1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр.София, 22.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1009/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. М., чрез назначения му особен представител адвокат К. Т., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7791 от 11.12.2018 г. по гр.д.№ 5840/ 2018 г., с което е отменено изцяло решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 49693/ 2015 г., след което касаторът е осъден да заплати на Б. А. М. сумата 6 900 лв – платена за погасяване на задължения на С. М. по договор за кредит с „Интеркарт кредит” ЕАД от 30.12.2010 г. въз основа на договор за поръчителство между Б. М. и „Интеркарт кредит” ЕАД, законната лихва върху тази сума от 20.08.2015 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига материалноправни въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: валиден ли е договор за поръчителство, с който се поема задължение от поръчителя да отговаря за задължения на длъжника, които не са възникнали; отговаря ли длъжникът спрямо поръчителя, ако последният е изпълнил спрямо кредитора му несъществуващо задължение; отговаря ли длъжникът спрямо поръчителя, ако не е доказано изпълнение от поръчителя на кредитора; отговаря ли длъжникът спрямо поръчителя, ако последният не го е уведомил за искането към него от кредитора за изпълнение на задълженията, за които е дал поръчителство и това е лишило длъжникът от възможността да направи възраженията си пред кредитора; отговаря ли длъжникът спрямо поръчителя, ако последният е изпълнил задължението му към кредитора преди то да е станало изискуемо. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото Освен това поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, без да излага конкретни съображения.
Ответната страна Б. М. оспорва жалбата като поддържа, че поставените в изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не са правни, а фактически. Освен това поддържа, че тези въпроси са разрешени в съответствие с установената практика и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Евентуално излага съображения по правилността на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявения иск, въззивният съд изложил собствени фактически и правни съображения и приел за установено, че между „Интеркарт кредит” ЕАД и ответника М. бил сключен на 30.10.2010 г. договор за кредит, който трябвало да се усвоява чрез кредитна карта. На 27.10.2017 г. между „Интеркарт кредит” ЕАД и ищеца М. бил сключен договор за поръчителство, по силата на който ищецът се съгласил да гарантира за изпълнението на задълженията на ответника М. за отпуснатия му кредит. Съдът посочил, че макар договорът за поръчителство да е датиран с три дни преди договора за кредит, то поръчителството е дадено именно за изпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит от 30.10.2010 г., защото между „Интеркарт кредит” ЕАД и С. М. други договори няма сключени. Към 30.04.2015 г. задълженията на ответника по договора за кредит били в размер 3 527,91 евро. Б. М. заплатил на „Интеркарт кредит” ЕАД 6 900 лв вместо длъжника С. М., с което кредиторът приел, че е удовлетворен изцяло и към 08.05.2015 г. издал удостоверение за липса на задължения по кредитната карта. От правна страна съдът извел, че щом ищецът е погасил, като поръчител на ответника, задълженията на последния към неговия кредитор, той е встъпил в правата му и има право да претендира заплащане на исковата сума със законната лихва от датата на исковата молба.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, от поставените правни въпроси само първият обуславя обжалваното решение. Той обаче няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като практиката по разрешаването му е установена и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Фактът, че договорът за поръчителство е подписан преди договора за кредит, не влияе върху действителността на първия, с оглед разпоредбата на чл.138 ал.2 изр.2 ЗЗД, позволяваща обезпечаването на бъдещо задължение. При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може предхожда по време сключването на главната сделка (решение № 52 от 10.09.2010 г. на ВКС по т.д.№ 63/2009 г., II т.о.). Затова договорът за поръчителство е валиден и тогава, когато с него поръчителят се съгласява да отговаря за изпълнението на задължения на длъжника, които към момента на поръчителството все още не са възникнали.
Останалите въпроси не обуславят обжалваното решение, тъй като не са разрешени от въззивния съд. В мотивите на обжалваното решение не е даден отговор на въпроса отговаря ли длъжникът спрямо поръчителя, ако последният е изпълнил спрямо кредитора му несъществуващо задължение. Прието е, че задължението на ответника спрямо кредитора е съществувало. Също така е прието за доказано, че поръчителят е погасил това съществуващо задължение, поради което и въпросът отговаря ли длъжникът спрямо поръчителя, ако не е доказано изпълнение от поръчителя на кредитора, е неотносим към правните разрешения на въззивния съд. Що се касае до останалите въпроси, те са във връзка с факти, които въззивният съд не е приел за установени и не е разглеждал отношението им към спора. Съдът не е изследвал дали поръчителят е уведомил длъжника за искането към него от кредитора за изпълнение, затова въпросът отговаря ли в този случай длъжника пред поръчителя е неотносим. Той не е установил също неизискуемост на задължението на длъжника, за да е релевантен въпросът отговаря ли той спрямо поръчителя, ако последният е погасил неизискуемо задължение. Процесуалноправен въпрос във връзка със задълженията на въззивния съд при мотивиране на акта му не е повдигнат от касатора.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание, тя може да направи извод за възможна очевидна неправилност само от съдържанието на самото решение. В случая жалбоподателят не сочи никакви аргументи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него, поради което обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7791 от 11.12.2018 г. по гр.д.№ 5840/ 2018 г.
ОСЪЖДА С. В. М., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Б. А. М., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 1 350 лв (хиляда триста и петдесет лева) разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: