О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 27.09. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………. и с участието на прокурора……….……………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 186 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7259/18.ІХ.2018 г. на К. П. И., действащ в качеството си на синдик на чепеларското „Барс`4” ЕООД (в несъстоятелност), подадена против решение № 226 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 20.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 289/2018 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение № 493/20.ХІ.2017 г. на ОС-Смолян по т. д. № 31/2017 г. в частта му досежно обявяването за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на този търговец взетото в 2-годишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на пр-во по несъстоятелност решение от 28.ХІІ.2018 г. на едноличния собственик на капитала на „Барс`4” ЕООД К. С. К. за разпределяне на дивидент от печалба на д-вото в брутен размер на 156 323.01 лева, с нетна стойност на дивидента в размер на 148 506.86 лв. след приспадане на дължимия окончателен данък по ЗДДФЛ в размер на 7 816.15 лв., в резултат на което през м. февруари 2016 г. сумата 148 506.86 лв. е била получена от К., явяващ се – като едноличен собственик на капитала – „свързано лице” с този несъстоятелен търговец длъжник, с което са били увредени кредиторите на последния, като в тази му част исковото производство е било прекратено. Пловдивският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в останалата му част: 1./ Досежно осъждането на К. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Барс`4” ЕООД (в Н.) горепосочената сума – като „получена без правно основание” след обявяване недействителността на решение на едноличния собственик на неговия капитал от 28.ХІІ.2015 г. за разпределение на дивидент от печалбата на търговеца, ведно със законната лихва върху главницата от 148 506.86 лв., считано от датата на подаване на исковата молба на синдика в ОС-Смолян, а именно 30V.2017 г. и до окончателното й изплащане, като същия осъдителен иск е бил отхвърлен;2./ Досежно осъждането на К. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на чепеларското „Барс`4” ЕООД сума в размер на 4 864 лв., представляваща съдебни разноски по водене на делото пред първостепенния съд; 3./ Досежно осъждането на К. да заплати да заплати по с/ка на Смолянски ОС държавна такса в размер на 5 490.27 лв.
Оплакванията на синдика на чепеларското „Барс`4” ЕООД (в Н.) са както за недопустимост /чл. 281, т. 2 ГПК, във вр. чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение, предвид необосноваността на основния негов правен извод и постановяването му „в очевидно противоречие със смисъла на относимите материалноправни норми”, а също и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касиране на решението на Пловдивския апелативен съд и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени иска на синдика настоящ касатор с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и съответно по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД да бъдели уважени.
В изложение по чл. 284, ал. 3 към жалбата синдикът неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, така и с довод за неговата „очевидна неправилност” /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, но също и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в по следните пет материално- и процесуалноправни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Предмет на отменителни иск с правно основание по чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ може ли да бъде решение на едноличния собственик на капитала за разпределение на дивидент по чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ, във вр. чл. 147 ТЗ, при положение, че е налице съгласие /решение/ да дружеството да плати част от печалбата като дивидент, както и съгласие на едноличния собственик на капитала да я получи, а и е било доказано, че така са увредени кредиторите на масата на несъстоятелността на този търговец?”;
2./ „Налице ли е сделка между дружеството и едноличния собственик на неговия капитал, при положение, че е налице съгласие /решение/ на д-вото да плати сумата като дивидент от печалбата и съгласие на едноличния собственик на капитала да получи изпълнение на същата сума чрез плащане по банков път?”;
3./ „Представлява ли решението на Общо събрание на търговско дружество, респ. на едноличния собственик на капитала, сделка по смисъла на закона или не?”;
4./ „Недопустима – при липсата на правен интерес, или неоснователна се явява претенцията, предявена от синдика за обявяване за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността решението за разпределяне на дивидент?”;
5/ „Кои са легитимните страни при иск с правно основание по чл. 647, л. 1, т. 6 ТЗ?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация К. С. К. от гр. Чепеларе, област Смолян, писмено е възразил чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от АК-Смолян единствено по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му: поради това, че ясно и изчерпателно въззивният съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, „релевантни на предвидените в закона норми и категорично се е произнесъл по всички възможни хипотези”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на синдика на чепеларското „Барс`4” ЕООД (в. Н.) К. П. И. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да прецени като процесуално недопустимо и – в резултат – да обезсили решението на първостепенния съд в частта му по уважения отменителния иск с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 6 ГПК на синдика /настоящ касатор/ на „Барс`4” ЕООД (в Н.), воден срещу това дружество длъжник и бившия едноличен собственик на неговия капитал К. С. К. от гр. Чепеларе, въззивната инстанция е приела, че предмет на исковата претенция било решението на последния от датата 28.ХІІ.2015 г. по чл. 147, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ, взето в качеството му на упражняващ компетентността на общо събрание на дружеството – за разпределяне на част от печалбата като дивидент. Въпросното решение било пример за едностранна сделка, но качеството на „страна” по нея имало самото дружество, а не неговият волеобразуващ орган, а това означавало, че е „правно невъзможно” решението (актът) по чл. 137, ал. 1, т. 3 in fine ТЗ въобще да бъде предмет на отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ: понеже кредиторите на дружеството можело да бъдат увредени т сделка, извършена от юридическото лице (т.е. самото дружество по см. на чл. 63, ал. 3 ТЗ), а не от акта, във формата на който е била изразена волята на това юридическо лице. Така решаващият правен извод на Пловдивският апелативен съд е бил за липса на правен интерес от водене на отменителен иск с предмет въпросното решение /акт/ на волеобразуващия орган на ответното търговско дружество.
Отделно от горното, видно е от данните по делото, че след откриването на пр-во по несъстоятелност за длъжника „Барс`4” ЕООД, с решение № 197 на Смолянския ОС от 28.ІV.2017 г., постановено по същото т.д. /н./ № 9/2016 г. това дружество, представлявано от управителя му Ч. Хр. Г., е било обявено в несъстоятелност – на основание чл. 710 ТЗ, като дейността на предприятието му, както и правомощията на неговите органи са били прекратени, а длъжникът е бил лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, продължено е било действието на по-рано наложените по делото обща възбрана и запор върху това имущество и е започнато осребряването му и последващо разпределение на същото. Така, при прекратени правомощия на органите на ответното „Барс`4” ЕООД (в Н.), то се е оказало ненадлежно представлявано в настоящето исково производство по заведен от синдика на същото отменителен иск по чл. 647 ТЗ, тъй като, вместо да му бъде назначен особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, низовите съдилища са преценили, че е достатъчно изпълнението на процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК за осигуряване на редовното му участие в този процес като ответна страна. Следователно налице е вероятност атакуваното въззивно решение да е на свой ред процесуално недопустим съдебен акт, а това, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, представлява основание за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото легитимацията на страните в исковия процес е обусловена от легитимацията им по материалното правоотношение, от което е породено спорното право. Когато предмет на спора е действителността на сделка или действие, като страни по делото трябва да бъдат конституирани страните, сключили атакуваната сделка, респ. лицата, в чиято правна сфера рефлектира оспореното действие. В хипотеза като процесната – на предявен иск от лице, което не участва в материалното правоотношение, надлежни ответници са страните по правоотношението, тъй като решението следва да еднакво за тях и същите се явяват задължителни необходими другари в процеса, т.е налице е съвместна процесуална легитимация, представляваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 20.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 289/2018 г.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2