършването на сделката да се представи декларация – съгласие по чл. 23СК / отм./ и същата да е посочена и описана в нотариалния акт като документ легитимиращ правото на собственост на продавача. При липса на декларация – съгласие налице ли е основание за прогласяване на нищожност на нотариалния акт за продажба на единственото семейно жилище от съпруга – собственик – арг. чл. 26,ал.2,пр.2 ЗЗД .
Касаторът е посочил , че по отношение на така формулираните въпроси са изпълнени и трите основания по чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е посочено, че по формулираните въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГТК на ВКС , тъй като не е обосновал собствените си изводи , които са резултат от осъществена от него решаваща , а не контролна дейност.Въззивният съд не е формирал своите изводи в конкретността на казуса въз основа на всички събрани по делото доказателства. Цитира се противоречие с други решения и определения на ВКС , които нямат задължителен характер, поради което не могат да обосноват допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
За да обоснове основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК на ВКС, касаторът отново е посочил, че съдът е длъжен да обсъди и прецени всички доказателства по делото в съвкупност и поотделно.Прави оплакване, че въззивният съд е анализирал едностранчиво единствено и само изготвените съдебно – графологически експертизи като изцяло неглижира всички останали доказателства .По отношение на третото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК липсва каквато и да било обосновка. Формулирането на двата въпроса очевидно е направено във връзка твърдението на касатора, че при формиране на своите изводи и постановяване на своето решение, въззивният съд не е взел предвид и съответно не е обсъдил всички относими обстоятелства и доказателства. Само по себе си независимо от конкретните проявления / намерили израз в двата въпроса/ това представлява оплакване за допуснато нарушение на нормата на чл. 235 ГПК и съставлява процесуално нарушение, което може да има като резултат неправилност на решението, която се преценява ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство , имащо предварителен характер.Именно с оглед тази характеристика на въпросите , същите , така както са формулирани ,не са били предмет на разглеждане във въззивното решение , и с оглед на това не са обусловили изхода на делото и следователно не съставляват правни въпроси в посочения вече смисъл. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. ОСГТК, това е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че касаторът не е разграничил по отношение на всеки от въпросите кое от допълнителните основания е изпълнено, което означава, че счита за изпълнени и трите основания едновременно.Последното е принципно невъзможно , доколкото евентуалното изпълнение на първото основание по поставените правни въпроси– противоречие със задължителна практика на ВКС по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, изключва възможността за изпълнение на останалите две основания.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2469/ 14.12.2015 г. по въз. дело №3913/2015 г. на Софийски апелативен съд , ГК, 7-и състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: