О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. С., 22.05 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 366 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 747 от 18.ІІ.2010 г. на пловдивското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против решение № 588 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 12.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1141/2011 г., с която е бил уважен отрицателния установителен иск на Д. Г. М. от [населено място] с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК досежно признаване, че той не дължи на това д-во сума в размер на 21471.32 лв. по издаден на 8.VІ.2006 запис на заповед, за която по искане на търговеца по чл. 237, б. „е”, предл. 1-во ГПК /отм./, последният е бил снабден с изп. лист, но също и против частта от същото с която е било потвърдено първоинстанционното решение по спора: досежно отхвърляне установителния иск на Д. Г. М. срещу търговеца с посоченото правно основание за недължимост на сума в размер на 8 528.68 лв. /като част от цялото вземане/ по същия запис на заповед.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение, предвид постановяването му при липса на предпоставките по чл. 424 ГПК, а също и в нарушение на материалния закон и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира неговото обезсилване, респ. касиране и присъждане на разноски, направени в трите инстанции по приложен списък по чл. 80 ГПК, възлизащи общо на 3 562 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и два лева/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следния, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, материалноправен въпрос: „Ако е писмено уговорено, че запис на заповед обезпечава плащането на дължима цена по договор за продажба на стоки между търговци, то следва ли че същият запис на заповед обезпечава и плащането на дължимата лихва за забава, при положение, че обезпечаването на плащането на лихва със същия запис на заповед не е писмено уговорено в същия договор, но сделката е търговска и лихва се дължи винаги, освен ако е било уговорено противното и такава уговорка липсва в конкретния случай?” В тази връзка,у без да се позовава на непълнота, неяснота или противоречие в закона, касаторът инвокира довод, че липсвала съдебна практика, „която категорично да постановява дали издателят на запис на заповед отговаря и за лихвите по каузалното правоотношение, след като това не е били изрично предвидено в договора, от който последното произтича”.
Ответникът по касация Д. Г. М. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По оплакването на търговеца касатор за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Въззивната инстанция се е произнесла по съществото на иск, който е бил квалифициран като такъв „по чл. 124, ал. 1 ГПК, съединен евентуално от уважаването му с иск по чл. 55 ЗЗД”, като на стр. 4 от мотивите към обжалваното решение Пловдивският апелативен съд изрично е констатирал:
„Изпълнителният лист за сумата 30 000 лв., дължима от ищеца по силата на запис на заповед от 08.06.2006 г. не е издаден по реда на заповедното производство, а по реда на чл. 237 и сл. от ГПК (отм.). Това води до извод, че пред длъжника възможността за защита е била по чл. 250 от ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 9 от ГПК-нов, а при пропускане на предвидения в тази правна норма срок чрез предявяване на възраженията – за оспорване на вземането по исков ред с оглед чл. 254 ГПК (отм.) т.е. чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Упражняването на това право – с оглед изложеното за чл. 424 от ГПК – е възможно и след 01.03.2008 г., като основанието на исковата претенция ще е чл. 124, ал. 1 ГПК”.
С оглед съдържанието на цитирания пасаж се налага констатацията, че в употребеният в първите три абзаца от диспозитива на обжалваното въззивно решение израз: „по заявление по чл. 417 от ГПК”, съвършено необосновано „съжителства” с израза: „и образувано ч. р. дело № 5160/2007 г. по описа на ПРС е бил издаден на 29.06.2007 г. изпълнителен лист”. Към датата на издаване на този изпълнителен лист действащият от 1.ІІІ.2008 г. и понастоящем процесуален закон, вкл. Гл. ХХХVІІ „Заповедно производство”, все още дори не е бил обнародван в „Д. вестник”. Следователно не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт: като постановено по иск с правно основание по чл. 424 ГПК, но извън сроковете и без да са били налице предпоставките за предявяването му, в какъвто смисъл са доводите на търговеца настоящ касатор.
2. По формулирания в изложението на търговеца касатор материалноправен въпрос:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В настоящия случай обаче, формулираният от пловдивското [фирма] материалноправен въпрос има изцяло хипотетичен характер, въобще не е бил предмет на произнасяне на въззивната инстанция с атакуваното от д-вото решение и поради това не е обосновава приложимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 588 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 12.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 1141/2011 г.
В р ъ щ а делото на същия състав на Пловдивския апелативен съд, който да поправи допуснатите очевидни фактически грешки в първите три абзаца от диспозитива на постановеното от него решение № 588/12.ХІІ.2011 г. по гр. дело № 1141/2011 г., изразяващи се в употреба на израза: „по заявление по чл. 417 от ГПК”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2