3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 457
гр. София, 02 октомври 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2870 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3077/23.06.2017 г. на И. В. И. против определение № 202/08.06.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 74/2017 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на въззивното решение № 74/28.04.2017 г. в частта му за съдебните разноски.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението и моли за неговата отмяна. Твърди, че разноските в производството, в случая – депозити за вещи лица и свидетели, се дължат от ответника изцяло, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съгласно правилото, установено в специалната разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
Ответната страна по жалбата – П. на Р. Б., не е депозирала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С атакуваното определение Апелативен съд – Велико Търново е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на съдебното решение в частта му за съдебните разноски, като е посочено, че ответникът дължи на ищеца разноските, сторени пред първата и въззивната инстанции, пропорционално на уважената част от исковете. На тази база са направени изчисленията и на жалбоподателя са присъдени разходи – за държавна такса, депозити за вещи лица и свидетели, както и за адвокатско възнаграждение – за двете инстанции общо в размер на сумата 304.48 лв.
Определението е неправилно. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ съдържа специална регламентация относно разноските в производството. Съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ ищецът дължи разноски само, ако искът бъде отхвърлен изцяло, както и при оттегляне или отказ от иска изцяло. На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, когато искът е уважен изцяло или частично /както е и в настоящия случай/, разноските се възлагат в тежест на ответника. На ищеца се дължи възстановяване изцяло на внесената държавна такса и на другите заплатени от него съдебно-деловодни разноски, а възнаграждението за един адвокат се присъжда съразмерно на уважената част от иска /т.е. само за адвокатското възнаграждение разрешението, възприето в чл.10, ал.3 ЗОДОВ е аналогично на това в чл.78, ал.1 ГПК/. В този смисъл е и задължителната практика на Върховния касационен съд – определение № 1248/29.12.2015 г. по гр.д. № 5518/2015 г, III г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
В случая, въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските с присъждане в цялост на разходите за вещи лица и свидетел, като и тези разходи са присъдени съразмерно на уважената част от исковете. Този извод на съда е в противоречие със специалната разпоредба на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, според която както се посочи по-горе, съразмерно се възстановява само възнаграждението за един адвокат. С въззивното решение първоинстанционния съдебен акт е отменен и в частта за разноските, като вместо това са присъдени разноски общо за двете инстанции в размер на 304,48 лв. / в т.ч. за първата инстанция – 298, 35 лв./, вместо общо дължимите такива от 740,71 лева, включващи изцяло и разходите за двете експертизи /500 лв./, депозит за свидетел /15 лв./ и съразмерно на уважената част от исковете възнаграждението за един адвокат – 225.71 лв. При това положение, на жалбоподателя се дължи присъждане още и на сумата 442, 36 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 202/08.06.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 74/2017 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК въззивно решение № 74/ 28.04.2017 г., постановено възз.гр.д. № 74/2017 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, като:
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал. 3 ЗОДОВ П. на Р. Б. да заплати на И. В. И., с ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], сумата от още 442, 36 лв. разноски за производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.