О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 11.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2946 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по иска, „ВБН” ООД, [населено място], срещу решение № 1733 от 06.07.2018г. по в.т.д. № 5584/2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1515/25.07.2018г. по т.д. № 1336/2012г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД срещу „Холандия риал естейт 2” ООД за сумата от 81 450 евро, представляваща платена от ищеца сума във връзка с договор № 38/16.08.2011г. по банковата сметка на ответника, разкрита в МКБ „Юнионбанк” АД, като жалбоподателят е осъден да заплати и разноски по делото в размер на 4200 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, с оглед на което се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че вземайки предвид подадените за ответното дружество отговори и представените с тях доказателства, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като същите изхождат от дружеството „ХОЛАНДИЯ РИАЛ ЕСТЕЙТ” ООД, което не е страна по делото. Релевира доводи за умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца да заплати цената по процесния договор чрез банков превод по сметка на „ХОЛАНДИЯ РИАЛ ЕСТЕЙТ 2” ООД. Заявява, че представителите на дружеството са действали със съзнанието, че плащат по сметка на продавача „ХОЛАНДИЯ РИАЛ ЕСТЕЙТ” ООД, а не на трето лице -„ХОЛАНДИЯ РИАЛ ЕСТЕЙТ 2” ООД. Сочи, че действителната обща воля на страните по процесната сделка е първата вноска от цената в размер на 81 450 евро да постъпи по сметка в „МКБ Юнионбанк” АД с титуляр продавача и ипотекарен длъжник „Холандия Риал Естейт” ООД, за да може банката да инкасира сумата и процесният имот да се освободи от учредената ипотека и ищецът да го придобие чист от вещни тежести. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и по делото, „Холандия риал естейт 2” ООД, в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно сочи доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Не се спори по делото, че на 16.08.2011г. е подписан договор по чл.129 от ТЗ, с нотариална заверка на подписите, с който „Холандия риал естейт“ ООД продава на ищеца „ВБН“ ООД собствените си 28 032 дружествени дяла, с номинална стойност по 10 лева от капитала на „Лозен вали ЕЗ“ ЕООД за сумата от 101 450 евро, платима на две части: първата част от 81 450 евро – по сметка на продавача, разкрита в МКБ „Юнионбанк“ АД, в деня на подписване на договора, срещу което плащане продавачът предоставя на купувача писмо за ангажимент за заличаване на учредената в полза на МКБ „Юнионбан““ АД договорна ипотека в частта, в която касае описания в договора недвижим имот, който е внесен в капитала на „Лозен вали ВЗ“ ЕООД чрез апортна вноска, и втората част от цената в размер на 20 000 лева – по сметка на „Холандия риал естейт“ ООД, разкрита в МКБ „Юнионбанк“ АД- IBAN BG 30 СВUN 9195 1000 1490 14, ВIС СВUNBGSF, в тридневен срок от представяне на чисто удостоверение за тежести, от което да е видно, че договорната ипотека в полза на МКБ „Юнионбанк“ АД, както и възбраната върху имота са заличени. На 16.08.2011год. „ВБН“ ЕООД е наредило да бъде платено от сметката му в МКБ „Юнионбанк“ АД сума в размер на 81 450 евро по сметка, разкрита в МКБ „Юнионбанк“ АД, IBAN ВG 30 СBUN 9195 1000 1490 14, ВIC СВUNBGSF с титуляр – ответното дружество.
В мотивната част на атакуваното решение съдът е обсъдил представения и приет по делото договор за търговско представителство от 01.01.2009г., сключен между „Холандия риал естейт“ ООД и ответното дружество „Холандия риал естейт 2″ ООД, с който „Холандия риал естейт“ ООД възлага на „Холандия риал естейт 2″ да му сътрудничи при извършване на търговската му дейност, в това число да получава и погасява парични задължения към търговеца или към трети лица от името и за сметка на търговеца.
Въз основа на приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че на 16.08.2011г. банковата сметка на „Холандия риал естеит 2″ ООД, разкрита в МКБ „Юнионбанк“ АД- IBAN ВG 30 СBUN 9195 1000 1490 14, ВIC СВUNBGSF, е заверена със сумата от 81 297,21 евро, с левова равностойност 158 827,50 лева., която сума е осчетоводена от ответното дружество и е възстановена от него по договор за търговско посредничество на „Холандия риал естеит“ ООД с вътрешен документ по дебит общо в размер на 158 827,50 лв. В резултат на което с анекс от 01.03.2012г. към договора от 16.08.2011г., продавачът „Холандия риал естейт“ ООД е декларирал, че е получил изцяло от купувача дължимите суми по договора от 16.08.2011г., като купувачът не му дължи други плащания, освен описаните в т. 2 на анекса 20 000 евро, а анексът служи за разписка за получените суми. В анекса продавачът се задължава да заличи в срок до 31.05.2012 год. учредената в полза на банката договорна ипотека и възбраната върху имота, част от капитала на „Лозен вали ЕЗ“ ЕООД, а продавачът – да преведе сумата от 20 000 евро по сметка на „Холандия риал естейт“ ООД, разкрита в МКБ „Юнионбанк – АД- IBAN ВG 30 СBUN 9195 1000 1490 14, ВIC СВUNBGSF, в тридневен срок от представяне на чисто удостоверение за тежести, от което да е видно, че договорната ипотека в полза на МКБ „Юнионбанк“ АД, както и възбраната върху имота са заличени. Предвидено е, че ако ипотеката и възбраните не бъдат заличени в срок до 31.05.2012 год., купувачът задържа остатъка от плащането в размер на 20 000 евро като неустойка за забава.
За да потвърди отхвърлителното решение на първостепенния съд, решаващият апелативен състав въз основа на анализ събраните писмени доказателства по делото е достигнал до извода, че не е налице фактически състава на неоснователното обогатяване. Заключил е, че в настоящия случай не е налице твърдяното недължимо плащане, с което да е нарушена еквивалентността в отношенията между страните, като чрез извършеното плащане ищецът е изпълнил свое задължение, поето с договор № 38/16.08.2011 год. по чл. 129 от ТЗ. Обстоятелството, че банковата сметка, по която са преведени парите, не е с титуляр „Холандия риал естеит“ ООД не води до друг извод, тъй плащането е извършено именно по посочената от продавача по договора по чл.120 ТЗ сметка, по която купувачът следва да извърши плащането, поради което и това изпълнение има погасителен ефект спрямо кредитора – чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
За неоснователен е приет доводът на жалбоподателя, че осъщественото по този начин плащане не е прието от продавача. Посочено е, че в сключения на 01.03.2012год. анекс към договора по чл.129 ТЗ № 038/16.08.12 год. се съдържа изрична декларация от „Холандия риал естейт“ ООД, че е получило от ищеца „ВБН” ООД дължимите по договора от 16.08.2011 год. суми и че ищецът не му дължи други плащания, освен сумата от 20 000 евро, а анексът служи за разписка за получените суми. Приемането на плащането се установява и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, договора за търговско представителство и протокола за изпълнение по него. Твърдяното оспорване на плащането не се установява и от изпратеното на ищеца уведомление от „Холандия риал естейт“ ООД, с което кредиторът е уведомил ищеца, че инициирайки настоящето дело, самият ищец оспорва валидността на извършеното плащане и неговия погасителен ефект.
За неоснователен е счетен и доводът на жалбоподателя за извършено от първоинстанционния съд погрешно тълкуване на клаузата на пункт ІІ, т.1 от договора по чл.129 ТЗ. Изложени са съображения, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед на тези критерии, съобразявайки и съдържанието на подписания предварителен договор, по който купувачът е извършил плащания по същата банкова сметка, както и обстоятелството, че ищцовото дружество е наредило плащане на процесната сума на 16.08.2011г. – датата на подписването на договора по чл.129 ТЗ, по която следва да се внесе и остатъка от 20 000 евро и липсата дори на твърдение, че кредиторът- продавач е уведомил ищеца – купувач за друга своя сметка в банката, е прието от решаващия състав, че съдържащият се в тълкуваната клауза текст „в деня на подписване на настоящия договор“ не е обстоятелствено пояснение, отнасящото се до сметката на продавача, по която следва да бъде платена сумата, а индивидуализира определения от страните срок, в който следва да се плати цената.
Въззивната инстанция е счела за неоснователно и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от първостепенния съд, тъй като допуснатата при изписване на ЕИК на ответното дружество грешка не води до извода, че отговорите на исковата молба не са подадени от ответното дружество. В случая отговорите са подадени от адвокат, надлежно упълномощен от законния представител на дружеството ответник към този момент.
На последно място е посочено, че липсата на изпълнение на насрещното задължение на кредитора по договора по чл.129 ТЗ не води до извода за основателност на настоящата претенция, като за ищецът съществува друг ред за защита на твърдяното нарушение.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на спора, като включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда: І/ По какъв начин в хипотезата на чл.20 ЗЗД следва да се тълкува волята на страните, сключили даден договор, досежно неговия предмет, обем и крайна цел?; Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 215/12.10.2015г. по гр.д. № 49/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 202/13.07.2012г. по гр.д. № 680/2011г. на І г.о. на ВКС.; ІІ/ Наличието на договорни отношения между ответника и трето, неучастващо в производството по делото лице, има ли правно значение по конкретното дело, предвид правното основание на предявения иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за претендиране на процесната парична сума, поради неоснователно обогатяване при първоначална липса на правно основание?; Поддържа се, че обжалваният акт е постановен в противоречие с решение № 89/20.06.2013г. по гр.д. № 1184/2012г. на ВКС. Касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 2, последно предложение ГПК –„очевидна неправилност”.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на решението до касационно обжалване, предвид следното:
Вторият въпрос не покрива общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като въпреки, че въззивният съд е обсъдил наличието на договор за търговско представителство между продавача по договора за продажба и ответника по иска, не е извел от него неоснователността на претенцията. Апелативният съд е приел наличие на основание за извършеното плащане на базата на договора за продажба, във връзка с който е извършено плащането, позовавайки се на факта, че плащането има погасителен ефект спрямо продавача – кредитор по см. на чл.75, ал.1 ЗЗД, независимо че сумата фактически е постъпила по сметката на ответника – трето лице по отношение на договора за продажба. Решаващият състав се е позовал на обективирано в подписания анекс към договора за продажба от страните по него съгласие, че плащането е получено от продавача, като изрично се заявява, че анексът служи за разписка за него. С оглед на това, поставеният въпрос, касаещ вътрешните отношения между продавача и третото лице, доколкото сам по себе си не предпоставя изхода на спора, не може да обуслови и допускането на решението до касация.
Първият въпрос е свързан с приложението на чл. 20 ЗЗД във връзка с направеното от въззивния съд тълкуване на клаузата на пункт ІІ, т.1 от договора по чл.129 ТЗ. Дори да се приеме, че този въпрос пряко предпоставя изхода на спора, въззивната инстанция се е съобразила с практика на ВКС относно приложението на нормата на чл.20 ЗЗД, като е взела предвид всички обстоятелства, вкл. поведението и изявленията на страните при сключването на договора за продажба, и последващото споразумение към него /анекс/.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изхода на спора, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 5 700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1733 от 06.07.2018г. по в.т.д. № 5584/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА ”ВБН” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Холандия риал естейт 2” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, ап.76, направените за настоящото производство разноски в размер на 5 700 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.