О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 22.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 185 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. Б. и А. Д. Б., чрез пълномощника му а. И, против решение № 505 от 10.11.2008 г., постановено по гр.д. № 300 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Д. , с което е оставено в сила решение № 193 от 31.01.2008 г. по гр.д. № 194 от 2004 г. на Районен съд- К. за допускане на съдебна делба на 4 броя земеделски имота-лозя в землището на гр. Ш. и 1 брой зедемеделски имот-лозе в землището на с. Т..
О. по касационната жалба П. В. М. и Г. Х. Д. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Атакуваното решение е постановено по иск за допускане на съдебна делба, предявен от П. В. М. и Г. Х. Д. против В. Д. Б. и А. Д. Б. на пет броя земеделски имоти, възстановени на наследници на Д. М. Б. с решения № 4267/6.09.1994 г., № 4268/6.09.1994 г. и № 2* от 28.04.1994 г. на ПК гр. Ш., като становището на ответниците е било, че тези имоти не са били притежание на общия наследодател Д, нито попадат в приложното поле на земеделската реституция, а са тяхна собственост на основание договори за покупко-продажба от АПК и частни лица, евентуално придобивна давност. Въззивният съд е обсъдил наведените доводи за нищожност на решението за възстановяване правото на собственост и е приел същите за неоснователни, тъй като имотите за предназначени за земеделско ползване, били са включени в блокове на ТКЗС, респ. АПК и са били налице предпоставките за реституирането им по административен ред, независимо от твърденията на ответниците, че в годините и понастоящем, същите се владеят и обработват от тях. С посочените решения на наследниците на Д. Б. са възстановени права върху земеделски земи, съответни на обема на притежаваните такива от наследодателя, а разликата в размер на възстановени декари съобразно културния вид на имота /ниви, ливади, трайни насаждения/, не обуславя недействителност на решенията. Счетено е, че липсват данни за валидно придобиване на делбените имоти от ответниците по сделка от физически лица във формата по чл.18 от ЗЗД, валидно учредено право на ползване по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е налице законова забрана за придобиване по давност по чл.86 до началото на реституционния процес. За неоснователно е прието и възражението за придобивна давност въз основа на упражнявано владение с начален момент от постановяването на решенията на ПК съответно на 28.04.1994 г. и 6.09.1994 г. до завеждане на делото 26.07.2004 г. Десетгодишния давностен срок би могъл да изтече само за лозето в землището на с. Т., възстановено с решението от 28.04.1994 г., но с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /ДВ бр.107/1997 г./ началният момент на упражнявано давностно владение не може да бъде по-ранен от влизането на тази разпоредба в сила. Допълнително са изложени съображения, че не е установено упражнявано давностно владение, тъй като събраните свидетелски показания касаят предимно периода до 1990 г. и началото на реституционния процес, както и начина по който са били раздавани лозята.
Касаторите счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, израз на която е решение № 492/05 по гр.д. № 2836/2003 г. на ВКС, съгласно която правилността и законосъобразността на решенията на П. комисия /ОСЗГ/ подлежи на самостоятелна преценка в хода на гражданския процес, в който страните черпят права от тези решения. В случая липсва такова противоречие, тъй като въззивният съд е изпълнил задължението си да осъществи косвен съдебен контрол за действителността и законосъобразността на административните решения за възстановяване правото на собственост.
Касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл неправилно и по два съществени въпроса – до кой момент владелците на недвижими имоти не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на собственици на имоти по реституция и следва ли да се признава правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти извън границите на убранизираните територии, когато те се владеят в реални граници и владението не е прекъсвано през периода от установяването му до влизането на ЗСПЗЗ в сила. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая посоченото основание не е налице. Нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изрично разпростира действието си и по отношение на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, като ясно формулира, че изтеклата до момента давност /което предпоставя наличие на позитивно решение за възстановяване правото на собственост/ не се зачита и започва да тече от момента на влизане в сила на разпоредбата, т.е. месец ноември 1997 г. По втория поставен въпрос е налице константа практика на ВКС, че правото на собственост върху имот със земеделско предназначение извън урбанизираните територии може да се легитимира само с влязло в сила и придружено със скица решение на ОСЗ /преди ПК/, като владението на подобни имоти има правно значение в административната процедура само при надлежно предоставено право на ползване и при условията на § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ, каквито твърдения в настоящия процес не са наведени.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 505 от 10.11.2008 г., постановено по гр.д. № 300 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Д.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: