2
Определение
№ 457
С., 16,06, 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря
и с участието на прокурора ,
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков
търг. дело № 841 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5801/17.У1.2010 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното решение № 383 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 3.1У.2010 г., постановено по т. дело № 3312/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 78 на СГС, ГК, с-в 1-9, от 28.Х.2009 г. по гр. д. № 4347/06 г.: за отхвърляне на обективно кумулативно съединените осъдителни искове на това д-во, предявени срещу Д. В. А. от С., с предмет осъждането на последния да заплати на търговеца сума в размер на 3 352.52 лв. – на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и сума в размер на 27 648.51 лв. – съответно на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението на всяко от трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция или, алтернативно, делото да бъде върнато; за ново разглеждане от друг състав на САС.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по материалноправен въпрос, „свързан с приложението на чл. 264, във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД“, решен в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решаван от съдилищата в страната, а и същият бил „от значение за точното прилагане на закона“. В тази връзка касаторът се позовава на четири решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС, постановени при действието на отменения процесуален закон, а също и на влезли в сила решения на Добричкия ОС и на Великотърновския апелативен съд
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. В. А. от С. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на д-вото, като се инвокират доводи, че последното „формално използва терминологията на чл. 280, ал. 1 ГПК“.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на [фирма] -С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.П.10 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода „по конкретното дело“, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховния касационен съд не е задължен да го извежда от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това и особено при едностранчивата представа на настоящия жалбоподател за последното от тях /по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 383 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от З.ІV.2010 г., постановено по гр. дело №3312/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: