О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 23.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1669/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
М. на отбраната – П. 36940, гр. В., е подало касационна жалба против решението на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1680/2008 год. с приложение, в което са изложени основания за допускане на касационно обжалване и решения на различни съдилища.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, В. Й. К., със съдебен адрес в гр. Б., не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 2. 7. 2009 г. по гр. д. № 1680/2008 год. е осъдил М. на отбраната да заплати на В. К. стойността на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от юни 2004 г. до март 2007 г., вкл., като осъждането е за конкретно посочени суми за всеки отделен месец през посочения период, заедно с обезщетение за забава на всяко месечно плащане, което обезщетение е конкретизирано с отделна парична сума. С решението е оставено в сила първоинстанционното решение по делото, постановено от Варненския районен съд на 10. 6. 2008 год. по гр. д. № 5209/2007 г., в частта, с която са отхвърлени претенциите на К. в частта им над уважения до претендирания размер за всеки отделен месец от процесния период юни 2004 г. – март 2007 год.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, което е видно от приложените множество решения на различни съдилища, които решават идентични дела по различен начин. Доводът е несъстоятелен, тъй – като представените решения на други съдебни състави са по други дела, образувани по искове на други лица, което предполага и обуславя специфики и различия на отделните спорове и на тяхното разрешаване. Представените решения, с които са отхвърлени искове на други военнослужащи за заплащане на положен извънреден труд, не се резултат на противоречиво тълкуване и прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България и Правилника за кадрова военна служба, които актове предвиждат полагане на извънреден труд и регламентират неговото заплащане. Отхвърлянето на исковете по тези решения е мотивирано с липса на категорични доказателства за полагане на извънреден труд. По настоящото дело, въззивният съд е мотивирал становището си, че са налице писмени доказателства, въз основа на които счетоводните експертизи са установили положения от ищеца извънреден труд, представляващ разлика между фактическата продължителност на служебното време на ищеца от 12 808 часа и нормативно определената продължителност от 9248 часа, за процесншия период от време. В случая, произнасянето на въззивния съд е резултат на конкретните му доказателствени изводи, които могат да бъдат преценявани само в производство за разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основание за допускане на касация. По същите съображения е неоснователно и твърдението за наличие на основание за допускане на касация по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй-като доказателствените изводи на съда при разрешаване на конкретен спор не са свързани с точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 2. 7. 2009 г. по гр. д. № 1680/2008 год. по жарлбата на М. на отбраната, гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: