3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 456
София, 27.09.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2041 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца Г. В. С. против Определение № 2459 от 27.07.2017г. по ч.гр.д.№ 3226/2017г. на САС, 9 състав, с което е потвърдено определението от 16.05.2017г. по гр.д.№ 5765/2017г. на СГС, І-15 състав за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска по пункт 2 от петитума на исковата молба, предявена срещу [фирма] – за приемане за установено, че главницата по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 19.09.2008г. към дата 08.11.2012г. /датата на сключване на договор за кредит за рефинансиране на първия договор за кредит/ е 139 493.92лв.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че ищецът има правен интерес от предявяване на установителния иск за размера на задължението му по договор за кредит към определен минал момент, тъй като нито разпоредбите на общия процесуален закон, нито материалноправни разпоредби съдържат забрани, ограничаващи възможността за предявяване на иск за защита на материално право към определен минал момент, нито забрани за предявяване на иск за установяване размер на задължението. Поради липса на такива ограничения ищецът счита, че има правен интерес от предявяване на иска и той е допустим. Поддържа се, че с иска по п.2 от петитума се цели установяване със сила на пресъдено нещо размера по договора за кредит за покупка на недвижим имот към дата 08.11.2012г., което по същността си е иск за установяване несъществуването на задължение на кредитополучателя по договора за банков кредит за сумата 63 506.08лв., представляваща разлика между реалния размер на главницата по договора за банков кредит за закупуване на недвижим имот и размера на главницата по втория договор за рефинансиране. Касаторът счита, че ако не бъде предявен този установителен иск, между страните няма да бъде установено със сила на пресъдено нещо какъв е размерът на главницата по втория договор за да банков кредит.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:1/Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване на размер на задължение към определен момент;2/Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване само размера на определено задължение;3/Обстоятелството какъв би бил размерът на задължението към минал момент представлява ли защита на самостоятелно субективно право;4/Липсата на нормативно установена забрана за предявяване на иск за установяване размер на задължение към определен момент, обуславя ли допустимостта на този иск;5/ Съдебното решение в частта относно уважен осъдителен иск за реално изпълнение на договор за банков кредит, има ли сила на пресъдено нещо относно размера на задължението за главница по договор за банков кредит към датата на предсрочното погасяване на същия.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
В обжалваното определение е констатирано, че ищецът е предявил обективно съединени искове срещу банката:1/ за обявяване за нищожни като неравноправни на конкретни клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот от 19.09.2008г. и от договор за кредит за рефинансирането му от 08.11.2012г.; 2/ за приемане за установено, че главницата по договор за кредит за покупка на недвижим имот към дата 08.11.2012г. е в размер на 139 493.92лв.; 3/ за осъждане на банката да заплати сумата 63 506.08лв. представляваща реално изпълнение на договора за кредит за рефинансиране поради липса на усвояване на цялата главница, както и лихва за забава; 4/ за осъждане на банката да върне сумата 7 000лв. недължимо заплатени суми по договора за рефинансиране поради начисляване на лихвен процент върху неусвоена главница. Твърденията на ищеца са, че задължението по договора за кредит за покупка на имот е било погасено предсрочно със сумата от втория договор за кредит за рефинансиране; сумата по втория договор не била усвоена, а служела за предсрочно погасяване на задължението по първия договор. Ответникът неправилно определил, че задължението по първия договор е 203 000лв., вместо 139 493.92лв. – с 63 506.08лв. повече, и вместо тази сума да бъде предоставена на ищеца, била използвана от банката за погасяване на несъществуващо задължение.
Съставът на САС е приел, че нормата на чл.124 ГПК, респ. друга норма не предвижда възможност за предявяване на иск за защита на материално право към минал момент и че липсва правен интерес от предявяване на такъв иск. На второ място е мотивирано, че иск само за установяване размер на задължението е недопустим и обстоятелството какъв е размерът на задължението към определен минал момент е част от релевираните факти по иска за сумата 63 506.08лв. Поради липса на право на иск за установяване на конкретен размер на задължението към минал момент предявеният иск по п.2 от петитума е счетен за недопустим, поради което обжалваното определение на СГС е потвърдено.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първите два въпроса. Преценката за наличие на правен интерес от предявяване на установителния иск е винаги конкретна и е обусловена от изложените от ищеца твърдения от какви факти и обстоятелства произтича. Правният интерес се извежда от твърденията за засегнати съществуващи реални права и вида на търсената защита. Поради това първите два въпроса са общи, неконкретни и не биха могли да получат принципен отговор. Правният интерес не е тъждествен на отсъствие на законова забрана, ограничаваща правото за предявяване на иск за защита на конкретно субективно право, както поддържа жалбоподателят.
Правният интерес е въведена от процесуалния закон процесуална предпоставка за допустимост на всеки установителен иск. При необосноваване от жалбоподателя на правен интерес от провеждане на самостоятелен установителен иск с петитум по п.2 от исковата молба, следващите два въпроса са некоректно поставени. От значение за изхода на производството по този установителен иск са и мотивите на САС, че произнасянето по третия осъдителен иск предпоставя установяването на размера на задължението по договора за кредит за закупуване на недвижим имот към момента на сключването на договора за кредит за рефинансиране , което е предмет на иска по п.2 от петитума.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по последния въпрос произтича от обстоятелството, че въпросът за силата на пресъдено нещо, която би се формирала по третия осъдителен иск се поставя една в настоящото производство- т.е. той не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 2459 от 27.07.2017г. по ч.гр.д.№ 3226/2017г. на САС, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: