О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 08.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 59 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. А. Д. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 1677/01.11.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2179/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – ЗК [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмено отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск по чл.226 ал. 1 КЗ от С. А. Д. срещу ЗК [фирма] за сумата 40000 лв. – претърпени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 11.09.2007 г., виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС по риска „Гражданска отговорност”. Искът е уважен от СГС за 10000 лв. и е отхвърлен за разликата до 40000 лв. Решението на СГС е оставено в сила от САС. САС е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения срещу ответника иск като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на собственика на МПС, причинил процесното ПТП. Приел е, че искът е основателен в размер на 10000 лв. като е съобразил законовия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, при което е преценил получените от ищцата травми, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, последиците за нейното здраве /заключение на СМЕ/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпроса за размера на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което ответникът му дължи, като твърди, че той е разрешен при неправилно прилагане на чл.52 ЗЗД. Излага доводи за противоречие на решението на САС със съдебната практика на ВКС и други въззивни съдилища и необходимост от уеднаквяване на тази практика, при което като ориентир следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие. С тези доводи мотивира наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди обуславя изхода на спора, но при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства /получените от ищцата травми, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, последиците за нейното здраве/ и значението им за размера на вредите. Законовата разпоредба, регламентираща критерия за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е чл.52 ЗЗД и критерият е справедливостта. Промяна на обществено икономическите условия и нормативната основа на отношенията във връзка със застраховката „Гражданска отговорност” са налице, но промяна на чл.52 ЗЗД, приложим при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди няма и липсата на тази законодателна промяна не би могла да се изведе с приложение на друг критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, различен от съществуващия законов такъв в чл.52 ЗЗД, приложението на който изисква конкретна преценка, на всеки конкретен случай. При изискване на такава конкретна преценка не би могло да има уеднаквяване на обезщетения, присъдени при различни случаи, при които е извършена конкретна преценка на конкретните увреждания и конкретно претърпените болки и страдания. Именно поради тази причина няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК при различни присъдени обезщетения от ВКС и въззивни съдилища за неимуществени вреди. Доводите за приложение на чл.52 ЗЗД, които по същество са за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК не мотивират и наличие на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1677/01.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2179/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.