О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 28.09.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 629 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Т., М. Н. Т., Я. П. С. и Е. П. К. против решение от 12.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 5780/2011 г. от Софийски градски съд, ІІ”г” състав.
Ответниците по жалбата я оспорват с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, СГС е приел, че незастроената част от имотите, предназначени за вилно строителство неправилно е възстановена от поземлената комисия с решение, влязло в сила, въз основа на влязло в сила на съдебно решение, постановено в производството по обжалване на отказа на поземлената комисия, не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По пътя на косвения съдебен контрол, съдът е приел , че тъй като съгласно чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ застроената част от имотите, която не се възстановява, респ. незастроената част от имотите, която се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, се отнася само към имотите по чл.11, ал.2, т.2 и т.3 от ППЗСПЗЗ, а именно за части от имоти, включени в УПИ и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно вилна, жилищно и курортни строителство /т.2 и незастроени части от имоти, включени в производствените дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Доколкото процесните 610 кв.м. по попадат в имотите по т.2 и т.3 от чл.11, ал.2 от ППЗСПЗЗ, а в УПИ, застроени и предназначени за жилищно и вилно строителство по чл.11, ал.2, т.1 от ППЗСПЗЗ, то възстановяването на собствеността върху незастроените части от тези имоти е незаконосъобразно. Съдът е приложил по отношение на възможността да се възстанови собствеността върху имотите разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, като доколкото в имотите законно са построени сгради към 01.03.1991 година, то това възстановяване е незаконосъобразно. Въз основа на това, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорните 610 кв.м. и предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е отхвърлен.
В изложението на касационните основания са твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона – основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Сочените правни въпроси са относно това, следва ли понятието „застроена част”, употребено в разпоредбата на чл.11, ал.3 от ППЗСПЗЗ да се отнася и към имоти, посочени в разпоредбата на чл.11, ал.2, т.1 от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че по този правен въпрос липсва съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона. Така посочения правен въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда относно неоснователността на предявения иск, доколкото същите касаят приложението на разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ в случая, оттам и липсата на законосъобразна възможност за възстановяването на правото на собственост върху земеделската земя. По приложението на тази разпоредба не се сочи правен въпрос, относим към спора, като от друга страна по нейното приложение е налице постоянна и непротиворечива съдебна практика.
Посочено е и определение на ВКС, с което по подобен правен въпрос е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. Соченото определение, постановено по реда на чл.288 от ГПК не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, доколкото с него не се разрешава материалноправен спор, а и от самото определение / №644 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 1591/2010 г. на І г.о./, както и от постановеното по реда на чл.290 от ГПК съдебно решение е видно, че фактическата обстановка по цитираното дело е различна, тъй като се касае за хипотеза на чл.11, ал.2, т.3 от ППЗСПЗЗ, каквато не е разглеждана от състава на Софийски градски съд и не е била предмет на неговото произнасяне.
Предвид изложеното, не са налице сочените предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, поради което състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 5780/2011 г. от Софийски градски съд, ІІ”г” състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.