4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 13.05.2016г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1842/2016г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 04.12.2015г. по гр.д.№20187/2014г. на ГС София, с което са отхвърлен искове с правно основание чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателите С. Б. С. и П. Г. С., чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси , които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответниците Й. С. Ц. и А. Ц. Ц., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационното обжалване следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете , предявени от С. и П. С. срещу Й. и А. Ц. с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане при условията на съпружеска имуществена общност да им заплатят сумата от 10140лв., представляващи неустойка по раздел IV, чл. 4.2. от предварителен договор от 05.10.2012г„ изменен на 05.11.2012г, за покупко-продажба на недвижим имот,находящ се в землището на [населено място] , [община], за вреди от разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на ответниците, евентуално ако се установи, че продавачите не са съпрузи да бъдат осъдени всеки по отделно да заплати сумата от по 5070лв., като неустойка по раздел IV, чл. 4.2. от предварителен договор от 05.10.2012г., изменен на 05.11.2012г.
Установено е по делото, че между страните по делото няма спор относно факта на сключване на предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот поземлен имот № 61, местност „К.-14, землище на [населено място] окол, [община] на 05.10.2012г. и анекс към него от 05.11.2015г., по силата на който ответниците са поели задължение в определен срок да сключат окончателен договор, както и задължението да представят удостоверение за търпимост на сградата по пар.16 от ПЗР на ЗУТ от Община С./т.3.3 от договора/. Прието е, че според т.4.2 от договора, изменена с анекс, страните са уговорили неустоечна клауза, според която при неизпълнение на задълженията на продавачите съгласно договора купувачите имат право да развалят договора, като получат платения задатък в двоен размер, а според т.4.5 от анекса при обективна невъзможност продавачите да представят посоченото в т.3.3 удостоверение договорът се разваля, като продавачите връщат на купувачите получения задатък, какъвто иск в настоящето производство не е предявен.
По делото е установено от прието като доказателство писмо от 16.10.2012г. на [община] до ответниците, във връзка с подадена от последните молба, с което Общината им отговаря, че не може да им издаде исканото удостоверение за търпимост на сградата по пар.16 от ПЗР на ЗУТ, поради забрана на ДНСК да издава такива. При теpи данни съдът е счел, че е налице обективна невъзможност на ответниците да изпълнят това си договорно задължение, което е признато и от ищците с отправената от тях нотариална покана.
При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че предявените от ищците искове с правно основание чл.92 ЗЗД са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките нито за ангажиране солидарната отговорност на двамата ответници, нито на отговорността на всеки един по отделно.
Въззивният съд, като е възприел мотивите на първоинстанционния съд, е приел, че неизпълнението на ответниците да представят удостоверението за търпимост на сградата се дължи на отказ на съответни компетентни органи да издадат такова, поради което и доколкото с чл.4.5 от договора, страните са уговорили, че при тази хипотеза не се дължи плащане на неустойка – задатък в двоен размер, то и на това основание искът на ищците за сумата от 10 140лв. неустойка за неизпълнен прадварителен договор, е неоснователен, тъй като за ищците не е възникнало право на разваляне на договор поради виновно неизпълнение на задължения на ответниците. Съдът е посочил, че те биха могли да искат само връщане на платена сума от 2600 евро като задатък, какъвто иск, обаче не е предявен.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че съдът в решението си е дал разрешение на въпроси от значение за спора: съставлява ли елемент от договора уговореното между страните, че се дължи връщане на даденото по договора в определен срок, ако договорът бъде прекратен по обективна невъзможност, налице ли е неизпълнение и следва ли да се приложи неустоечна клауза, ако при прекратяването му по обективна невъзможност страната, получила платения задатък не го е върнала в определения за това срок и дължи ли се неустойка при това неизпълнение, може ли по предявен иск за определена сума, съдът да отхвърли изцяло иска като неоснователен, съгласно правната квалификация, която е определил. Поддържат , че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Позовават се на ТР№142-3/1954г. ОСГК, решение от 16.12.2008г. по гр.д.№5371/2007г. ІV г.о. на ВКС за характера на задатъка по предварителен договор, решение от 23.12.2010г. по гр.д.№1831/2009г., ІV г.о. за това, кога може да се иска задатъка в двоен размер и каква е отговорността на всеки един от съпрузите в този случай, решение от 27.05.2011г. по гр.д.№951/2010г., ІІт.о.на ВКС, което не е относимо към преценката за допустимост на касационното обжалване, решение от 27.12.1994г. по гр.д.№632/1994г. ІV г.о. за съпоставката на правното значение на задатъка и неустойката, и решение от 24.10.2008г. по гр.д.№273/2008г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че задатък не може да бъде задържан или поискан в двоен размер, когато договорът е прекратен по взаимно съгласие.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че по въпросите съставлява ли елемент от договора уговореното между страните, че се дължи връщане на даденото по договора в определен срок, ако договорът бъде прекратен по обективна невъзможност, налице ли е неизпълнение и следва ли да се приложи неустоечна клауза, ако при прекратяването му по обективна невъзможност страната, получила платения задатък не го е върнала в определения за това срок и дължи ли се неустойка при това неизпълнение не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като същите не са от значение за изхода на спора. В случая съдът, за да отхвърли иск с правно основание чл.92 ЗЗД е приел, че страните по предварителния договор не са се договорили да се дължи заплащане на неустойка при разваляне на договора при обективна невъзможност на продавачите да представят изискуемите документи за сключване на окончателен договор. Жалбоподателите по същество излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт , като преповтарят съдържащи се в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г/..
Що се касае до въпроса може ли по предявен иск за определена сума, съдът да отхвърли изцяло същия, съгласно правната квалификация, която сам е определил , настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-т.2 от ТД№1/2013г. О. ТК на ВКС, в която е посочено , че задължение на въззивният съд е да даде` точна квалификация на спорното право, ако същата е неправилно определена от първоинстанционния съд.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.12.2015г. по гр.д.№20187/2014г. на ГС София.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер общо на 203 лева, в седмичен срок, от С. Б. С. и П. Г. С., за което да им се съобщи, като им се укаже да представят копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: