5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 456
гр. София, 21 април 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4821 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4701/31.08.2016 г. на [община] против въззивно решение № 246/08.07.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 173/2016 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което като е отменено решение № 111/17.04.2014 г. по гр.д. № 97/2013 г. на Районен съд – Радомир, са отхвърлени предявените от жалбоподателя против С. П. П. и К. Ж. П. искове по чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 35, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 34, ал. 4, изр. 2 – ро ЗОС (ред. ДВ бр. 101/2004 г.) и по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор от 17.12.2004 г. за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ имот № 997 с площ от 8 714 кв.м., находящ се в местност „Циганка“ в землището на [населено място], [община].
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е релевирал доводи за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/ за задължението на въззивната инстанция в мотивите си да извърши анализ и оценка на събраните по делото доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните; 2/ обвързан ли е съдът от заключението на приета по делото съдебна експертиза, или следва да го преценява наред с всички останали събрани в процеса доказателства.
Ответните страни по жалбата – С. П. П. и К. Ж. П. – в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да отхвърли исковете за прогласяване нищожността на сключения с ответника С. П. /през време на брака му с ответницата К. П./ договор за продажба от 17.12.2004 г. на недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ неурегулиран поземлен имот в землището на [населено място], язовир „Пчелина“, с площ от 8 714 кв.м., въззивният съд е приел, че сделката не противоречи на закона, не е сключена при заобикаляне на закона, при липса на съгласие и не е с невъзможен предмет. Изяснено е, че съгласно представените нотариален акт № 63, том II, рег. № 870, дело № 63/20.09.2002 г. и договор за покупко-продажба от 27.02.2004 г. П. е бил собственик на построена в имота почивна база – дървени бунгала, столова и трафопост, заедно с обслужващите ги съоръжения. С молба подадена до Общинския съвет – К., ответникът поискал да закупи терена върху който е изградена почивната база, което е станало с договора от 17.12.2004 г. въз основа на заповед № 172/15.12.2004 г. на кмета на [община], издадена на основание чл. 35, ал. 2 ЗОС и съгласно взето решение № 92 по Протокол № 14/26.11.2004 г. на ОС – Ковачевци за продажба на имот – частна общинска собственост /А. № 14/12.03.1997 г./ по реда на чл. 35 ЗОС.
Обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, въззивната инстанция е приела, че договорът не е нищожен поради липса на съгласие и не е с невъзможен предмет, тъй като в решението на общинския съвет имотът е в достатъчна степен индивидуализиран, включително чрез препращането към акта за общинска собственост, съдържащ описание по площ, местонахождение и граници; както и че волята на страните относно съществените елементи на сделката, респ., че предмет на продажба е теренът, върху който е построена почивната база, е ясно изразена.
Заключението на изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, относно законността на постройките и констатираните разлики в площта на имота, е преценявано във връзка с останалите доказателства по делото /строителна документация, разрешение за строеж, количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни протоколи, скици и т.н./. На тази база е обсъждано и възприето експертното становище за законния характер на построеното, както и че отклонението в площта на терена по различните документи е в допустимите рамки при графично изчисляване на площи и действително измерване.
Същевременно, като неоснователни са прецени доводите на ищеца за нищожност на договора, поради липса на втора молба за продажба на имота, която ответникът трябвало да подаде след спирането на тръжната процедура със Заповед № 143/ 29.10.2004 г. на кмета на общината. Съдът е приел, че искането на ответника от 09.01.2004 г. за изкупуване на терена не е било оттегляно, а изискване за подновяването му с нова молба, не е предвидено нито в ЗОС, нито в Наредбата за реда за стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество.
За неоснователна е преценена и претенцията с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл.35, ал. 2 ЗОС за нищожност на сделката, поради това, че при сключването й не са били налице предвидените в закона предпоставки – лицето, което отправя искането за покупка на общински имот /без търг или конкурс /, да е собственик на законно построена в имота сграда. Съдът е приел, че ищецът е собственик на 12 бр. дървени бунгала, трафопост и столова, които са представлявали сгради /по арг. от чл.303 б, ал.3 от действалия към този период Правилник за прилагане на З. – отм./ и са били законно изградени в периода 1983 – 1989 г. за нуждите на бившия Държавен циментов завод „В. К.“ от състава на ДФ „Г.“, част от бившето стопанско обединение „Цимент и вародобив“. Обсъдени са представените по делото разрешение за строеж, количествено-стойностни сметки, строителната документация, като съдът е посочил, че от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява законността на строежите, респ. и наличието на предпоставките по чл.35 ал.2 ЗОС /в ред. – ДВ бр.101/2004 г./ за сключване на атакувания договор за продажба на терена, върху който са изградени.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
По правния въпрос, касаещ процесуалните задължения на въззивната инстанция, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи. Съгласно приетото по т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд има задължение да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, може да потвърди, или да отмени решението на първата инстанция. След обсъждане на правнорелевантните факти, на доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение.
В случая, въззивната инстанция не се е отклонила от задължението си да обсъди всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като същевременно даде отговор и на доводите и възраженията на страните, в рамките на проверката по чл.269 ГПК. За да приеме, че не са налице релевираните от ищеца пороци на правната сделка по чл.26 ЗЗД, съдът е обсъдил в съвкупност всички представени по делото писмени доказателства, както и заключението на назначената и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. В заключение е направен извод, че сделката е сключена при спазване на административната процедура за разпореждане с имот – частна общинска собственост и при наличие на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл.35 ал.2 ЗОС, за сключване на договор за продажба, без търг или конкурс, с лице, установило качеството си на собственик на законно построени сгради върху земя, собственост на общината.
Вторият въпрос в изложението / уточнен от състава на ВКС/ – обвързан ли е съдът от заключението на приета по делото съдебна експертиза, или следва да го преценява наред с всички останали събрани в процеса доказателства – е изцяло неотносим. Съгласно ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Въззивната инстанция не само не е нарушила цитираната процесуална норма, но и изрично в мотивите си е посочила, че приема заключението на вещото лице по поставените му въпроси, защото то е в съответствие с всички останали събрани по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 246 от 08.07.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 173/2016 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.