4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 04.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1014 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенцията за следприватизационен контрол, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Мина Я. срещу решение № 1411 от 05.11.2009г. по т. дело № 2540/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение № 51 от 11.06.2008г. по гр. дело № 790/2007г. на Софийски градски съд, І ГО, 7 състав, с което е заличeна вписаната в Службата по вписванията в [населено място] договорна ипотека по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 36, том I, рег. № 211, дело № 402/1999г., във връзка с договор за приватизационна продажба на 350 дяла в размер на 70 на сто от капитала на [фирма], [населено място]., по иск, предявен от [фирма] [населено място], против Агенция за следприватизационен контрол, [населено място] с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 97, ал. 1 ГПК и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер 100 лева.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът в писмено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпросът „необходимо ли е да се изменят клаузите на приватизационния договор и налице ли е такова ex lege на основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД при приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ” се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което сочи решение от 06.06.2006г. по т. дело № 279/2005г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и решение № 267 от 26.05.2004г. по гр. дело № 1699/2003г. на ВКС, І т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е посочил конкретно коя от трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК намира приложение и изложението не е съобразено с решение № 87/23.06.2009г. по т. дело № 594/2008г. на ВКС и решение № 60/25.05.2009г. по т. дело № 698/2008г. на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, е приел, че остатъкът от цената на купените 350 дяла в размер на 70% от капитала на [фирма], [населено място] с приватизационния договор от 19.11.1998г., сключен между Министъра на търговията и туризма като орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОП /отм./ и [фирма], [населено място], в размер 190 350 щ. д., след приспадане на внесения депозит за участие в конкурса, е платен изцяло, като една част е платена в лева с приходни касови ордери, а друга – с компенсационни бонове. Решаващият съдебен състав е установил, че продавачът мълчаливо е приел изплащането на целия остатък от цената по договора да бъде извършен наведнъж с поименни компенсационни бонове, не е предприел действия по разваляне на договора поради неизпълнение, респ. забавено изпълнение, удостоверил е извършеното плащане и е отчел пълно изпълнение на задължението за плащане на цената от страна на купувача. Позовавайки се на нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ /изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2000г./ и доказателствата по делото, Софийски апелативен съд е приел, че купувачът е отправил предложението си своевременно след влизането в сила на текста на чл. 8, ал. 3 и 4 ЗОСОИ, преди да е настъпил падежът на първата вноска, не е бил в забава и плащането на остатъка от покупната цена с ПКБ е извършено до изтичането на срока, определен в закона, поради което и самият продавач е приел плащането по този ред без да се противопостави. Направен е извод за наличие на предпоставките за заличаване на ипотеката по съдебен ред съгласно чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗЗДС 1/ обезпеченото вземане, частта от цената, за която ищецът е гарантирал с учредяване на ипотека върху собствения си имот, е погасено чрез плащане; 2/ липсва съгласие от страна на кредитора за заличаване на ипотеката.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посоченият от касатора материалноправен въпрос „необходимо ли е да се изменят клаузите на приватизационния договор и налице ли е такова изменение ex lege на основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД при приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ” е релевантен, тъй като от него зависи изходът на спора, но съществуващата преди 2009г. противоречива съдебна практика вече е уеднаквена с решение № 60 от 25.05.2009г. по т. д. № 698/2008г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 87 от 23.06.2009г. по т. д. № 594/2008г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 80 от 07.07.2009г. по т. д. № 725/2008г. на ВКС, І т. о. и решение № 116 от 16.10.2009г. по т. д. № 37/2009г. на ВКС, І т. о. В посочените съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, се приема, че специалната разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОСОИ дерогира общата норма – чл. 65, ал. 1 ЗЗД, погасяването на задължението за плащане на остатъка от цената на приватизирания обект може да бъде извършено с непарични средства /поименни компенсаторни бонове/ и без съгласието на кредитора /продавача/ при наличието на изискуемите условия и за настъпване на погасителния ефект не е необходимо изменение на сключения приватизационен договор по взаимно съгласие на основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд, като е приел, че направеното с поименни компенсационни бонове и мълчаливо прието от продавача плащане е погасило задължението по приватизационния договор, не се е отклонил от задължителната съдебна практика.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото от касатора в писменото изложение основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено такова искане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1411 от 05.11.2009г. по т. дело № 2540/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.