3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 04.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 895/2011 година
Производство чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу определение № 1310 от 21.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 931/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 534 от 07.07.2011 г. по гр.д.№ 813/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С последното е отхвърлено като неоснователно възражението на ответника и настоящ жалбоподателя за отвод на местна неподсъдност на предявения срещу него иск по чл.226, ал.1 КЗ и за изпращане на делото на компетентния според него Софийски градски съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Достъпът до касация на атакуваното определение е обоснован с твърдението, че процесуалноправният въпрос за приложението на нормата на чл.113 ГПК в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 159 от 14.03.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 20/2009 г., ІІ т.о.; Определение № 735 от 21.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 687/2009 г., І т.о.; Определение № 3 от 06.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 770/2009 г., ІІ т.о.; Определение № 649 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 377/2010 г., І т.о. и др.
Ответницата Свобода Д. М. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения й отговор по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателката, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да отмени потвърди първоинстанционното определение по направеният отвод за метна неподсъдност на спора, въззивният съд приел, че ищецът по предявения с правно основание чл.226, ал.1 КЗ има качеството на потребител по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КЗ и поради това приложима е изборната подсъдност, определена по правилата на чл.113 ГПК.
Настоящият състав намира, че поставеният от частния жалбоподател въпрос отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обусловил крайния изход на спора, но по този въпрос е формирана задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика на ВКС, израз на която са определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. и Определение № 268 от 9.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 214 от 15.03.2010 г. по ч. т. д. № 173/10 на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 95 от 5.02.2010 г. по ч. т. д. 70/10 на ВКС, ТК, II т. о.,постановени по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. В посочените определения е прието, че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК (чл.105 ГПК) се дерогира. Приложимостта на чл.113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е обоснована с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахованото лице качеството на „потребител на застрахователни услуги“. Обжалваното въззивно определение не е постановено в отклонение от посочената практика, а застъпеното в цитираните от жалбоподателя определения становище по поставения въпрос е изоставено и като изолирано не съставлява задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за достъп на въззивното определение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1310 от 21.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 931/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: