1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
С., 11.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 940/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № ІІІ-83 от 13.05.2011 г. по гр.д.№ 400/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл.108 ЗС ответниците- съпрузи С. Б. Х. и Д. А. Х. са осъдени да предадат на ищците К. С. П., К. Т. Т., Г. Д. Т., С. И. Т., М. И. П., Б. Г. Д., С. Г. К. и С. Г. С. владението на собствения на ищците недвижим имот, представляващ празно дворно място от 2831 кв.м., означено като ПИ с идентификатор 53045.503.229 по кадастралната карта на [населено място] / бивш имот пл.№ 1172 по плана на м.”К.”/.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно приетото от съда, че ищците се легитимират като собственици на имота, както и че ответниците го владеят без правно основание.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят правни въпроси, по които считат че се е произнесъл въззивният съд и представляват основание за допускане на касационно обжалване, а именно:
1. Ползва ли се с официална доказателствена сила удостоверение за наследници и кой има тежестта да установи удостоверения с него произход- дали страната, която го е представила или оспорващата страна? По този въпрос касаторите намират, че въззивното решение противоречи на р.№ 500 от 1.07. 2004г. по гр.д.№ 19/ 2004 г. на ВКС, І г.о. и р.№ 347 от 11.04. 2008г. по гр.д.№ 2037/ 2007г. на І г.о., с което обосновават искането си за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК
2. Оспорването на верността на удостоверение за наследници следва ли да се извършва по реда и в рамките на чл.193 ГПК?
3. Когато даден документ е подписан от множество лица като негови автори, но липсва или се оспорва подписа на един от тях, следва ли да се счита, че налице оспорване автентичността на целия документ, следва ли да се провежда доказване на автентичността на останалите подписи и кой носи тежестта за това? По този въпрос поради липсата на съдебна практика се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,
4.При съвладение от съпрузи прекъсването или спирането на давността по отношение на единия съпруг чрез предявяване на иск срещу него води ли до същите последици и за другия съпруг, без последният да е бил конституиран като страна по делото.
Ответниците по жалбата /ищци по първоначалното производство/ оспорват наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане, а по същество я намиран за неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са лица, на които през 1994 и 1995 г. с две решения на поземлената комисия е възстановен бивш земеделски имот, сега представляващ ПИ с идентификатор 53045.503.229 по кадастралната карта на [населено място] / бивш имот пл.№ 1172 по плана на м. „К.”/.
С нот.акт № 55/ 96 г. те са заменили имота си с лек автомобил, собственост на Т. и П. Ж..
С нот.акт № 50 от 15.03.99 г. Т. и П. Ж. са продали получения при замяната имот на С. Б. Х., който към този момент е бил женен за Д. Х..
С искова молба, вписана на 20.07.99 г. ищците са поискали обявяване на договора за замяна за нищожен и връщане на имота. Исковете им са уважени с влязло в сила решение по гр.д.№ 160/ 99г. по описа на районен съд [населено място].
На 14.05.2003 г. ищците са предявили иск за връщане на имота срещу последния приобретател С. Х., който иск с обжалваното решение на въззивния съд по гр.д.№ 400/ 2011 г. е бил уважен.
За да уважи иска възивният съд е изложил съображения, че макар и придобивната сделка на С. Х. да предшества завеждането на дело № 160/ 99 г. и поради това за него да има възможност да иска провеждането на косвен съдебен контрол на решенията за възстановяване на имота в полза на ищците, това оспорване е било неуспешно и решенията за възстановяване са валидни и законосъобразни, поради което легитимират ищците като собственици на имота. На второ място е прието, че ответниците владеят имота без основание като добросъвестни владелци / тъй като правата на техните праводатели са отпаднали с уважаване на иска за нищожност да договора за замяна/, но не могат да го придобият по кратката придобивна давност, тъй като преди да изтече, давността е била прекъсната с предявяване на настоящия иск, което е станало на 15.05. 2003г. Прието е освен това, че ответниците не могат да присъединят и владението на своите праводатели, тъй като и то е било прекъснато с предявяване и уважаване на иска по гр.д.№ 160/ 99г.
С оглед на горните данни настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че по нито един от поставените правни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първите три въпроса са процесуалноправни и са свързани с проблема за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на официален свидетелстващ документ, каквото е удостоверението за наследници. Възивният съд е процедирал съобразно утвърдената съдебна практика по приложението на чл.143, ал.1 / отм./ и чл.154, ал.3,пр.1 ГПК / отм/. и чл.193, ал.3, пр.1 от действащия ГПК, според които удостоверението за наследници, когато е издадено по надлежния ред от компетентното длъжностно лице в кръга на службата му, представлява официален свидетелстващ документ и тежестта за доказване неистинността му пада върху страната която го оспорва. Някои решения в този смисъл са например р.№ 100/ 2.03.2011 г. по гр.д.№ 1820/ 2009г. на І г.о., р.№ 85 от 14.07.2011 г. по гр.д.№ 635/ 2010 г. на ІІ г., постановени по реда на чл.290 ГПК, както и р.№ 976/ 17.03.2010 г. по гр.д.№ 2769/2008 г. на І г.о. и р.№ 1111/2.10.2008г. по гр.д.№ 4618/ 2007 г. на V г.о.
От друга страна представените от касаторите решения №500/ от 1.07. 2004 г. по гр.д.№ 19/ 2004 г. І г.о. и р.№ 347 от 11.04.2008г. по гр.д.№ 2037/2007г. на І г.о. всъщност не обслужват тяхната теза за противоречие в практиката, тъй като в тези решение няма принципно отричане на удостоверението за наследници като официален документ, а само за случаите, когато те е издадено при липсата на преки доказателства / акт за раждане/, установяващи произхода на дадено лице. Предмет на споровете по тези дела е било установяване на произход при изгубен акт за раждане и следователно като постановени при различна фактическа обстановка те не могат да обосноват наличието на противоречива съдебна практика и основание за допускане на касационното обжалване. Освен това и самото оспорване на документа трябва да бъде направено изрично и недвусмислено, докато по настоящото дело касаторите не са изяснили какво точно намират за невярно в удостоверението относно произхода на лицата и родствената им връзка с общия наследодател.
По отношение доводът за нищожност на решението на поземлената комисия поради незаконен състав решението на въззивния съд е съобразено с утвърдилата се съдебна практика, според която като акт на колективен орган е достатъчно решението да се подпише от председател и секретар /т.е. да има два подписа- чл.15, ал.2, т.6 З./, докато в случая решението е подписано от трима души и няма доказателства, че липсва точно подписът на секретаря. И тук съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, тъй като се оспорва официален диспозитивен документ и доказването следва да се извърши от оспорващата страна съгласно чл.193, ал.3, пр.1 ГПК.
Последният материалноправен въпрос е за съвладението от съпрузи и дали прекъсването или спирането на давността по отношение на единия съпруг засяга и другия, при положение, че той не е бил конституиран като страна по делото. На първо място следва да се посочи, че въпросът не е зададен съвсем коректно, тъй като съпругата, макар и по-късно, но все пак е била конституирана като страна в процеса във въззивното производство, като съдът е изпълнил указанията, дадени в т.17 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и е повторил процесуалните действия, извършени от първата инстанция, считано от връчване на исковата молба.
На второ място е очевидно, че въпросът е поставен във връзка със защитната теза на касаторите, че ако не в полза на С. Х., то в полза на съпругата му Д. Х. към момента, когато тя е привлечена в процеса и й е връчен препис от исковата молба, петгодишният срок на кратката придобивна давност, считано от момента на придобиване на имота, вече е бил изтекъл и тя е станала собственик, а оттам и съпругът й. Според въззивния съд след като по делото липсват данни ответницата да е осъществявала самостоятелно владение върху имота, нейното участие в делото произтича от качеството й на съпруга, тъй като придобиването на имота е станало по време на брака, поради което и спирането и прекратяването на давността по отношение на владеещия съпруг има същото действие и по отношение на другия съпруг. Развитите съображения са в съответствие с постоянната съдебна практика по въпроса за придобиване на имот по давност, която е изтекла по време на брака на съпрузите, като въпросът е решен с т.2 ППВС № 5/72 г., където е указано, че когато придобивната давност е започнала и е изтекла през време на брака и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху имота и той е станал имуществена общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота. Чрез прилагането на тази житейска презумпция практиката насочва към еднакво третиране на съпрузите както относно предпоставките, така и относно последиците от изтичане на давностния срок, а следователно и спрямо фактите, обуславящи спиране или прекъсване на този срок, така че въпросът е ясен, по него има задължителна съдебна практика, която в разглежданата хипотеза не се нуждае от коригиране и затова не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При доказана легитимация на ищците същественият по делото въпрос е бил за възможността ответниците да придобият имота по давност като добросъвестни владелци, тъй като без да знаят това, са закупили имот от несобственици / каквито са праводателите им с оглед установяване нищожност на тяхното придобивно основание/, но по този въпрос касаторите не представят изложение, нито сочат основания за допускане на жалбата им до разглеждане.
С оглед на тези съображения следва да се приеме че като цяло не са налице основания за провеждане на касационна проверка на решението на въззивния съд и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-83 от 13.05.2011 г. по гр.д.№ 400/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд .
Осъжда С. Б. Х.- ЕГН [ЕГН] и Д. А. Х.- ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплатят на С. Г. К.- ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк]ІІ, бл.237 разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: