О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 14.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1311/2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. Г. против решение № 14 от 01.02.2019 г. по гр.д.№ 4/2019 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 216 от 27.11.2018 г. по гр.д.№ 106/2018 г. на РС-Нова Загора. С потвърденото решение е допусната съдебна делба между касатора и Г. Д. Г. на четири земеделски имота, възстановени с решение № 25129/30.11.1994 г. на наследници на Д. Г. Д. и на гора, съставляваща имот …. по КВС, в землището на [населено място], [община], обл. С., представляваща дървопроизводителна горска площ от 10,999 дка., находяща се в м. „С.” при квоти: 4/9 ид.ч. за М. Г. и 5/9 ид.ч. на Г. Г..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 90а ЗН, за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на заявеното от касатора оспорване на саморъчното завещание в полза на ответника относно авторство и правни последици от него, за това, че е приет препис от завещанието, а не оригинала, че вписаният екземпляр е приет след преклузивния срок. Направено е оплакване и за необоснованост на извода, че завещанието, като неоспорено, поражда действие, включително и за горския имот.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са поставени въпроси, свързани с оплакванията в касационната жалба, по които се твърди противоречие със съдебната практика относно това: поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен след откриване на наследството. Формулирани са и въпроси относно това поражда ли действие завещание, което не е вписано, може ли съдът да се позове на препис от саморъчно завещание, ако не е представен оригинала, преклудира ли се възможността да се представи вписан препис от завещание след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, като по този въпрос, касаторът се позовава на т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и на ТР № 7/2012 г. ОСГТК, т.7
Ответниците по касация оспорва жалбата и допускането до касация, защото поставените въпроси не кореспондират на данните по делото и са неотносими – завещанието не е оспорено относно авторството, а вписването на завещанието има само оповестително значение.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба от М. Д. Г. против Г. Д. Г. на четири земеделски имота, възстановени с решение № 25129/30.11.1994 г. на наследници на Д. Г. Д.. Допълнително е поискана делба и на гора, съставляваща имот …. по КВС, в землището на [населено място], [община], обл. С., представляваща дървопроизводителна горска площ от 10,999 дка., находяща се в м. „С.”, възстановен с решение № Н148Г от 06.07.2000 г. , като исковата молба е присъединена към настоящото дело. Ищецът е поискал да се допусне делба при равни квоти, тъй като петте делбени имота са останали в наследство от Д. Г. Д., техен баща, починал 27.11.1988 г. и от майка им С. М. Д., починала на 23.02.1997 г. В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил квотите, при които се иска допускане до делба и се е позовал на саморъчно завещание с дата 24.03.1997 г., оставено от С. М. Д., с което тя завещава на сина си Г. 1/3 ид.ч. от цялото си имущество. Представено е копие от саморъчното завещание. Ищецът е оспорил завещанието с молба от 17.04.2018 г. и е поискал да се открие производство по чл. 193 ГПК и съдът да укаже на ответника, че носи доказателствената тежест да установи, че завещанието е автентично. В съдебно заседание на 06.06.2018 г. обаче, пълномощникът на ищеца адв.Н. изрично заявява, че не оспорва автентичността на завещанието и самото завещание като такова, издадено от С. М. Д., не оспорва пораждането на правни последици от него по отношение на нивите, а счита, че в частта за гората, то не може да породи действие. Съдът е открил производство по оспорване, но предвид заявеното от пълномощника на ищеца, по него не са събирани доказателства. Саморъчното завещание е обявено с протокол от 26.08.1997 г., вписано е на 21.08.2018 г. и по делото е представен нотариално заверен препис от него след първото по делото заседание.
Въззивната инстанция е възприела изводите на РС, че завещанието не е оспорено предвид заявеното от пълномощникът на ищеца в съдебно заседание, Прието е, че тъй като завещанието е универсално и предвид обявяване на чл. 90а ЗН за противоконституционен, поражда действие както за земеделските земите, така и за горите, защото двата закона са аналогични. Затова делбата е допусната при квоти: 4/9 ид.ч. за М. Г. и 5/9 ид.ч. на Г. Г..
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпросите, касаещи оспорването на саморъчното завещание и откриване на производство по чл. 193 ГПК. Макар с молбата от 17.04.2018 г. пълномощникът на ищеца да е оспорил авторството на саморъчното завещание, представено от ответника, в откритото съдебно заседание три месеца по-късно е оттегли оспорването, заявявайки изрично, че не оспорва това, че завещанието е издадено от С. М., а оспорва само правните последици от него по отношение на горите. Ако изявлението му не е било отразено правилно в протокола, той е могъл да поиска поправката му по реда и в срока по чл. 151 ГПК. Тъй като не е поискана поправка на протокола, съгласно чл. 152 ГПК, протоколът има доказателствена сила за извършените процесуални действия в съдебно заседание. Неудостовереното с протокола действие се смята за неизвършено. Така този въпрос не отговаря на фактите по делото.
Въпросите, касаещи представянето на оригинал от завещанието и необходимостта от вписването му също не обуславят касационен контрол. В срока по чл. 131 ГПК е представено копие от саморъчното завещание. Вписване на саморъчните завещания е предвидено в чл. 4 б.”к” ПВ с изменението му /ДВ, бр. 63 от 2014 г/. На вписването не е придадено конститутивно или защитно действие, т.е. вписването има само оповестителен характер. Ответникът е заявил, че иска да се ползва от завещанието и така е приел наследството по завещание, което поражда действие от откриване на наследството. Следователно тази група въпроси не са определящи за изхода от спора.
Не обуславят изхода от спора и въпросите, касаещи представянето на препис от завещанието, а не оригинала. След обявяване на саморъчното завещание от нотариус, оригинала от него става документ от служебния архив на нотариуса, който е неприкосновен и може да се изнася от кантората му само при условията на чл. 28 ЗННД. Налице са специални императивни правила относно съхранението на саморъчното завещание, извършване на експертизи и издаване на преписи от него – чл. 28 ЗННД и чл. 3, чл. 4, чл. 9, чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредба № 32 за служебния архив на нотариусите и нотариалните кантори. Издаденият препис от нотариуса има силата на официален документ. При необходимост от изготвяне на СГрЕ, нотариуса осигурява достъп до архива си и присъства при изготвяне на експертизата. Законът установява задължение за нотариуса да съхранява завещанието сто години, поради което при вписването му се отразява при кой нотариус се съхранява завещанието.
Относим към спора и свързан с мотивите на съда относно действието на универсалното саморъчно завещание по отношение на възстановения горски имот е въпросът: Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството. По този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 4/1996 г. на Конституциония съд и съдебната практика по приложението на чл. 90а ЗН – Решение № 201 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2011 г., I г. о., ГК и Решение № 450 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2008 г., II г. о., ГК. Горите се включват в новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а ЗН и по отношение на тях се прилагат специалните правила за наследяване, предвидени в ЗН за възстановената собственост, между които е и чл. 90а ЗН. Нормата е обявена за противоконституционна само в частта относно завещанието на земеделски земи, включени в ТКЗС. Основният мотив е, че земеделските земи са кооперирани, а не одържавявани и собствеността върху тях е запазена макар и в идеални граници. Нормата на чл. 71 ЗН е допускала делба на внесените в ТКЗС земеделски земи. Решението на Конституционния съд обаче не се отнася за имотите, включени в приложното поле на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, защото те са отнети от собствениците поради одържавяването им. /Виж чл.1 Закон за стопанисване на горите Обн., ДВ, бр. 71 от 27.03.1948 г., изм. и доп., бр. 270 от 16.11.1950 г., отм., Изв., бр. 89 от 7.11.1958 г., в сила от 7.12.1958 г./ В частта, с която чл. 90а ЗН предвижда недействителност на завещания относно одържавени имоти, собствеността върху които се възстановява, нормата не е обявена за противоконституционна и действа. Следователно завещание, съставено след одържавяване на горите и преди възстановяването им, няма действие за тези имот.
С въззивното решение е прието, че универсалните завещания и за горите пораждат действие, защото двата закона са аналогични. Предвид констатираното противоречие и на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само в частта, в която са определени квотите от допуснатия до делба горски имот, тъй като той е възстановен след откриване на наследството.
В останалата част, отнасяща се до земеделските земи е приложимо решението на Конституционния съд и предвид изложеното по-горе по останалите въпроси, по които не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, не се допуска касационен контрол.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 01.02.2019 г. по гр.д.№ 4/2019 г. на Сливенски окръжен съд само в частта, с която е потвърдено решение № 216 от 27.11.2018 г. по гр.д.№ 106/2018 г. на РС-Нова Загора в частта му, с която са определени квоти от допуснатия до съдебна делба имот – гора, съставляваща имот …. по КВС, в землището на [населено място], [община], обл. С., представляваща дървопроизводителна горска площ от 10,999 дка., находяща се в м. „С.” при квоти: 4/9 ид.ч. за М. Г. и 5/9 ид.ч. на Г. Г..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 01.02.2019 г. по гр.д.№ 4/2019 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 216 от 27.11.2018 г. по гр.д.№ 106/2018 г. на РС-Нова Загора в частта му, с която е допусната съдебна делба на възстановени с решение № 25129/30.11.1994 г. на наследници на Д. Г. Д. четири земеделски имота, както следва:
нива с площ 15,704 дка. в м. „З. ”, съставляваща имот ….;
нива с площ 13,540 дка. в м. „С.”, съставлящата имот № ….;
лозе с площ 3,610 дка в м. „К.”, съставляваща имот ….
нива с площ 6,042 дка в м. „З.”, съставляваща имот ….
при квоти: 4/9 ид.ч. за М. Д. Г. и 5/9 ид.ч. на Г. Д. Г..
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: