3
гр. д. № 3947/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 456
София, 08.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3947/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с § 14 от ПЗР от ЗИД на ГПК (ДВ бр. 50/2015 г.).
Образувано е по частна жалба на К. Г. К. от [населено място] срещу определение № 1732 от 15.05.2015 г. по ч. т. д. № 496/2015 г. на Варненски окръжен съд, в частта с която е прекратено като недопустимо производство по подадената от жалбоподателя, в качеството му на ипотекарен длъжник, възражение срещу заповед за незабавно изпълнение № 4323 от 11.05.2011 г., издадена по ч. гр. д. № 6913/2012 г. на Варненски РС на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се довод за незаконосъобразност на извода за недопустимост на частната жалба поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 423 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] намира частната жалба за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
Жалбоподателят, в качеството на управител на [фирма] и на [фирма] е сключил договор за заем с [фирма]. Вземането на банката е обезпечено от жалбаподоталя със сключен от него, в качеството му на физическо лице, договор за ипотека, с който е ипотекирал собствен недвижим имот в [населено място], [улица].
По искане на кредитодателя по реда на чл. 417 и 418 ГПК е издадена заповед № 4323 от 11.052011 г. за незабавно изпълнение на парично задължение, с която длъжниците, търговски дружества, са осъдени да заплатят на Банка Д. неизплатената главница по договор за кредит, договорената лихва и законната лихва. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист в полза на Банка Д.. Въз основа на него е образувано изпълнително дело № 383/2011 г. при ЧСИ Н. Д.. За събиране на вземането е извършена публична продан на ипотекирания имот.
На 16.02.2015 г. К. подал възражение по ч. гр. д. № 6913/2011 г. на Варненски районен съд, с довод, че не му е връчена призовка за доброволно изпълнение в качеството му на ипотекарен длъжник, поради което не е могъл да упражни правото си по чл. 414 ГПК за възражение.
С обжалваното определение съдът е приел, че като страна по договор за ипотека, сключен за обезпечаване вземането на банката от дружествата кредитополучатели, К. като физическо лице е страна по акцесорно правоотношение. Той е трето лице по отношение на главното правоотношение, произтичащо от договора за кредит. По разпореждане на закона – чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист, издаден срещу длъжника, има сила и срещу третото лице, обезпечило вземането с ипотека. Взискателят няма вземане срещу ипотекарния длъжник, а само право да се удовлетвори от ипотекирания от него имот. Поради това съдебният изпълнител има задължението да връчи преписи от заповедта за изпълнение на длъжниците по него, но не и на третото лице – ипотекарен длъжник. По аргумент от чл. 423 ГПК легитимиран да предяви възражение срещу нея е само длъжникът по вземането, който е бил лишен от правото да оспори вземането и то в изброените в нормата хипотези. Жалбоподателят, в качеството му на физическо лице, което е трето лице по отношение на главното правоотношение, не е легитимиран да подаде това възражение.
По тези съображения въззивният съд е прекратил образуваното пред него частно производство по ч. т. д. № 496/2015 г. на Варненски окръжен съд.
Изводът е законосъобразен.
Възражението по чл. 423 ГПК срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 6913/2011 г. на Варненски районен съд, с което е бил сезиран Варненски окръжен съд, е подадено от физическото лице К.. То няма качеството на длъжник по вземането, за събиране на което е издадена заповед за незабавно изпълнение, поради което не е и носител на процесуалното правото на възражение.
При проверка на обжалваното определение не се установи да е налице основание за отмяната му, поради което частната жалба следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното определение на Варненски окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1732 от 15.05.2015 г. по ч. т. д. № 496/2015 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: