О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 25.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 311 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” Е. , гр. Р. срещу определение № 5 от 04.01.2010г. по ч. т. дело № 250/2009г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение. С въззивното определение е потвърдено определение от 24.09.2009г. по ч. гр. д. № 4445/2009г. на Русенски районен съд, 8 граждански състав, с което е обезсилена издадената на 22.07.2009г. заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника „Б” О. , гр. Р. по чл. 410 ГПК и е прекратено ч. гр. д. № 4445/2009г. на Русенски районен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Частният жалбоподател моли въззивното и първоинстанционното определения да бъдат отменени.
Ответникът „Б” О. , гр. Р. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Русенски районен съд, въззивният съд е приел, че заявителят не е представил в едномесечен срок доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исканата заповед е издадена от районния съд, длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и с разпореждане, връчено на заявителя на 19.08.2009г., е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си, както и че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. С определение от 24.09.2009г. съдът обезсилил издадената в полза на „Д” Е. , гр. Р. заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК. С молба вх. № 44233/28.09.2009г. заявителят е уведомил Русенски РС, че на 18.09.2009г. чрез куриерска служба е изпратил искова молба по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, за удостоверяването на което обстоятелство е приложил ксерокопие на исковата молба и документ за изпращане и доставка.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният за спора въпрос е: подлежи ли на обезсилване издадената заповед за изпълнение, ако заявителят не изпълни задължението в едномесечен срок да представи на съда доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания въззивен съдебен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Частният жалбоподател не е доказал наличието на противоречива практика по релевантния процесуалноправен въпрос – не е посочил, нито е представи влязло в сила определение, в което горепосоченият въпрос е разрешен по противоречив начин.
Не е налице и предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По релевантния за делото правен въпрос е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, която не се налага да бъде променяна. Тя е в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, а именно в едномесечен срок заявителят да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска и следва да съвпада с него. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане, респективно постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. При постановяване на въззивното определение Русенски окръжен съд се е съобразил с установената от ВКС съдебна практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5 от 04.01.2010г. по ч. т. дело № 250/2009г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.