О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
[населено място], 30.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май ,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3253 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [община] баня против решение № 1216/09.06.2015 год. по т.д.№ 4557/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1243/05.08.2014 год. по т.д.№ 987/2013 год. на СГС.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.224 ТЗ – досежно извода за липса на нарушение на визираното от разпоредбата задължение по ал.1,единствено с оглед непосочването на местонахождение на писмените материали за събранието, кореспондиращо с действително съществуващ и регистриран ” административен адрес„, както и на чл. 223а ал.2 ТЗ. Касаторът се позовава и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.236 ал.2 ГПК , тъй като въззивният съд не е изяснил фактическата страна на спора в съответствие с всички доказателства и с всички, надлежно въведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на взетите от ОС на ответника от 01.02.2013 год. решения.В тази връзка страната изразява несъгласие с извода на съда,че не подлежи на преценка валидността на представения протокол от събрание на Съвета на директорите на ответното дружество,за вземане решение за свикване на ОС от 01.02.2013 год., както и че нарушението по чл.224 ал.1 ТЗ е въвел единствено с оглед предоставяне на материалите на място, нямащо „административен адрес„.Така според касатора е останал неразгледан,макар въведен с исковата молба, довод за отказ на ответника да предостави писмените материали, предвид недопускане на представителите на ищеца, при особения пропускателен режим за комплекса, в рамките на който е посочено местонахождението им. Страната сочи и довод за необоснованост на правните изводи, спрямо установените по делото факти.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, като счита че формулираните въпроси не удовлетворяват изискването за правни, тъй като съдът е формирал паралелни решаващи изводи и отговор на така поставените въпроси не би бил от значение за правния резултат – не би го променил.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – [община] баня твърди качество на акционер в ответното дружество – [фирма],която му активна легитимация ответникът не оспорва.Претендира,по реда на чл.74 ТЗ, отмяна на решенията на ОС на ответното дружество от 01.02.2013 год. и конкретно – решенията по т.5,6,7, и 9, касаещи промяна на седалище и адрес на управление на дружеството,изменения в Устава и решение на дружеството за извършване на дарение в полза на Българска православна църква. Твърдените нарушения са : липсва решение от СД на [фирма] за свикване на ОС ; нарушено е правото на сведения на акционерите, тъй като писмените материали за събранието са се намирали в обект, който няма административен адрес и е бил неоткриваем за ищеца; като последица на предходното се твърди невъзможността за акционера – ищец да спази срока по чл.223а ал.2 ТЗ – за представяне на допълнителни въпроси за включване в дневния ред на събранието, ведно с предложения за решения, в 15–дневен срок преди датата на същото; недопускане представителите на ищеца на събранието от 01.02.2013 година.
Ответникът е оспорил иска, като представя решение на СД от 18.01.2013 год. за свикване на ОС от 01.02.2013 година.Твърди, че местонахождението на писмените материали за събранието е идентично с това за предходни ОС, представяйки доказателства в установяване получаването им от представителя на ищеца на същия адрес / за ОС от 30.07.2012 год./, но по начало оспорва твърдението, че ищецът е изпращал представител на този адрес и изобщо, че е отправил искане по чл.224 ал.3 ТЗ. Разпитан е и свидетел за тези обстоятелства. Ответникът противопоставя и възражението, че атакуваните решения по т.5,6,7 и 9, с оглед предмета си, не са предпоставяли изготвяне на писмени материали, респ. че писмени материали по тези точки, извън предложенията за решения по всяка от тях, съдържащи се в самата покана, няма. Ответникът счита, че „нарушение” на чл.223а ал.2 ТЗ / макар разпоредбата да съдържа уредба на право, не на задължение на акционера / изобщо не може да предпостави отмяна на взетите решения, като оспорва и твърдението, че представители на ищеца не са били допуснати на ОС от 01.02.2013 година.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че представеният протокол на СД от 18.01.2013 год. установява взето с присъствието на всички членове на СД , единодушно решение за свикване на ОС от 01.02.2013 година. Съдът е приел, че направеното едва във въззивната жалба оспорване на „ валидността на протокола „, поради неотразен в същия начин на гласуване на присъствалите членове, е несвоевременно и не го е разглеждал.Съдът е приел, че доколкото ищецът не твърди неизготвени материали, а непредоставена му възможност да се запознае със същите, твърдението му е недоказано, при носена от него доказателствена тежест.Самата липса на административен адрес съдът е приел като недостатъчно основание да се приеме нарушение на чл.224 ал.1 ТЗ, а доказателствата за посещение на мястото / поземления имот, посочен в поканата / от представители на ищеца / предвид показания на свидетеля на ищеца / и неоспореното от ищеца обстоятелство за получени от същия материали за предходно ОС, намирали се в същия обект, предпоставят извод,че това местонахождение не е непознато за него.Съдът е обосновал и паралелния извод, че нарушение на чл.224 ал.1 ТЗ би било налице само в хипотезите,в които атакуваните решения предпоставят изготвянето на писмени материали, каквито и за решенията по т.5,6,7, и 9 ответникът отрича да има,макар съдът да се е обосновал единствено с липсата на законоустановено задължение за изготвянето им.Съдът е споделил мотивите на първоинстанционното решение,че невъзможността за внасяне на допълнителни въпроси в дневния ред за събранието, в предвидения от чл.223а ал.2 ТЗ срок преди същото, не е от естество да опорочи взетите от ОС решения и би било отклонение от целта на закона да се приеме , че нарушения,които не засягат спазването на императивни правила на закона и устава при вземане на оспорените решения,накърняват законосъобразността на последните. Прието е за недоказано от ищеца твърдението му за недопускане от ответника на негови представители на ОС от 01.02.2013 година.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси, възможно изводими, макар неформулирани във въпросителна форма : 1/ Следвало ли е да се изготвят писмени материали във връзка с въпросите по дневния ред на ОС и при неспазване на чл.224 ТЗ, поради непредполагане изготвянето на такива материали, САС произнесъл ли се е в противоречие с реш.№ 1447 на ТК на ВКС, публикувано в сп.” Търговско право„ бр.6/2003 год. / с което очевидно страната обосновава допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК / ? ; 2 / Чия е доказателствената тежест при въведено твърдение за нарушение на чл.224 ал.1 ТЗ ? – по този въпрос се твърди противоречие на решението с постановени по реда на чл.290 ГПК решения : № 107 по т.д.№ 1123 / 2009 год. на І т.о. ; № 216 по т.д.№ 45 / 2013 год. на І т.о. и реш.№ 12 по т.д.№ 3088 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС, както и с решение № 528 от 2008 год. на І т.о. на ВКС.
Във втората си част първият от въпросите предпоставя отговор за правилността на въззивното решение, което е предмет на друга фаза на касационното производство и на различни от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК основания – тези по чл.281 т.3 ГПК. В останалата си част въпросът е фактологичен, доколкото предпоставя отговор дали с оглед съдържанието на конкретните решения на ОС на ответното дружество от 01.02.2013 год.,по т.5,6,7 и 9 от дневния ред на събранието, е било задължително изготвянето на писмени материали.Въпросът не предполага еднозначен и общоприложим – във всички хипотези на атакувани , поради нарушение на чл.224 ТЗ , решения на ОС на АД – отговор за необходимостта от изготвянето на писмени материали, доколкото задължителност чл.224 ТЗ не въвежда, с изключение на данните по ал.2 на разпоредбата относно лица, предложени за членове на Съвета на директорите и Надзорния съвет.Следователно, така формулиран въпросът не е правен, съгласно задължителните указания на т.1 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Дори да би се обобщил относно това задължително ли е изготвянето на писмени материали по всяка точка от дневния ред на ОС на АД, то отговор на такъв правен въпрос е даден в реш.№ 216 по т.д.№ 45/2013 год. на І т.о. на ВКС, с който въззивното решение не конфронтира .Дори да се приеме удовлетворен общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с цитираното решение – казуална практика на ВКС. В същото не е коментиран въпроса за задължителност на писмените материали във всички случаи на атакувани решения на ОС, още по-малко за задължителност в идентични на конкретната хипотези – на решения за промяна на седалище, адрес на управление, изменения в Устава и решение за извършване на дарение от името на дружеството,конкретните предложения за които изменения се съдържат в поканата за събранието. Напротив,в мотивите на същото съдът изрично е разграничил,че съобразно твърденията му за вида нарушение на чл.224 ал.1 ТЗ, в тежест на ищеца е установяване обстоятелството,че ответното дружество е било длъжно да състави писмени материали / задължителните, съгласно чл.224 ал.2 ТЗ или с оглед обективна нужда от наличието на такива, с цел формиране на воля за съответното решение от всеки от акционерите /, ако твърди несъставени, но изискуеми такива, а ако твърди съставени,но избирателно непредоставени нему – да докаже и че при поискване такива не са му предоставени, т.е. че е извършил адекватни действия в упражняване на правото си по чл.224 ТЗ. В същия смисъл е и цитираното по втория въпрос реш.№ 107 по т.д.№ 1123 / 2009 год. на І т.о. на ВКС. Видно е, че решаващият извод на съда е , че писмени материали за вземане на решенията по конкретните точки от дневния ред не са били необходими / ищецът не сочи в кои аспекти на формиране на волята му такива са били задължителни при наличието на конкретни предложения за предвижданите промени на адрес на управление, седалище, устава на дружеството и за съдържанието на възнамеряваното дарение /.Този извод е достатъчен за отхвърляне на иска. Само евентуален, спрямо този решаващ извод, е и извода на съда, че / дори да биха били задължителни и изготвени писмени материали за ОС /, ищецът не е доказал препятстване на възможността си да ги получи, т.е. не е доказал предприето упражняване на правото по чл.224 ал.1 ТЗ,което както сочи преждепосоченото решение на ВКС не следва да се приравнява на доказване на отрицателния факт – че акционерът не е получил писмените материали, оборим с доказателства на ответника за противното, но при доказано предприето упражняване на правото по чл.224 ТЗ от ищеца.
Вторият от въпросите,вкл. с оглед преждеизложеното, формално би покрил общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като правилното разпределение на доказателствената тежест във връзка с твърдяно нарушение на чл.224 ТЗ е обуславящо за правилността на въззивното решение, но касаторът не е въвел такова нарушение на съдопроизводствените правила, като касационен довод за неправилност на въззивното решение. Отделно,не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираните решения по т.д.№ 45/2013 год. и т.д.№ 3088 / 2013 год. на ВКС , които са задължителна съдебна практика по съвършено различни правни въпроси. Въззивното решение не е в противоречие с даденото разпределение на доказателствената тежест в решение по т.д.№ 1123 / 2009 год. на І т.о. на ВКС, коментирано по-горе, като следва да се държи сметка за конкретните твърдения на страните и определящият за разпределението на доказателствената тежест отговор на въпроса задължителни и необходими ли са били писмени материали за вземане на конкретните решения, атакувани по реда на чл.74 ТЗ.Въззивният съд е санкционирал ищеца за това, че не е доказал да е предприел нужните и възможни действия за упражняване правото си и в този смисъл, че не незаконосъобразното поведение на ответника, изразяващо се в отказ да му ги предостави / независимо директен или чрез доказано осуетяване възможността ищецът да упражни това си право /, е причината да не ги получи.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1216 / 09.06.2015 год. по т.д.№ 4557 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :