Определение №456 от 14.12.2018 по гр. дело №4450/4450 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 456

София, 14.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от шести декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Бояджиева гр. дело № 4450 /2018г.
и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба ( наименувана въззивна жалба) вх. № 4682/28.09.2018 г. на Д. Й. А., за отмяна на решение
№ 272 от 29.06.2018 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. №218/2018 г. за потвърждаване на решение № 4 от 04.01.2018 г. на Свищовския районен съд по гр.д. 947/2017 г., с което е отхвърлен иск по чл. 61 ЗЗД на молителя срещу [община] за обезщетение в размер на 1142.26 лв. за реално извършени разходи по извършване на ремонтни дейности на част от бул. М. в [населено място] и съединения с него акцесорен иск за мораторна лихва в размер на 159.54 лв. за периода 27.04.2016 г.- 11.09.2017 г.
В молбата се твърди, че е налице ново обстоятелство по делото, изразяващо се в това, че съдията, постановил в едноличен състав първоинстанционното решение, е съпруга на лице, работещо при ответника по делото, което обстоятелство му е станало известно в случаен разговор едва след постановяване на това решение. Твърди се още, че в производството пред районния съд молителят е бил лишен от възможността да се изкаже, не са допуснати до разпит водените от него свидетели, не са приети като доказателства приложените към исковата му молба снимки, които прилага сега, така било нарушено правата му на участие в делото и въпреки че пространствено бил изложил тези обстоятелства пред въззивната инстанция, съдът не ги взел предвид и вместо да върне делото за ново разглеждане, потвърдил решението, а и неправилно приел, че възражението му за пристрастност на съдията било преклудирано.
От ответника по молбата за отмяна [община], представлявана за нуждите на процеса от адв. Н. Ш., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва допустимостта и , а под евентуалност нейната основателност.
Съставът на ВКС, IV- то г.о., съобразява и намира следното:
Молбата за отмяна е насочена срещу влязло в сила съдебно решение формиращо сила на пресъдено нещо, срещу което страната не разполага с друг способ за защита, така тя има годен предмет.
Молбата е подадена в тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал.1, т.1 и т.5, считан от датата на влизане в сила на решението- 29.06.2018 г. предвид, от една страна, наличието на данни за узнаване на обстоятелството, твърдяно като ново, преди влизане в сила на въззивното решение и от друга страна неизлагането на данни за момента на узнаване на решението, препис от което, като неподлежащо на касационно обжалване, не се връчва.
Въпреки това молбата за отмяна се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане защото изложените в нея твърдения не могат да бъдат подведени под фактическите състави на чл. 303, ал.1, т. 1 и т. 5 ГПК, а и на останалите състави по чл. 303 и чл. 304 ГПК.
Обстоятелството, което се твърди като ново, по същество представлява твърдение за основание за отвод по чл. 22, ал.1 ГПК на състава на съда постановил първоинстанционното решение, така сочи на евентуална неправилност като негов порок, но това обстоятелство е било известно на страната към момента на решаване на делото пред въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора, и не само известно , но и изложено пред този съд.
Останалите твърдения сочат на евентуално допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране на доказателствата, които по същество също представляват оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт, но те също са могли да бъдат изтъкнати пред въззивния съд при решаване на делото по същество.
Всъщност с молбата и изложените в нея твърдения молителят цели пререшаване на правния спор и заобикаляне на произтичащата от закона ( чл. 280, ал.3 ГПК), заради цената на иска, необжалваемост на въззивното решение пред касационната истанция. Производството за отмяна, като извънредна форма на защита, не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове.
Съгласно т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба ( наименувана въззивна жалба) вх. № 4682/28.09.2018 г., на Д. Й. А., за отмяна на решение № 272 от 29.06.2018 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. №218/2018 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top