5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
[населено място] ,17,06,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осми юни,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3660 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 80 / 08.10.2014 год. по т.д.№ 217/2014 год.на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение 0 27 / 30.05.2014 год. по т.д.№ 252/2013 год. на Окръжен съд – Бургас и вместо това са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК от касатора, против Т. П. Т. – К. обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответницата в размер на 90 000 лева – главница и 18 589 ,19 лв. лихви , за периода 20.09.2011 год. – 14.12.2012 год. , на основание договор за револвиращ кредит за оборотни средства – № 44/ 30.10.2009 год. и 5 броя анекси към същия.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.107 ЗЗД , досежно извода на съда, че анекс № 5 / 29.07.2011 год., неподписан от ответницата – солидарен длъжник по договора за кредит и последващите го анекси № 1 – 4 вкл., материализира обективна новация на задължението по договора за револвиращ кредит,обвързваща единствено подписалите анекса страни, за кредит,респ. изключваща отговорността на ответницата като дотогавашен солидарен длъжник, съгласно чл.124 ал.1 ЗЗД. Касаторът акцентира на идентичност в предмета на договора и правоотношението, съгласно уговореното в анекс № 5,както и на липсата на изрично демонстрирано намерение за новиране, като задължителна предпоставка за наличието на обективна новация, което намерение,според задължителна за въззивния съд съдебна практика,следва да е пряко изводимо от съдържанието на договора за новиране,а не чрез тълкуването му.Дори и чрез тълкуване,в конкретния случай касаторът изключва извод за новиране,още по-малко въз основа на неправилно възприетия и цитиран от съда пар.3 от анекс № 5.Страната се позовава и на установеното със съдебно-икономическа експертиза обстоятелство, че в нито един момент в счетоводните записвания на кредитора – ищец не фигурира погасяване на задължението по договора за револвиращ кредит и непосредствено след това осчетоводяването му като ново задължение на същото лице – кредитополучател.
Ответната страна – Т. П. Т. – К. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като цитираната от касатора задължителна съдебна практика не конфронтира с въззивното решение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да отхвърли предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу Т. К. обективно съединени искове по чл.124 ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че от съдържанието на неподписан от ответницата анекс № 5 към договор за револвиращ кредит № 44 / 30.10.2009 год., подписан от същата в качеството на солидарен длъжник, подписала в същото качество и последващите – до анекс № 5 – анекси към договора, е изводима обективна новация на задължението,поради което и на основание чл.124 ал.1 ЗЗД ответницата не отговаря за същото. Съдът е отчел, че с първите три анекса е променян единствено срока за погасяване на главницата / различен от срока за усвояване на кредита – раздел І т.6 и т.7 от договора за кредит /. С анекс № 4 – освен срока за погасяване е променен и този за усвояване / краен срок за ползване / на кредита,като револвиращ такъв,годишният лихвен процент – възнаградителна по характер лихва – върху редовна главница и лихва върху просрочена главница, но не предвид промяна в базовия лихвен процент , а в надбавката върху същия , като според въззивния съд се касае за направени уточнения в обезпеченията, но по същество е налице декларирано изрично запазване на вече учредени такива вкл. от ипотекарни длъжници и солидарни длъжници извън получилия кредита такъв. Изводът си за обективна новация в анекс № 5 съдът основава на текста на пар.1 от същия, според който „ с подписването и считано от влизане в сила на анекса,страните се съгласяват и приемат,че уговореното с договора и анексите към него, в пълен обем и изцяло се преурежда, заменя и приема съдържанието в параметрите ,установени с този анекс който регулира всички отношения между страните до окончателното събиране вземанията на банката по договора за кредит в пълен размер„ , ведно с текста на пар.3 на анекс № 5, който въззивният съд е възприел несъответно на действителното му съдържание, в смисъл – че с подписването на анекса страните се уговарят „ да се прекратят всякакви други условия, приети както към датата на договора , така и в предходните анекси към същия „ ,докато по същество се касае за уговорка правоотношението помежду им и след подписване на анекса да бъде подчинено на разпоредбите на Общите условия на [фирма] за предоставяне кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност в сила от 08.11.2010 год. , вместо приетите до този момент за приложими ОУ в сила към 08.12.2008 год.. Съдът е придал значение на изричното включване на клаузите на пар.1 и пар.3 в текста на анекс № 5, противно на съдържанието на предходните анекси,в които са включени клаузи по преуреждане на конкретни параметри на правоотношението,без да е възпроизведен в цялост ,с аналогична на първоначално сключения структура,договор за револвиращ кредит.Съдът е обосновал и извод,че дори преструктурирането на задължението би могло да съставлява новация, ако е изразена воля на страните за новиране, какъвто е случаят с анекс № 5 / 29.07.2011 година.
В анекс № 5/29.07.2011 год. – неподписан от ответницата,са преуредени размера на револвиращия кредит, сроковете за усвояването и погасяването му,размера на възнаградителната по предназначението си лихва върху редовна главница и тази върху просрочена такава / действително намалени спрямо кореспондиращите им в анекс № 4 лихвени проценти,но кого благоприятстват променените условия е обстоятелство ирелевантно за новацията, при наличие на предпоставките й /. Също така предходно учреден в обезпечение на договора за кредит залог по реда на Закон за договорите за финансови обезпечения /ЗДФО/ е заличен и учреден нов такъв по същия ред и е предвидено издаване на запис на заповед, авалирана от солидарните длъжници, за 110 % от размера на кредита.Изрично е предвидено запазване действието на ипотеката ,учредена в обезпечаване на договора за кредит . Като цяло анекс № 5 изрично възпроизвежда структурата на договора за кредит, вкл. непроменящите се по съдържание разпоредби относно правата и задълженията на страните и специфични условия по изпълнението му, в отлика от съдържанието на предходните анекси,каквато отлика е и предхождащата конкретното съдържание на договора част – пар.1 – 5 вкл. , на която изключително се е позовал въззивния съд и в която е изрично упоменато и приложението на нови Общи условия .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК е формулиран следния въпрос : Налице ли е обективна новация при промяна на няколко от параметрите на договора за кредит / размер на лихви, срок за изплащане,размер на месечна погасителна вноска /, с анекс към договора за кредит ?. Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното, с решения постановени по реда на чл. 290 ГПК : реш.№ 138 по т.д.№ 27 / 2012 год. на ІІ т.о. и реш.№ 130 по т.д.№ 650 / 2008 год. на ІІ т.о., възприело разрешението в предходна каузална практика – реш.№ 789 по гр.д.№ 2292/2001 год. на V г.о. на ВКС, също представено с изложението .
Формулираният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като не кореспондира с всички променени параметри на договора за кредит и анекси № 1,2,3 и 4 към същия , спрямо уговореното в анекс № 5.Дори да се приеме, че изброяването на касатора е само примерно и въпросът касае наличие на обективна новация в конкретната хипотеза и при всички преждепосочени промени в съдържанието на правоотношението,то би било налице удовлетворяването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,но не и на допълнителния такъв по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . В цитираното решение № 138 по т.д.№ 28 / 2012 год. на ВКС е даден отговор на правен въпрос, включващ съобразяването на конкретно променени параметри – размер на лизингови вноски,договорена лихва / вероятно възнаградителна, но косвено изводимо от мотивите по същество на акта,не и в частта,касаеща отговора на правен въпрос / и срокове за погасяване задължението на лизингополучателя.Следователно и отговорът – впрочем изрично визиращ запазване размера на общия стар дълг – че промяната в размера на погасителните лизингови вноски,договорната лихва и сроковете за погасяване не съставлява обективна новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета , нито в основанието на същия,доколкото размерът на погасителните вноски и срокът за издължаването им са несъществени елементи на задължението – е неприложим в настоящата хипотеза, като се отчете и спецификата на револвиращия кредит.Аналогични са и съображенията във връзка с второто цитирано решение – № 130 по т.д.№ 650 / 2008 год. на ІІ т.о. ВКС – дало отговор на различен от формулирания, макар свързан с предпоставките на новацията въпрос, дали преструктурирането на дълга,с разсрочването му / при това в хипотеза на разсрочване от публичния изпълнител, по реда на ДОПК, в качеството му на публично задължение по приватизационна сделка, а не по съгласие на страните / може да се възприеме като animus novandi – за погасяване на старото задължение и възникване на ново. Доколкото в тук атакуваното въззивно решение изрично е посочено , че преструктурирането на дълга само по себе си е недостатъчно да обоснове обективна новация, извън изводимото от съдържанието на акта намерение за новиране , в който смисъл е и цитираното от състава на ВКС решение – казуална практика – реш.№ 789 по гр.д.№ 2292 / 2001 год. на V г.о. на ВКС , даденият в реш.№ 130 по т.д.№ 650 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС отговор също не конфронтира с възприетото от въззивния съд.
Дори да би била посочена самостоятелно хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, преждепосоченото решение № 789 по гр.д.№ 2292 / 2001 год. на V г.о. на ВКС отново не удовлетворява допълнителния селективен критерий по така формулирания правен въпрос, касаещ различни от намерението за новиране предпоставки за новацията, докато в същото новирането е отречено поради липса на ясно установимо от съдържанието на договореното / пряко, а не по тълкувателен път / намерение за новиране. Досежно останалите предпоставки за новиране, цитираното решение не предпоставя обективен идентитет с настоящото въззивно , във фактите, относими към преценката за наличие на обективна новация , поради което и не е налице противоречиво в същите разрешаване на идентичен по съдържание правен въпрос.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 / 08.10.2014 год. по т.д.№ 217/2014 год.на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК да заплати на Т. П. Т. – К. разноски за настоящото производство,в размер на 4 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :