7
гр. д. № 3053/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 456
София, 05.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3053/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1185 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 1366/2007 г. Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Х. А. К. против Национална служба за охрана при Президента на Република България (НСО) иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, съставляващ пл. № 659 от кв. І, по плана на вилна зона „Б. път” в землището на [населено място] и за осъждане на ответника да предаде владението на този имот.
Недоволен от решението е останал ищецът К. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост и незаконосъобразност.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска по разрешените от съда процесуален и материалноправни въпроси:
1. задължен ли е съда да обсъди всички доказателства, относими към правно релевантни за спора факти и доводите на страните съгласно чл. 188 ГПК отм.
2. подлежи ли на възстановяване на основание ЗОЕГПНС имот, ако върху него е осъществено частично застрояване при наличие на възможност за обособяване на самостоятелен имот от незастроената част.
3. когато съдът приема, че имотът е с обслужващ характер и е налице функционална свързаност, трябва ли да посочи критериите, въз основа на които приема за доказано и да конкретизира какво точно мероприятие е проведено от страна на държавата.
Установеното, че спорния имот е засегнат от „друго мероприятие”, различно по предназначение, налагало ли е съдът да определи критериите, по които определя тази част от терена като публична държавна собственост на основание чл. 2, ал. 2 ЗДС и твърдяното от ответника НСО основание „удобство за охраната” критерий ли е за да се определи недвижим имот като публична държавна собственост.
Може ли съдът да определи характера на имота като публична държавна собственост само въз основа на фактически констатации и без определяне на критерии, за които се изискват специални знания (в случая за да се определи необходима ли е тази площ –за ефективно охраняване на правоимащите.
4. има ли значение при определяне на имота като публична държавна собственост актуалното му регулационно състояние, което изключва характеристика на публична държавна собственост (по общия устройствен план и по Закона за устройство и застрояване на Столична община територията, в която се намира спорния имот, попада в „Жилищна зона с малкоетажно застрояване”.
5. произнасянето на въззивния съд по въпроса за наличието на пречка за възстановяване на собственост, която е уредена в ЗОСОИ след като е бил влязъл в сила ЗВСОНИ, който определя като пречка за възстановяване, това имота да е бил публична държавна собственост. Поддържа се, че въпросът за това дали спорния имот е бил в такъв режим е разрешен в противоречие със съдебната практика ТР 6/2006 г. Поставя се и въпросът за това допустимо ли да се придава обратно действие на норма, приета с изменението на ЗДС от 2009 г.
6. Поддържа се, че съдът недопустимо е упражнил косвен съдебен контрол върху постановеното от компетентния орган възстановяване на имота, което произнасяне предхожда влизането в сила на нови норми на ЗДС.
Твърди се, че този въпрос е решаван противоречиво, което се мотивира с представените решения по гр. д. № 9464/1996 г. на СРС, влязло в сила на 06.07.2000 г., когато е потвърдено с решение от ВКС и решение № 343 от … по гр. д. № 460/2007 г. на ВКС, 5 чл. с-в.
7. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по въпроса дали нормата на чл. 7, ал. 4 ЗДС има тълкувателен характер или следва да се прилага за реституиране на имоти по силата на ЗВСОНИ през 1992 г. или следва да се прилага за случаи, след влизането й в сила. Допускането на касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1 ГПК, като не са мотивирани наличието на някоя от хипотезите по т. т. 1-3 на нормата. Формулираният въпрос в т. 5 може да се определи като искане за допускане касация на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение, както и касационната жалба по същество. Не претендира разноски за производството.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна по делото е установено, че наследодателката на ищеца А. Д. И. (по мъж А. К.) е придобила през 1943 г. на основание договор за покупко-продажба нива с площ от 3.000 дка в м. „Ширината” в землището на [населено място]. С решение от 02.10.1948 г. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС и Постановление на МС № 98 от 06.04.1949 г. е отчужден в полза на държавата 1/2 ид. ч. от този имот, за което е съставен акт за държавна собственост № 1024 от 01.09.1949 г.
С приета техническа експертиза е установено, че през 1957 г. е изработен кадастрален план за м. „Беловоски път”, в който нивата е заснета като два имота с пл. №№ 4 и 5 с площи от по 1350 кв. м. всеки един. През 1962 г. е одобрен регулационен план, с който части от двата имота съответно с площ от 270 кв. м. от имот № 4 и 290 кв. м. от имот № 5 или общо 560 кв. м. са били включени в парцел І, отреден за озеленяване. Останалите части от имотите попадат в терен, в който е построена вила за представителни държавни нужди.
Във въззивното производство са представени доказателства за проведена процедура за отчуждаване от А. К. на имот пл. № 5, с площ от 1000 кв. м., в местността вилна зона „Б. път”, за нуждите на УБО. От представената скица № 343, издадена на 11.01.1973 г. (л. 84 от гр. д. № 1366/07 г. на СГС) се установява, че част от имот пл. № 5 в полигон 1 е отреден за нуждите на МВР, а останалата в терен за специални нужди по § 32 от ППЗОГПС. Определеното парично обезщетение е изплатено от УБО. На 04.10.1973 г. е съставен акт за държавна собственост за същия имот, в който е отразено, че имотът е предоставен за ползване на УБО-Държавен съвет.
С гласни доказателства е установено, че сградите за представителни нужди, индивидуализирани със сигнатура ПП100 и ПП 32 (наричани още вила К. и вила Я.), са построени до 1972-1972 г. и пуснати в експлоатация. Изпълнени са като част от цялостния обект панорамен път, по границите на който е изпълнена външна ограда. От пускането на обекта в експлоатация с акт на приемателна комисия той се е стопанисвал и управлявал от служба „Управление безопасност и охрана”, а сега Национална служба за охрана при Президента на република България. Използван е за представителни нужди.
След влизане в сила на ЗВСОНИ искането за деактуване на частта от имота, включена в парцела за озеленяване, заявено от наследниците на А. И., Д. А. К. и Х. А. К., е уважено и е издадена заповед за отписване на частите от имоти пл. №№ 4 и 5, които са били включени в парцел І – за озеленяване. Със заповед № РД-54-430 от 25.03.1994 г. допълнена със заповед № РЗ-57-879 от 10.11.1995 г. кметът на Столична община е разпоредил отписването на ? ид. ч. от около 270 кв. м., представляваща част от имот пл. № 4 от м. „Ширината”- Б., ул. Б. път, защриховано в синьо на приложената скица към заповедта, която е неразделна част от нея, а съгласно направеното допълване на заповедта „1/2 ид. ч. о от празно място с площ от около 560 кв. м., представляващо части от имоти пл. № 4 и 5 в м. „Ширината” – Б., [улица].
За възстановеният имот е проведена процедура за нанасяне в кадастралния план, в който е заснет с пл. № 659 от кв. 11 по плана на София, местността вилна зона „Панорамен път-специални нужди- Б. път”.
През 1997 г. Д. К. е дарила на брат си притежаваните от нея 5/12 ид. ч. от този имот. (н. а. № 200, т. LIXXот 1.09.1997 г. по н. д. № 23620/1997 г.). Същата година касаторът се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на останалите 7/12 ид. ч. на основание наследствено правоприемство. В резултат на това при предявяване на иска се легитимира като единствен собственик на спорния имот
Ответникът е противопоставил довод, че имотът е със статут на публична държавна собственост, поради което не е реституиран по силата на закона. Позовал се е и на придобивна давност. Признал е твърдението на ищеца, че е във владение на имота, като го използва за задоволяване на представителни нужди.
Първоинстанционният съд е уважил иска като е приел, че по отношение на незастроената част от отчуждения терен, която е включена в терен за озеленяване, поради неосъществяването на мероприятието е съществувала във вида, в който е бил при отчуждаването и подлежи на реституция. За неоснователно е намерил позоваването на придобивната давност, тъй като по разпореждане на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ този способ е приложим след м. ноември 1997 г., когато е приета разпоредбата, повеляваща незачитане на изтеклата до тогава придобивна давност по отношение на имоти, подлежащи на реституция.
Въззивният съд не е споделил този правен извод.
С приета от него техническа експертиза, изпълнена от в. л. инж. М. В., е установено, че възстановеният имот попада в терен, отреден за озеленяване в местността „Панорамен път” – специални нужди. Мероприятието е реализирано, данни за което се съдържат в протокол обр. 16 за въвеждането на „обект ПП32” от 08.01.1973 г. в експлоатация. При оглед на място вещото лице е установило наличието на растителност, която е на възраст между 35-38 г.
С друга експертиза, изпълнена от в. л. инж. П. (л. 292) е установено, че по първоначалния регулационен план процесният имот попада в зона за озеленяване без номер на парцел и извън обхвата на кв. 1. С частично изменение на регулационния план от 1974 г. имотът попада в УПИ ХІV и ХV от кв. 1 с отреждане и на двата имота – „СГНС специални нужди по § 32, б. б. „б” и „в” от ППЗОРОГПС (Правилник за приложение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план). С изменението на плана от 2000 г. имотът попада в УПИ ХІV и УПИ ХV-6а с отреждане за озеленяване по плана на м. „в. з. Б. път”.
След обстоен анализ на събраните доказателства съдът е достигнал до извода, че по отношение на терена, за който е разпоредено отписване от книгите за държава собственост, не са били налице предпоставките на чл. 1 и чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (в първоначалната му редакция, а сега ал. 3) за реституирането му в полза на наследниците на А. К.. Теренът е бил отреден за озеленяване за специални нужди, което мероприятие е реализирано през 1973 г. Площта, отредена за него, която включва и имота, предмет на иска, е усвоена за мероприятието и е част от паркоустроената площ в рамките на обект за специални обществени нужди с ограничено ползване – обект „ПП-32”( вила К.) и определен с решение на МС № 220 от 22.07.1991 г. за използване от Президента на Републиката и от Председателя на МС като извънградски дом за представителни държавни нужди. Като отрицателни предпоставки за реституирането му по силата на закона са определи установените факти, че обектът, част от който е спорния имот, е със статут на публична държавна собственост, както и това, че върху него след одържавяването му е проведено мероприятие, поради което не съществува във вида, в който е бил.
Първият процесуален въпрос е решен от съда при правилно прилагане на процесуалния закон и в съответствие със задължителната практика. Направен е обстоен анализ на събраните по делото доказателства, като са изложени мотиви за това от кои правнорелевантни факти съдът е формирал правните си изводи.
Вторият поставен в изложението материалноправен въпрос не е разрешаван от съда. Той е достигнал до извода, че целият имот, одържавен на основание ЗОЕГПНС, е отреден за обществени мероприятия, които са реализирани. Приел е, че двете мероприятие – за нуждите на МВР и за озеленяване за специални нужди, не само са изпълнени но и представляват едно единно цяло – обект „панорамен път”, който включва терена, върху който са изпълнени вила К. и вила Я., предназначени за държавни представителни нужди и терена за специално озеленяване, което също е извършено – факт установен с представения акт образец 16 за техническо приемане на обектите и с приетите технически експертизи и свидетелски показания. С последните също е установено, че за обекта е поставена външна ограда, като в обхвата на оградената територия попада и имотът, предмет на иска.
Третият въпрос не може да бъде определен като разрешен от съда материалноправен въпрос. Той е фактически въпрос. Съдът е посочил въз основа на кои факти, приема, че имотът е усвоен за мероприятие за задоволяване на специални държавни нужди и въз основа на това е извел извод, че е в режим на публична държавна собственост към момента на влизане в сила на реституционния закон.
Поставеният четвърти въпрос относно това има ли значение при определяне на имота като публична държавна собственост актуалното му регулационно състояние, което изключва характеристика на публична държавна собственост (по общия устройствен план и по Закона за устройство и застрояване на Столична община територията, в която се намира спорния имот, попада в „Жилищна зона с малкоетажно застрояване”, не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като той не е обусловил решаващия извод на съда, за определяне на имота като публична държавна собственост.
Съдът не е основал правните си изводи на актуалното регулационно предвиждане за застрояването на територията, в която се намира имота, а на това какво мероприятие е изпълнено върху него и какви обществени нужди е задоволявал към момента на влизане в сила на реституционния закон.
Петият въпрос е разрешен от съда в съответствие с формираната задължителна съдебна практика с множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК, в които е прието, че нормата на чл. 7, ал. 4 ЗДС има тълкувателен характер, поради което доводът, че й се придава обратно действие е несъответен. Следва да се отдаде значение и на това, че при разрешаване на въпроса дали са налице предпоставките за реституиране на имота, доминиращо значение има обстоятелството, че имотът не съществува във вида, в който е бил при одържавяването му (незастроен), тъй като върху него е реализирано мероприятие, което съставлява ограничение по смисъла на закона за реституирането му.
Шестият въпрос също не съставлява общо основание за допускане на касационна проверка по него. Съдът не е упражнявал косвен съдебен контрол, върху заповедта за отписване на имота, тъй като тя не съставлява индивидуален административен акт. Тя няма конститутивно (правосъздаващо) действие, а само уведомително, оповестително такова. Тя се издава при наличието на предпоставките за реституция, която настъпва по силата на закона. Съдът е извършил проверка за това дали са били налице основанията за реституция на имота, а не на заповедта, с която е разпоредено отписването на имота от книгите за държавна собственост.
След извършената проверка на въззивното решение за наличието на релевираното основание за допускане касационна проверка по поставените въпроси, настоящият съдебен формира извод за липса на общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускането й.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1185 от 16.02.2015 г. по гр. д. № 1366/2007 г. Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: