4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 24.10.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1273/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. В., гражданин на И. против решение №31 от 05.04.2017г. по т.д.40/2017г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация- „ Добринище ски” ЕАД,гр. Поморие/н/, чрез пълномощника си – адв. К. А. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касация –„Инерт Билд”ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Е. Г. излага становище, за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на БАС , а по същество подробни доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощникът си- адв. В. Д., е поддържал, че въззивният в противоречие с приетото с решение №33/10г. и решение 23/15г. на ВКС, ІІ т.о. се е произнесъл по следните въпроси – „ Надлежно издадени ли са и могат ли да служат като доказателство първични счетоводни документи / фактури/ за извършени плащания на суми по предварителен договор, когато в тях не са посочени имената на платеца, а тези на посредника при сключване на договора”, 2 /” Първичен счетоводен документ / фактура/ ползва ли се с доказателствена сила за извършено плащане на посочените в него суми, при липсата на платежни нареждания, банкови извлечения и други документи, които да удостоверяват плащането” и 3/ „ Как следва да бъде ценено твърдението за извършено плащане по предварителен договор при липса на първични счетоводни документи/ банкови документи, вносни бележки и платежни нареждания/”.Страната е изложила доводи за неправилност на изводите на съда, с оглед нейната интерпретация на обстоятелства, подлежащи на установяване в хода на производството, с оглед защитната й теза. От тези оплаквания са изведени въпросите – „ Невъзможността постъпили суми по банкова сметка на продавача да бъдат обвързани с договорена продажна цена на сключен предварителен договор, може ли да доведе до извода, че е налице валидно изпълнение по договора и 2/” Представените протоколи / вътрешни първични документи , съставени между свързани лица/, в които е описана каква сума за кой от предварителните договори е преведена, може ли да се ползва като безспорно доказателство за реално постъпили плащания на купувачите – физически лица по сключените предварителни договори”. Тези въпроси са поставени с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Със същото основание и излагане на оплаквания за неправилност на акта са поставени и въпросите:” Следва ли да намери приложение разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗЗД при заплащане на сума по предварителен договор на трето лице което не е било овластено да получи това плащане и „ Наличието на постъпили плащания на банковата сметка на трето лице, които по никакъв начин не могат да бъдат обвързани със сумите по твърдените за сключени предварителни договори, могат ли да служат като доказателство за реалното изпълнение на задължението и съответно да се считат за извършени в полза на обещателя”. Страната е разгледала и наличие на противоречие в изводите на съда с приетото с решение на Добрички окръжен съд, с което е обсъждана доказателствената стойност на счетоводните книги на търговеца. По отношение на тези свои разбирания касаторът е посочил, че по този начин въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разпоредбите на ТЗ и с практиката на съдилищата. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него в пункт първи три въпроса, със сходно съдържание не са релевантни, тъй като са свързани със становището на страната и с оплакванията й за неправилност на въззивното решение, а не с приетото от въззивния съд, като имат по-скоро фактически характер и се основават на фактически несъответни на мотивите твърдения на касатора. В случая, фактически необосновано страната е извела въпросите си, с оглед защитното си твърдение за недоказаност на конкретен факт – плащане по предварителните договори от страна на физическите лица купувачи по тях, като е поддържала фактически невярното твърдение, че съдът е направил правният си извод единствено, с оглед представените фактури, издадена от посредника, действал при сключване на тези договори. Тъкмо обратното, съдът подробно е обсъждал и съпоставил всички представени доказателства по делото в това число и двустранни протоколи, описи, договори и т.н., подробната експертиза, както и отговорите на експерта в съдебно заседание, като изводът му е мотивиран именно се тези събрани доказателства, от които фактурите са само част. Т.е., с оглед съдържанието на въпросите, основаващо се на фактически неверни доводи, при едностранчиво интерпретиране на мотивите на въззивната инстанция не може да обоснове извод за релевантността им по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Извън това, и сочената практика като поддържана във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е ирелевантна към спора въобще, тъй като същата е формирана по въпроси, различни от поставените и във връзка с правоотношения, които не са идентични с разглежданото, при различно доказване на конкретните факти, които обосновават правните изводи в тях.
Въпросите поставени в т.2 и 3 от изложението са фактически, а не правни, с оглед съдържанието им, третиращо доказване по конкретното дело и във връзка с твърдяни от страната факти, неустановени по спора в контекста на защитната й теза. Освен това, тези въпроси са поставени с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като единствено, с оглед определената му дефинитивност с т.4 ТР ОСГТК № 1 /01г., относимо към нето е общото посочване на разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗЗД, която страната е счела за приложена, с оглед твърдението й, че съдът е приел редовно осъществено плащането по предварителните договори на физическите лица, Освен, че разпоредбата е достатъчно ясна за да се нуждае от тълкуване, а касаторът не е развил доводи за нейната непълнота, респективно неяснота, от друга страната е посочил, че същата не следва да намери приложение към разглеждания случай. Това твърдение, отново е развито, с оглед защитната й теза, свързана с твърдения за недоказаност на изпълнението от физическите лица по процесните предварителни договори за продажба на недвижими имоти. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд не е обосновавал приложимост и не е обсъждал разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗД, поради което и твърдението за нейната неприложимост е без правно значение за наличие на основанието. Или, поставените въпроси съставляват изявление на страната по съществото на спора, но нямат връзка с решаващите мотиви на състава -те не само не са обосновани като допълнителен критерий, но не са и правни, а фактически, тъй като съдържането им е свързано с обстоятелства, поддържани от страната, а не с решаващите правни изводи на състава. Следователно, същите не обосновават извод за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение страната е обсъждала противоречие с решение на Добрички окръжен съд, във връзка с оплакване, че съдът неправилно приложил разпоредбите на ТЗ и постановил акта си в противоречие с практика на съдилищата. При това сравнение, относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, не е поставен правен въпрос, който съставлява общо основание, като само липсата му е достатъчна за да не бъде допуснато касационно обжалване, но и страната не е съобразила отсъствието на фактически идентитет между разглежданите правни спорове, а е обосновала противоречието със своите оплаквания за неправилност на акта, така квалифицирани и от нея, при избирателно цитиране на части от мотивите.
С оглед изложеното и във връзка с така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация-„Инерт Билд” ЕООД, [населено място] следва да се присъдят поисканите и установени разноски за производството пред ВКС, в размер на 10000лв.- възнаграждение за едни адвокат, с оглед представеният договор за правна защита и съдействие, съгласно който само адв. Е. Г. е надлежно ангажирана по делото пред ВКС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №31 от 05.04.2017г. по т.д.40/2017г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. В., гражданин на И. да заплати на „Инерт Билд”ЕООД, [населено място], направените пред ВКС разноски в размер на 10 000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: