О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 06.06. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3993 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт Веронита Й. срещу решение № 1287/27.06.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, първи състав по гр.д. № 1275/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на СГС по иск на настоящия касатор срещу Х. М. Б. по чл.274 КЗ.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Х. М. Б. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор и изложение към него.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от [фирма] срещу Х. М. Б. за сумата 25100 лв. с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ. Ищецът претендира сумата, която е изплатил на основание чл.226 ал.1 КЗ за неимуществени вреди от смъртта на М. М. Х., причинена от Х. М. Б. при ПТП на 19.01.2008 г. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, че ответникът, в нарушение правилата на движение е управлявал МПС, застраховано при ищеца и на 19.01.2008 г. е предизвикал ПТП, при което е причинена смъртта на М. М. Х., като след деянието е избягал от произшествието, за което срещу него е образувано наказателно производство и с одобрено от съда споразумение Х. М. Б. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.3-то б.”б” вр. ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 НК. Според САС в случая не е доказано осъществяването на един от елементите на фактическия състав за регресна отговорност на застрахования делинквент спрямо застрахователя – виновно отклонение за проверка за алкохол. Споделени са изцяло изводите на първоинстанционния съд, съдържащи се и в цитирана задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /р. № 183/22.11.2010 г. по т.д. № 30/2010 г. ІІ ТО, р. № 16/02.02.2011 г. по т.д. № 374/2010 г. ІІ ТО, р. № 113/11.01.2012 г. по т.д. № 741/2010 г. І ТО/, според която фактът на напускане на местопроизшествието сам по себе си не може да се окачестви като виновно отклонение от проверка на алкохол. Трябва да има и доказателства, че напускането на местопроизшествието е извършено с цел осуетяване на предприета проверка за употреба на алкохол.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „Има ли разграничителна линия между намерението у деликвента да се отклони от предприемането на наказателни и/или административнонаказателни мерки към себе си от страна на компетентните органи като скрие произшествието, трупа на пострадалия и самия себе си от органите на властта, и намерението виновно да се отклони от предприемането на мярка за проверка за алкохол?” 2. „Не съществува ли презумпция, че мотива у деликвента да избегне изцяло предприемането на всякакви мерки спрямо себе си от страна на компетентните органи след прикриването на извършването на престъпление, с което е нанесена непоправима вреда върху здравето, телесната цялост или дори живота на другиго, съдържа в себе си и мотива да се отклони от мярка за проверката за алкохол и друго упойващо вещество?” 3. „Разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 пр. последно от КЗ – „виновно се е отклонил от проверка за алкохол” не дава ли самостоятелно основание за регрес на застрахователя към деликвента при установено намерение у деликвента да се скрие от компетентните органи след извършването на деликт?”
Така поставените въпроси са във връзка със спора и неговия краен резултат, но по същество изискват нов прочит на закона с влагане в неговото съдържание на елементи в цитираната разпоредба на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ, а именно разграничителна линия между намерение и отклоняване от предприети мерки, наличие на презумпция и самостоятелно основание за регрес, каквито не се съдържат в закона. Доколкото е имало необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 КЗ и противоречива практика по приложението й, те са преодолени с постановените решения по реда на чл.290 ГПК от ВКС, представляващи задължителна съдебна практика /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В тези решения е посочено, че самото напускане от ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклонение от проверка за алкохол, а само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на такава проверка може да се приеме наличие на основание по чл.274 ал.1 т.1 КЗ за регресна отговорност. В тази практика се изисква конкретна преценка на доказателствата, от които би могло да се направи извод за наличие или липса на предприета проверка за употреба на алкохол във всеки конкретен случай. Съобразявайки се с тази практика и преценявайки доказателствата по конкретното дело, САС е приел, че няма данни за приложение на цитираната разпоредба. В този смисъл липсата на представени по едно дело доказателства и тяхната преценка не мотивира тълкуване на законова разпоредба, което не намира опора в нейното съдържание, нито влагането на такива елементи, които променят нейния смисъл. Съгласно чл.5 ГПК, съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. В изпълнение на тези си задължения съдът е приложил закона според точния му смисъл и съобразно задължителната съдебна практика по неговото приложение, при което сочените въпроси не могат да се приемат като обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а като искане за изменение на приложимия закон. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Приложеното решение № 51/04.06.2012 г. по гр.д. № 66/2012 г. на Сливенски окръжен съд е без доказателства да е влязло в сила и не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 2570 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1287/27.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав по гр.д. № 1275/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Х. М. Б. от [населено място], общ. К., сумата от 2570 лв. /две хиляди петстотин и седемдесет лева/, направени разноски пред настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.