4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 16.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №3932/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Производството е образувано по частна жалба на Ш. Р. К. и С. А. К., двамата от А., подадена от пълномощника им адвокат В. С., срещу определение №750 от 11.03.2013 г. по гр. дело №782/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение №289/27.02.2013 г. по гр. дело №323/2013 г. на Асеновградския районен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на жалбоподателите поради недопустимост на предявения иск за обявяване нищожност на съдебната делба, извършена между тях, Ш. О. И., Й. Ш. И. и Г. Ш. К. на недвижим имот и е отхвърлена молбата им за допускане обезпечение на иска. Прието е, че влязлото в сила съдебно решение обвързва съделителите.
В исковата молба на Ш. Р. К. и С. А. К. са изложени твърдения, че с влязлото в сила решение е извършена делба на поземлен имот, находящ се в кв. Д. В., [община], област П., заедно с построената в имота масивна сграда с площ 102 кв.м., като имотът е изнесен на публична продан. Така извършената делба е нищожна, защото в имуществена общност е включен чужд имот. Освен това жилищната сграда е реално поделяема – в нея са обособени две самостоятелни жилища.
Частната жалба е процесуално недопустима в частта и относно отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение на иска. Според разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната касационна жалба срещу определение №750 от 11.03.2013 г. по гр. дело №782/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в тази част трябва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Частната жалба в останалата част е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по правните въпроси относно това допуснато ли е процесуално нарушение ако съдът откаже да открие производство по оспорване правата на собственост на част от съделителите, които не са съсобственици; допустимо ли е да се оспорват правата на останалите съделители в съсобствеността и дали е нищожна делбата при участие като страна на лице, което не е съсобственик на имота; допустимо ли е да се допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече сгради, които са изключени от съсобствеността; нищожна ли е делба, при която не са зачетени правата на съделителите върху самостоятелни обособени жилища. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са ППВС №7/73 г. и ППВС №2/82 г., както и решение №600 по гр. дело №3040/1990 г. на ВС.
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, тъй като са обусловили изхода на спора. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата. Съобразена е трайно установената съдебна практика, според която страни в съдебната делба трябва да бъдат всички съсобственици. Участието като страна в съдебната делба на лице, което не е съсобственик, както и неправилното прилагане на материалния закон относно това дали част от имотите, предмет на делбата са индивидуална собственост на отделни съделители не водят до нищожност на съдебната делба, а евентуално до неправилност на съдебното решение по допускането на делбата. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните и спорът не може да бъде пререшаван чрез предявяване на иск за нищожност на делбата поради евентуално допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърдяните пороци на съдебното решение не могат да бъдат отстранени по исков ред, защото правото за делба вече е установено със сила на пресъдено нещо. Отстраняването им е можело да стане по реда на инстанционния контрол, който в случая вече е приключил и със силата на присъдено нещо са преклудирани всички възражения срещу право за делба, които го изключват или променят съдържанието му, както и евентуално по реда на отмяната на изчерпателно изброените основания по чл.303 ГПК на влезли в сила неправилни решения, като средство за привеждане им в съответствие с действителното правно положение.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба на жалбоподателите поради недопустимост на предявения иск.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №750 от 11.03.2013 г. по гр. дело №782/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение №289/27.02.2013 г. по гр. дело №323/2013 г. на Асеновградския районен съд за връщане исковата молба на Ш. Р. К. и С. А. К., двамата от А., поради недопустимост на предявения иск.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Ш. Р. К. и С. А. К., двамата от А., срещу определение №750 от 11.03.2013 г. по гр. дело №782/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение №289/27.02.2013 г. по гр. дело №323/2013 г. на Асеновградския районен съд за отхвърляне молбата им за допускане обезпечение на иска.
Определението в частта за оставяне без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.