О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N456
София,16.0.7 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 742/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К” ЕООД-Пазарджик срещу въззивно решение № 58 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 861/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което се оставя в сила решение от 14.05.2008 г. по гр.д. № 2959/2007 г. на Пазарджишкия районен съд. С последното е уважен предявения от “С” АД срещу касатора иск за сумата 5 184 лв., представляваща стойността на извършени, но незаплатени от ответника услуги с багер през м. Х и ХІ 2006 г. на обект на последния в кв.”О”-София.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му като неправилно.
Ответникът по касация “С” АД по реда на чл.287 ГПК възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на наведените отменителни основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
За да уважи иска, съдът се позовал на двустранно подписани протоколи за извършено количество работа, стойността на които е фактурирана по цена 33.75 лв. От името на касатора последните са подписани от лицето Г. , който, разпитан като свидетел по делото е заявил, че е устно е упълномощен да приема извършваната работа на обекта в гр. С., който е на значително отстояние от седалището на дружеството, като подписаните протоколи предавал в края на седмицата на неговия управител, приемани от последния без възражения по тях. Във връзка с приложението на чл.301 ТЗ и предвид липсата на доказателства за обема на представителната власт на Г. съдът обсъдил данните относно периода между момента на узнаване от страна на ответното дружество за извършените от това лице за негова сметка действия и за цената, по която е остойностена услугата и момента на противопоставянето му срещу тях, при което приел, че фактура № 10/01.12.2006 г., върната от ответника с писмо от 28.02.2007 г. по съображения, че не е съгласен с фактурираните му от ищеца количества, е предадена от Г. на управителя на ответното дружество далеч преди изпращането на това възражение, каквато според съда била същността на писмото, обстоятелство, обуславящо приложението на чл.301 ТЗ. Развити са и съображения, че освен че не възразил по останалите три фактури, ответникът изпратил писмо, съдържащо извинение за забавата в плащането на извършената работа поради финансови затруднения. Последното съдържало изрично и точно признание, че ищецът коректно и точно е изпълнил работата, като освен това е преценен и факта, че касаторът е изплатил първата от процесните фактури (без ДДС), с което по същество с конклудентни действия изразил съгласието си с цената, по която е фактурирана услугата. Въз основа на така обсъдения доказателствен материал съдът приел, че освен нормата на чл.301 ТЗ, приложима в конкретния случай, по делото има достатъчно доказателства, сочещи на договорна връзка между страните, за валидността на която не се е изисква писмена форма, но има и извършено плащане, макар и по фактури, които не са предмет на настоящия спор, но касаят същия обект и е налице плащане по цената, по която е фактурирана извършената работа, предмет на спора. Въз основа на това е заключено, че не само че липсва противопоставяне, обстоятелство, валидиращо извършените от Г. действия без представителна власт, но е започнало и изпълнение от възложителя като потвърждение на тези му действия.
В изложението, депозирано по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касасионното обжалване с произнасянето от въззивния съд по приложението на чл.301 ТЗ по отношение на момента на узнаване, като изтъква, че съдът без позоваване и събиране на доказателства относно момента на узнаване, е обсъдил този въпрос и е приложил цитираната разпоредба. Поддържа, че даденото от съда разрешение по повдигнатия въпрос е в противоречие с възприетото в Решение № 1* от 16.11.2001 г. на ВКС по гр.д. № 359/2001 г., V г.о. становище, според което законодателят не е ограничил периода от време, през който това узнаване следва да се осъществи и при липса на такова ограничение следва да се приеме, че потвърждаване на действие, извършено без представителна власт може да се потвърди от търговеца без ограничение във времето относно момента на узнаване.
Така посочения критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не е налице, тъй като съдът не е ограничил по никакъв начин периода относно момента на узнаване от ответника на извършените от мнимия представител действия, но е посочил, че възражението е направено значително по-късно от узнаването за тях, като освен това съображенията му да уважи иска са основани и на изразеното по конклудентен начин съгласие на търговеца с единичната цена за машино-час.
Изложеното позволява да се обобщи, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. , т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 861/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: