2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 456
гр. София, 29 септември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3018 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7341/24.07.2017 г. на Е. Д. М., чрез адв. И. В. – П., срещу определение №296/15.06.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2371/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на страната срещу определение №614/ 20.02.2017г. по възз.ч.гр.д. № 846/2017 г. на Софийския апелативен съд. С въззивния акт е потвърдено определение на СГС от 13.12.2016г. по гр.д. № 6538/2016 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт и се моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, предвид следното:
С атакуваното определение съставът на ВКС, IV г. о., е приел, че производството по искането за предоставяне на правна помощ, съгласно разпоредбата на чл.95, ал.5 и ал.6 ГПК, е двуинстанционно, поради което с постановения от САС въззивен акт, инстанционният ред за контрол е изчерпан.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
На обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.2 и ал.3 ГПК подлежат определенията на апелативните съдилища по чл.274, ал.1 ГПК, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чиято обжалваемост е изрично посочена в закона; както и когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и такива, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие.
В случая, правилно е приетото от състава на ВКС, ІV г.о., че подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение на САС е процесуално недопустима, тъй като необжалваемостта на съдебния акт, с който е оставена без уважение частната жалба на страната срещу отказа на първата инстанция да й предостави правна помощ, произтича пряко от закона – чл.95, ал.5 и ал.6 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за основателността на искането за предоставяне на правна помощ е окончателно, съгласно изричния текст на разпоредбата на чл.95, ал.6 ГПК – определението на съда по частната жалба срещу отказ за предоставяне на правна помощ е окончателно. Предвид това, правилно частната касационна жалба на страната е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №296/15.06.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2371/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.