О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр.София, 22.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 412/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на И. М. Д. срещу определение на Пловдивски окръжен съд от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 1514/ 2011 г. С него е прекратено въззивното производство по жалбата на И. Д. срещу решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 3259/ 2007 г. по съображения, че в качеството си на въззивник, Д. не е представил по делото документ за внесени 40 лв такса за призоваване на новоконституирани въззиваеми – М. Т. К. и Х. Т. К. – Г..
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като сумите за призоваване трябвало да бъдат внесени от ищеца в първоинстанционното производство, а не от него. Освен това поддържа, че не е бил предупреден от съда за последиците от невнасянето на сумата и че не е допустимо въззивното производство да се прекратява на основания, непредвидени в чл.200 от ГПК (отм.). Поради това моли определението на въззивния съд, с което въззивното производство е прекратено, да бъде отменено.
Ответната страна Д. Д. С. оспорва жалбата като твърди, че частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Ответните страни Х. И. Д., С. Х. П., Р. М. Б., С. М. М., Т. Х. К., М. Т. К., Х. Т. К. –Г., Н. С. Д. – И., Т. С. Д., [фирма], К. М. Т., П. Л. Г. и Е. Л. Г., не вземат становище по частната жалба.
Съдът намира частната жалба за допустима. Неоснователни са доводите на ответната страна Д. С., че жалбата не следва да се допуска до обжалване поради липса на формулиран правен въпрос. Предмет на обжалване е прекратително определение, постановено за първи път от въззивен съд – чл.274 ал.2 от ГПК. Това обжалване не е касационно и Върховният касационен съд не действа като касационна, а като втора инстанция. Частната жалба е допустима на общо основание, а не само при условията на чл.274 ал.3 от ГПК, поради което представянето на изложение по чл.280 от ГПК не е необходимо и жалбоподателят не е длъжен да излага правен въпрос за допускане на обжалването.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Въззивното производство е образувано както по жалба от И. Д., така и по жалба от Х. И. Д., Н. С. Д. – И. и Т. С. Д., които се явяват ответници по иск за делба, предявен от Д. Д. С.. С първоинстанционно решение делбата е допусната, първото въззивно решение по спора е отменено от Върховния касационен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция с дадени задължителни указания. При новото въззивно разглеждане на делото е установено, че е починала въззиваемата И. М. К., съдът е издирил служебно и е конституирал като страни в процеса правоприемниците й Т. Х. К., М. Т. К. и Х. Т. К. – Г., установил е постоянните им адреси и е изпратил призовки за съдебно заседание. Призовките до М. и Х. К. са върнати в цялост с удостоверяване, че от дълго време същите живеят в чужбина, поради което на 20.12.2011 г. съдът е разпоредил да бъдат призовани с публикация в Държавен вестник, като жалбоподателите бъдат уведомени да внесат необходимата за това такса от 40 лв. И. Д. е уведомен за разпореждането на 03.01.2012 г., без да бъде предупреден за последиците от неизпълнението му. Същият, чрез пълномощник, е декларирал писмено на 12.03.2012 г., че няма да внесе сумата, след което съдът с обжалваното в настоящето производство определение, е прекратил производството.
Определението е неправилно. Призоваването чрез публикация на съобщението в неофициалния раздел на Държавен вестник е допустимо само по отношение на страна, която е ответник по делото (чл.50 от ГПК – отм., чл.48 от ГПК) и се извършва за сметка на ищеца. Изложеното важи и когато ответници бъдат конституирани за първи път във въззивното производство, тъй като до момента на конституирането им, те не се явяват страни по делото. Именно ищецът е този, който следва да посочи адресите им, а ако не бъдат намерени на тях – да се снабди с доказателства за постоянните и настоящите им адреси. В случай, че призоваването по този начин е невъзможно, при условията на чл.50 ал.2 от ГПК (отм.) именно ищецът трябва да посрещне разноските за публикуване на призовката (или съобщението) в неофициалния раздел на Държавен вестник, защото той е инициатор на производството и е заинтересован от развитието му. Това е особено показателно в конкретния случай, защото делото е върнато от касационния съд поради необходимостта да се конституира във въззивното производство задължителен другар, по отношение на който решението трябва да има сила. Ищецът е този, който е заинтересован от постановяване на допустим съдебен акт, защото в противен случай решението няма да може да бъде противопоставено на неконституираната страна, а спорът е именно в това, дали процесният делбен имот е съсобствен или се явява индивидуална собственост на новоконституирания ответник. Така че неправилно въззивният съд е изискал внасянето на такса за призоваване от въззивника, който се явява ответник по иска. Тази такса е следвало да се изиска от ищеца Д. С.. Освен това основателни са и доводите на частния жалбоподател, че съдът не му е указал последиците от невнасянето на сумата. Съгласно установената практика (включително приложените към частната жалба определения на ІІ г.о. на ВС и на ВКС по гр.д.№ 285/ 1980 г. и № 34/ 1999 г.), съдът трябва да даде изчерпателни и ясни указания на страната за дължимото процесуално поведение и последиците от него, в противен случай няма правомощие да я санкционира за неизпълнението им.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Пловдивски окръжен съд от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 1514/ 2011 г., с което е прекратено въззивното производство по жалбата на И. М. Д. срещу решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 3259/ 2007 г.
Делото да се върне на Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: